Както вече беше оповестено от нашите информационни агенции, позовавайки се на ТАСС, журналистът от разследващия сайт „Белингкат“ Христо Грозев е обявен за издирване от Русия. „Издирва се (за нарушаване на) член от Наказателния кодекс на Руската федерация“, се казва в съобщение на руското министерство на вътрешните работи, което обаче не дава повече яснота за какво точно престъпление търсят Грозев. „Риа Новости“ твърдят, че се издирва за „разпространение на фейкове за руската армия“.
„Нямам представа на какво основание Кремъл ме е обявил за издирване и затова не мога да дам никакви коментари в момента. В известен смисъл това няма значение – от години те дават да се разбере, че се страхуват от нашата работа и не биха се спрели пред нищо, за да я унищожат“, написа Грозев в Twitter.
Кой е Христо Грозев?
Христо Грозев е завършил журналистика в Американския университет в България. От години живее в Австрия. У нас името му придоби популярност през 2011 г., когато фирмата му BG Privatinvest GMBH придоби собствеността върху пресгрупата, издаваща вестниците „24 часа” и „Труд” след оттеглянето на германските издатели от ВАЦ. Тогава собствеността беше разпределена между BG Privatinvest на Грозев и австриеца Карл Хабсбург-Лотринген от една страна, и Любомир Павлов и Огнян Донев от друга, но впоследствие се стигна до конфликт между двете групи инвеститори, което доведе до понижаване на дела на Грозев и партньора до 9%, вместо първоначалните 53%.
По тази линия са и някои от атаките в България, насочени срещу него. Тази част от биографията му, според някои, дава пределна яснота, че се касае за лице, занимаващо се с доста по-различна дейност, което едва след 2014г. започва да бъде представяно и като журналист. Някои директно го обвиняват, че работи за западни разузнавателни служби, каквато всъщност е и версията на руската страна.
Самият той е разказвал, че в началото интересите му са били свързани с музикални радиа, искал е да направи първото подобно у нас. След като е изучвал журналистика в Американския университет (в Благоевград – б.авт.), е нает от американска търговска компания, която го изпраща в Русия, за да „пренесе техния опит в областта на музикалното търговско радио там“. Първата му работа е в Сочи, после отива в Санкт Петербург, впоследствие самият той купува няколко руски радиостанции.
Няма съмнение, с оглед и на биографията му, а и на някои неща, които той е казвал, че в онези години е създал доста контакти в Русия. Интересен е, а и поражда много въпроси моментът от живота му, когато е изпратен от американска компания в Русия. В момента темата не е това обаче (но ето идеален повод за всички, които се засегнаха от думите, че Грозев е разследващ журналист, да направят свое проучване за него, като и за това, с което се е занимавал и се занимава към момента).
През 2014, когато Крим бива анексиран от Русия, Грозев започва да води свой блог, като една от първите теми, с които се занимава, е превръщането на информацията в оръжие – както сам казва – предимно от страна на Русия, но и от страна на Украйна в началото на войната. Тогава именно сваленият MH 17 е основна тема и по тази линия, след свои анализи и коментари в блога си, той е поканен да се присъедини към проекта Белингкат.
По-нататък работи върху заплахите за сигурността и трансграничните тайни операции. Към 2022 г. вече е водещ следовател на Белингкат с фокус върху Русия, което му донася и наградата на Европейската преса за разследваща журналистика за разследванията му за самоличността на заподозрените за отравянето с „Новичок“ през 2018 г. във Великобритания. За най-важни и ценни приноси в работата му се считат разкритията относно висши руски офицери, свързани със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии през 2014г.; служители на Главното разузнавателно управление на Русия (ГРУ), участващи в заговора за преврат в Черна гора през 2016 г.; тримата заподозрени за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 г.; и отравянето на отравянето на Алексей Навални през 2020 г.
В края на юли тази година представител на Федералната служба за сигурност на Русия заяви, че Грозев е участвал в опит за отвличане на бойни самолети, като операцията е организирана от Службата за сигурност на Украйна, а ролята на Грозев е била да координира действията на участниците в нея. Самият Грозев тогава каза, че операцията наистина е извършена от украинското разузнаване, но той няма нищо общо с нея.
Белингкат
„Белингкат“ е създаден през юли 2014 г. от британския блогър Елиът Хигинс. Сайтът е базиран в Нидерландия и е специализиран в журналистика, която използва свободно достъпна информация, за да събере доказателства за неправомерни действия. Вниманието на Кремъл към тях беше привлечено, когато техни журналисти събраха снимки, видеоклипове и други документи, които подкрепиха версията, че полет MH17 на авиокомпания “Малайзия Еърлайнс” над Украйна през 2014 г., при което загинаха 298 души, е бил свален от руска ракета, изстреляна от район в Украйна, контролиран от проруските сепаратисти.
През годините сайтът разследва отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и на опозиционера Алексей Навални, което допълнително обостри вниманието на Русия към журналистите от „Белингкат“. В последно време те са фокусирани и върху руската инвазия в Украйна.
Едно от основните обвинения на ( основно, идващо от Русия) срещу „Белингкат” е във финансиране от западни правителства и неправителствени организации, базирани предимно в Щатите. Самият Грозев в коментирал, че в началото това е било наистина така, получавали са средства и от правителства, и от НПО-та, но от 2021г. вече разчитат на даренията на частни спонсори.
Още през юли главната прокуратура на Руската федерация обяви, че забранява дейността на руска територия на „Белингкат”, като спря и дейността на партньора на сайта в Латвия – „Инсайдър”. Съобщението на руската главна прокуратура гласеше, че дейността на двете медии представлява „заплаха за конституционния строй и сигурността на Руската федерация”, поради което те са включени в списъка на нежеланите в Русия организации, като им се забранява да оперират в страната, а сътрудничеството им с руски юридически и физически лица става незаконно.
През септември Грозев заяви в интервю за АФП, че „Белингкат“ е „най-страшният кошмар на Кремъл“, а Русия е обявила сайта за средство за масова информация „чуждестранен агент“, като дейността ѝ е „нежелана“ от руската главна прокуратура.
Оттук накъде?
Грозев определи като прецедент включването на име на чуждестранен журналист в списъка на Федералната служба за сигурност (ФСБ), допълвайки, че дори адвокатите от Русия, които е наел, не могат да разберат в какво точно е заподозрян и обвинен. Интересна подробност е, че още през 2016г., на излизане от Русия, на него му е поставен черен печат, което означава, че той не може да влезе в страната. Тоест с включването му в този списък, руснаците явно разчитат, че някоя друга страна би се съобразила с искането на ФСБ и би го задържала.
Той оценява като по-голям риск за живота си не толкова официалните руски власти, колкото неофициални паравоенни организации като „Вагнер” например, допълвайки, че още преди българското правителство да повика Митрофанова, поне три други правителства в Европа са му предложили помощ (Холандия, Австрия, Швеция), а все още, нашето дори не се е свързало с него.
Самата Митрофанова вчера беше извикана на разговор в Министерството на външните работи в София, от който разговор обаче, картинката не стана по-ясна. Тя заяви, че не знае какво е конкретното обвинение срещу Грозев, трябвало страната ни да изиска тази информация от руското вътрешно министерство, но отрече да има опасност за живота му. „Това, че се издирва, не означава, че ще го търсим по цял свят, това трябва ясно да го разберете. Той си живее някъде, нека да продължи да си живее, където и да е, нищо не го заплашва. Но ние още веднъж му казваме повече да не идва в Русия“, заяви още Митрофанова.
Не знам на вас, но на мен обяснението на г-жа посланичката ми звучи безумно – хем не го искат в страната им, хем го издирват, за да му го кажат ли (?), хем той отдавна има забрана да пребивава там. Възможностите са две – или Митрофанова лъже, или никоя от институциите в страната и, не си е направила труда даже да я информира за действията си. И двете хипотези са напълни възможни.
Адекватно ли реагирахме?
От президентството заявиха, че българските институции са в контакт с Грозев, а Румен Радев заяви, че „следи ситуацията”. Не знам колко успокоително би трябвало да прозвучи това за Грозев, който е ясно, че няма да разчита на нашата закрила, както сам заяви – той живее и работи в Австрия от години, и именно тази страна вече му е предложила пълна защита. Освен това, неговите думи са, че до момента (бел.авт. – до вчера) още никой от наша страна не се е свързал с него.
Адекватната реакция от наша страна включваше навременна и категорична позиция от страна на всички български институции – с първото малко закъсняхме, второто е под въпрос. Макар и живущ и работещ в Австрия, той е и наш гражданин. А включването на наш гражданин в подобен списък, изисква своевременна и остра реакция от страна на цялата държавна машина. Без значение кой с каква политическа окраска е, кой какво мисли за Грозев, кой как вижда войната в Украйна.
Разбира се, че има вероятност Грозев да не е просто „разследващ журналист”, обаче не е сега моментът да бистрим това. Самият факт, че тези твърдения идват предимно от руска страна, пораждат задължително и неминуемо „едно наум”.
Президентът ни уж „следи ситуацията”, каквото и да означава това, а служебното правителство привика на среща посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова, но тази реакция идва едва два дни след включването на Грозев в списъка на ФСБ. Спорно е и дали действията на МВнР не са вследствие от острите реакции на някои политици и партии, които настояваха нашата страна да привика Митрофанова.
И съвсем на между другото, абсолютно същата трябваше да е реакцията на нашата страна, но спрямо американския посланик, когато преди броени дни, в писмо, конгресмен от Щатите поиска главният ни прокурор да бъде санкциониран. Нещо повече, твърденията на Уорън Дейвидсън са, че действията и бездействията на българската прокуратура застрашават сигурността на НАТО и Европа. Доста сериозни обвинения, насочени не просто срещу Иван Гешев (както много им се иска на някои хора), а срещу страната ни. Но това някои нискочели екземпляри от т.нар. десница, не могат да го разберат.
В заключение
И дали ще наречем Христо Грозев разследващ журналист, което подразни много родни журналисти и предизвика негативните им реакции, всъщност не е най-важното. Да, Грозев не влиза точно в общоприетото определение, макар именно европейската преса да го нарича „разследващ журналист“. Да, безспорно преди 2014г. името му е било свързано с по-различна сфера на дейност. Дали има някакви контакти с чужди правителства или служби, напълно е възможно. Как точно и защо е започнал да прави това, с което сега се занимава, вероятно също е интересно, вероятно буди резонни подозрения сред доста хора.
Важният въпрос сега е друг – благодарение на негови разследвания (ако щете, проучвания ги наречете), благодарение на изнесената от него информация, разкрити ли са данни, които по категоричен начин осветляват действия на Русия и руски граждани, превърнати в държавна политика, които са свързани със сериозни престъпления срещу неудобни за страната им лица, като сред жертвите са и напълно невинни лица. Мисля, че отговорът на този въпрос е категоричен и еднозначен. Без условности, без допълнения, без ако – да!
Зад „Просто не идвай в Русия“ се крие предупреждение какво може да очаква Грозев, ако продължи с работата си – той, както вече беше уточнено, и да иска не може да отиде в Русия, поради което неизречените от Митрофанова думи вероятно са: „Повече не се занимавай с Русия“, а ние можем да допълним – защото знаеш какво се случва с всички, които са разкрили разобличаваща режима на Путин (и политиката, водена от Русия) информация.
А преследването на лица, само заради работата им, особено ако се касае за дейност, свързана по един или друг начин с писане, разследване, анализиране, най-важното – с разкриване на истината, е недопустимо и престъпно. Ако по този въпрос някой има друго мнение, трябва сериозно да преосмисли моралния си компас.
*заглавието е цитат, взет от изявлението на руския посланик Елеонора Митрофанова, което тя направи във връзка с включването на Христо Грозев в списък на издирваните от Русия лица
източник: Image by Freepik
