fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Време за четене: 4 мин.

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП – 33% на годишна база през второто тримесечие.

В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди.

Австрия в рецесия след исторически спад – мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката от Втората световна война насам.

Полша отчете най-много заразени с коронавирус от началото на пандемията.

Белгийската икономика се забави с 12,2%.

За пръв път Индия отчете над 50 хиляди случая на COVID-19 за един ден.

Икономиката на Германия с най-голямото забавяне от Втората световна война насам.

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 17 милиона души.

Австралия с най-смъртоносния ден от COVID-19.

Черна статистика за Бразилия – смъртните случаи от коронавирус са над 90 хиляди.

Не, това не е анотация в началото на научнофантастичен филм с (пост)апокалиптична тематика. Това е извадка от международния новинарски поток на 30 юли 2020 година (до 19.30ч. българско време). 30 юли. Разгарът на лятото, през което се очакваше (поне в северното полукълбо) пандемията да поутихне. Е, както е видно, не се получава (повечето цитирани новини се отнасят именно за държави на север от екватора).

Три месеца след безпрецедентни ограничителни мерки в много части на света, епидемичната обстановка е по-притеснителна от всякога. Летните температури не “омаломощават” COVID-19, а след като сега, в средата на лятото, положението е тревожно, какво ли ще бъде през есенно-зимния период, когато естественият имунитет на хората отслабне, но за сметка на това се появят и сезонните грипни щамове? Впрочем, можем да си представим, достатъчно е да видим моментната картина в южното полукълбо, където е зима. Само да вметна, че от десетте държави с най-много случаи на коронавирус, четири са именно оттам (Бразилия, Южна Африка, Перу и Чили).

Как реагират правителствата? Общо взето, с частично връщане на ограниченията (поне в Западна Европа). Ето някои примери от последните дни.

В белгийския пристанищен град Антверпен бе въведен полицейски час между 22.00 и 06.00 ч. , а ограничаването на контактите между хората се затяга до не повече от 5 човека наведнъж. Във френския морски курорт Киброн достъпът до плажните заведения през нощта вече е прекратен. В Каталуния отново затвориха нощните клубове. В и около португалската столица Лисабон хората могат да излизат само на работа и до хранителни магазини и аптеки (което на практика е връщане на ситуацията от пролетта).

Всекидневно се появяват и новини за затягане на режима на международните пътувания, според това каква е епидемичната обстановка в съответната дестинация.

Дилемата, пред която са поставени много правителства, е изключително тежка. От една страна, връщането на строгите карантинни мерки от предишните месеци би имало вече катастрофален ефект върху икономиката, плюс риск от (сериозно) социално недоволство. Ако се тръгне в другата посока обаче (разхлабване на мерките), пандемията може да излезе тотално извън всякакъв контрол.

Съвсем наскоро европейските лидери се договориха за възстановителен фонд във връзка с пандемията – 390 милиарда евро под формата на безвъзмедна помощ за държавите-членки и 360 милиарда евро нисколихвени заеми. Сумата изглежда повече от внушителна, но ако окончателната победа над вируса се забави, може да се окаже съвсем недостатъчна.

Единствената надежда се нарича ваксина. В това отношение вече има някакви поводи за оптимизъм, но все още съществуват доста въпросителни – кога ще стане масово достъпна, на каква цена, доколко ще бъде ефективна, ще има ли странични ефекти, каква част от населението първоначално ще се престраши да се ваксинира…

Очевидно ще продължаваме да живеем в ситуацията на нестихваща COVID-19 пандемия. С всички произтичащи от това последствия – и за икономиката, и за социалния живот, и най-вече на непосредствено битово ниво.

А твърденията, че коронавирусът ще изчезне до юни, се оказаха въздух под налягане. Не, че е изненадващо, де…

Преките последствия са ясни – ограничения, които рефлектират върху цели сектори. Туризмът, развлекателната индустрия, културата, масовите прояви от типа на фестивали и спортни събития продължават да страдат, а това се отразява върху живота на милиони хора. Редно е обаче да се замислим и върху вторичния ефект, а именно промяната в поведенческите навици на населението. Страхът от пътувания и срещи с хора, социалната изолация като начин на живот вместо извънредна необходимост – всичко това ни поставя пред качествено нови икономически и социални реалности.

Рано или късно, достъпна вкасина ще има и пандемията ще остане в миналото. Но колко време и усилия ще са ни необходими да превъзмогнем пораженията, които нанася?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ