Две години след началото на войната, Украйна има комплексен проблем, притежаващ материално, психологическо и кадрово измерение.
По отношение на материалния фактор, украинските въоръжени сили страдат от липсата на военни ресурси и тяхното логистично обезпечаване. Във война, която често бива описвана като такава на “артилерията и дроновете”, Киев няма достатъчна наличност на нито едно от двете.
Според Times Magazine, Украйна е разположила на фронта 350 артилерийски установки, имащи възможност към момента да изстрелват до 2 000 снаряда на ден. В сравнение, Русия е дислоцирала над 4 000 артилерийски установки на територията на Украйна, чийто залп достига до 10 000 снаряда средно на ден. По думите на министъра на отбраната на Украйна Рустем Умеров критичният дневен минимум, който би позволил на Киев да продължи да води войната, е използването на поне 6 000 артилерийски снаряда (тоест три пъти повече, отколкото са възможностите на Украйна в момента). Въпреки че Русия изстрелва средно на ден повече артилерийски снаряда, отколкото може да произведе (среден дефицит от 4 000 на ден), Москва увеличава производството си на този тип боеприпсаси до 2.1 млн. годишно. За сравнение, по информация на DefenceOne, към ноември месец миналата година Европа е можела да произведе до 400 000 снаряда годишно, като целта е през 2024-та г. това число да стигне до 1 млн. бройки годишно. Ако осигури необходимото финансиране от Конгреса, САЩ може да стигне до подобно количество чак в края на 2025-та година (Вашингтон е произвеждал 28 000 снаряда месечно към миналия октомври, което на годишна база прави около 336 000 бройки, като целта е чрез постепенно увеличаване на производствените мощности на страната нейният военно-промишлен сектор да може да изкарва до 100 000 снаряда месечно към края на спомената 2025-та година, което ще прави до 1.2 млн. бройки на годишна база).
Значението на тези сметки, разбира се, не трябва да се абсолютизира, доколкото те предполагат прогнозен елемент при определено стечение на обстоятелствата. Така например, прогресивното увеличаване на производството на артилерийски снаряди от страна на САЩ е поставено под въпрос, доколкото Камарата на представителите все още не е гласувала приетия от Сената пакет военна помощ за Украйна. Този тип военна помощ предвижда определен обем от средства да бъдат вкарани именно в увеличаване на производствените мощности на американския военно-промишлен сектор (по-голямото количество от предвидените 60 млрд долара помощ за Украйна всъщност представляват вадене на средства от единия американски джоб и слагането им в другия, доколкото това са пари, които ще отидат именно в местния военно-промишлен комплекс). Още повече, че далеч не всеки боеприпас, произведен от Европа и САЩ, отива за Украйна, доколкото въоръжените сили на отделните държави също имат своя минимум от техническо обезпечаване. И ако руските фабрики към момента изкарват повече артилерийски снаряди, отколкото това правят тези в Европа и САЩ взети заедно, трябва да се има предвид и това, че производствената цена на боеприпасите на Запад е в пъти по-голяма, отколкото е тази на създадените в Русия.
Въпреки адаптацията на украинския военно-промишлен комплекс през последната година в посока производството на все повече безпилотни летателни апарати, Киев изостава видимо и спрямо този показател. По данни на властите в страната, на всеки един украински дрон руснаците разполагат с между 5 и 7 такива. И ако едва в началото на тази година да започна изграждането на фабриката за производство на турски дронове на украинска територия, която при своето завършване трябва да създава до 120 бройки от модели TB2/TB3 годишно, то в Татарстан иранската такава вече функционира от средата на миналата година, поставяйки си за цел да произвежда до 6 хиляди дрона Shahed-136/Geran-2 до средата на 2025-а г.
Примерите, касаещи артилерията и безпилотните летателни апарати, експлоатирани и от двете страни във войната, са показателни за материалните дефицити, с които се сблъсква преди всичко Украйна. Тези липси определят поведението на украинските въоръжени сили на фронтовата линия, де факто редуцирайки техните оперативни възможности основно до задържането на вече заетите позиции. Европа и САЩ не могат да доставят достатъчно много и достатъчно бързо боеприпасите, от които Украйна има нужда тук и сега. Украйна изглежда като малтретирана жертва, чиито приятели идват късно и носят малко.
На този фон Русия попълва собствените си дефицити, доставяйки снаряди от Северна Корея и безпилотни летателни апарати от Иран (предстои да се верифицира информацията на Reuters от тези дни, според която Техеран вече е доставил няколко стотин балистични ракети с малък обсег Fateh-110 на Москва). Именно материалното измерение на войната – като обезпечаване на логистичните линии и необходимите военни изделия – е в най-голяма степен показателно за това, че Украйна не държи съдбата си в собствените си ръце. Украйна се превръща в заложник както на руската агресия спрямо нея, така и на дългогодишното занемаряване на военно-промишления сектор на Европа и на конюнктурните вътрешно-политически боричкания в САЩ.
Руският пробив в Авдеевка е показателен за материалните липси на украинските въоръжени сили. Но той кореспондира и с нещо друго, взаимосвързаното психологическото и кадрово измерение на войната за украинците. Военните действия вече се водят на фона на ясното разбиране, че украинската контраофанзива от миналата година се оказа неуспешна, а също така и недалновидна изобщо, доколкото тя предполагаше пожертването на човешки и военен ресурс, с какъвто Киев не разполага. Това бе “разтягане” на украинските възможности, от което сега руснаците се възползват: макар войната като цяло да е описвана като по-скоро позиционна и в “задънена улица”, ако все пак има военна инициатива към момента, тя е на страната на Москва. Асиметричните удари на Киев спрямо военно-морските активи на Русия в Черно море през последните месеци са повече от успешни, но те не могат да променят цялостната картина на военните действия.
Моралът на украинските въоръжени сили страда от това, че успоредно на липсата на необходимите им боеприпаси, те са принудени да престояват на фронта по-дълго, отколкото това е случаят на руснаците, предвид по-дълбокия резерв и възможността за ротации на мобилизираните войски от страна на Русия. Непопулярността на идеята за необходимата допълнителна военна мобилизация на Украйна също кореспондира с нивата на мотивация сред украинците. За покачването на морала и мотивацията на украинските военнослужещи не допринесе и рокадата по върха на украинските въоръжени сили, където генерал Валерий Залужни бе заменен от командира на сухопътните сили Олександър Сирски. Последният далеч не е приеман така еднозначно от украинските военни, колкото е от президента на страната Володимир Зеленски. Самият държавен глава на Украйна вече не се радва на такава универсална подкрепа сред съгражданите си, каквато той имаше в началото на войната. “Украинският президент Володимир Зеленски става автократ, който превръща Украйна в авторитарна държава, не по-различна от Русия”, заяви миналата година кметът на Киев Виталий Кличко. Част от критиките, насочени към държавния глава, споделяни и от Кличко, са в посока на това, че Зеленски заблуждава украинския народ за развоя на войната. Голям риск пред държавния глава на Украйна е той да се окаже по-харесван на Запад, отколкото е в собствената си държава.
Две години след началото на новия етап от агресия на Русия спрямо Украйна, иначе започнала през 2014-та г. при окупацията на Кримския полуостров от страна на Москва, властите в европейската държава са изправени пред комплексен проблем от материално, психологическо и кадрово изражение. Тяхното обективно оценяване и предприемане на мерки, включително от европейските и американски партньори на Киев, е само първата стъпка в посока на създаването на обстоятелства, които да променят хода на войната в Украйна.
