fbpx

Има ли надежда за европейския туризъм?

Време за четене: 4 мин.

Пандемията от COVID-19 промени много аспекти на нашето ежедневие, като може би в най-голяма степен това се отнася за туризма и развлеченията. Затворени граници, затворени (на много места по света, доскоро и у нас) заведения – към момента картината в това отношение не е никак радостна.

Що се отнася до Европа, темата е особено болезнена, тъй като свободното движение на хора (един от фундаментите на ЕС) даде много силен тласък на международния туризъм. След това да прибавим повишилия се през последните десетилетия жизнен стандарт. И накрая да отчетем „приноса“ на нискотарифните полети и платформите за настаняване тип „AirBnB“. Получи се така, че за мнозинството европейски граждани класическият модел за почивка („лято на море, зимата на планина“) бе допълнен с множество „уикенд пътувания“ както в рамките на страната, така и извън нея. Или поне така беше до преди година.

Туристическият бум превръщаше отрасъла във все по-важен и по-важен за европейските икономики. В немалко държави-членки на ЕС туризмът генерираше двуцифрен процент от БВП. Много европейски страни успяваха на годишна база да привлекат повече туристи от чужбина, отколкото е самото им население, като в някои случаи (Хърватия, Гърция, Австрия) ставаше дума за съотношение 3 към 1. Броят на заетите в туризма в ЕС надхвърля 10 милиона души.

И изведнъж цялата тази идилия се сгромоляса. По данни на Световната туристическа организация за 2020 г. международните туристически пътувания в Европа са намалели със 71%, като през декември сривът се равнява на -85% (числата за другите части на света са аналогични). И това при наличието на безвизово пътуване в ЕС и дори на практика премахнат граничен контрол в рамките на Шенгенското пространство! Страхът от разпространение на коронавируса върна ролята на държавните граници, такава, каквато я познаваме от векове.

Европейските икономики разчитаха в голяма степен и на вътрешния туризъм, но той също е в колапс. Редица държави са в почти перманентен локдаун през последните 12 месеца (с изключение донякъде на летния сезон), съществуват ограничения като вечерен час и максимум на събиранията на хора на едно място (включително в частни домове и вили)…

Правителствата търсят начини за съживяване на изпадналия в кома туристически бранш, но без овладяване на пандемията няма как да се постигне устойчив и дълготраен ефект. А овладяване е възможно само с масова вкасинация.

За съжаление, по този показател положението в ЕС не изглежда розово. По информация на „Блумбърг“ в началото на март 2021 г. Евросъюзът е осигурил 8 дози на 100 души, при 33 във Великобритания и 25 в САЩ (не става ясно дали спрямо цялото население или само към подлежащите на имунизиране – б.а.). При тези резултати 2 месеца след началото на кампанията и при необходими по 2 дози на човек не е трудно да се пресметне колко време ще е нужно за да се постигне заветния „колективен имунитет“ от 70% имунизирани, ако се продължи с досегашните темпове – явно настоящата календарна година, а и следващата, се очертават като „изгубени“ за европейския туризъм. А сравнението с Израел, чиято амбиция е да приключи първата вълна на ваксиниране до идващото лято, е направо неудобно…

Впрочем, бавните темпове на ваксинация в ЕС (за съжаление, към момента България е на опашката, но това е отделна тема) вече тревожат и международните инвеститори. Тоест, проблемът далеч не се отнася само до туризма.

Евросъюзът трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на този процес. Дали чрез „отваряне“ и за други ваксини, които към момента не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата, но от медицинска гледна точка изглеждат надеждни, дали чрез „форсиране“ на производството и доставките – не съм аз човекът, който да даде експертно мнение. Но нуждата от „забързване на крачката“ е крещяща не само защото забавянето удължава икономическата агония (далеч не само в сферата на туризма), а най-вече поради следната причина:

Вече стана ясно, че ваксините осигуряват имунитет за около 6-8 месеца, а трендът в разпространение на коронавируса наподобява този на грипните щамове. Или с други думи, ще се наложи ежегодна реимунизация, като най-подходящото време за това е през есента. Хората, които сега се ваксинираме, ще трябва да „повторим упражнението“ към края на тази година, а тези от идните месеци – в началото на 2022 г. Е, ако тогава значителна част от населението все още не е получила първите си 2 дози, тазгодишните усилия в голяма степен се обезсмислят.

Но да се върнем към туризма. Друга сериозна спънка пред възстановяването на отрасъла, е цялостното състояние на европейските икономики. В период на стагнация и нарастваща безработица, едно от първите пера от семейния бюджет, които домакинствата „орязват“, е именно това за пътувания, почивки и развлечения. Няма как европейският туризъм да се възстанови до нивата си от 2019 г., ако не се възстанови икономиката като цяло. А както съм писал и преди, пандемията провокира процеси на качествена промяна на потребителските навици. Популяризирането на явлението „хоум офис“ например води до редуциране на разходите за облекло и горива, както и замяната на обяда навън с хранене у дома. Което рефлектира върху съответните отрасли.

В резюме: за да се запазят работните места в туризма, трябва да се създадат нови работни места за доскорошните потребители на туристически продукти. Което изисква стратегия, надхвърляща мисълта за мерки спрямо конкретния туристически отрасъл. Например, да започне връщането на индустрията, която Европа през последните десетилетия „изнесе“ към останалия свят.

Но най-вече, ускорена ваксинация. В противен случай, агонията ще продължи дълго. Не само за туризма.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ