Не социалните прослойки са тези, които правят човека
Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се състои от всички хора, които се занимават с някакъв умствен труд, независимо дали творчески или не. Интелектуалците пък са елитът на интелигенцията, името на интелектуалеца е марка. Когато говорим за интелигенция, нека разбираме модерната, прогресивна и секуларна интелигенция, защото тя е официалната интелигенция на съвременния свят.
Българската интелигенция е по-бамбашка и неслучайно избирам турска дума. Веднъж един приятел с кротка тъга ми каза: „Когато Бах е композирал и свирил на орган, когато Йохан Щраус е дирижирал симфоничен оркестър, по нашите земи са музицирали на издълбана пръчка и одрана коза, пък aко и да се мислим за потомци на Орфей”. Нашата интелигенция се ражда късно и в началото е трогателно аматьорска. Но не това е важно, а особената u връзка с Църквата. Поне външно, в началото нашата интелигенция е много по-християнска от интелигенциите на свободните европейски народи, защото няма собствена държава, а търси да извоюва независимостта си от друга, при това мюсюлманска.
Православието е естествено знаме на нашия възрожденски национализъм. Но по рождение модерната българска интелигенция е богоборческа като всяка друга европейска интелигенция след буржоазните революции. Щеше ли да е тъй набожна тя, ако Османската империя беше християнска? Нашата интелигенция, дори в разгара на църковните борби, е антицърковна до схизма през 1872. Кой е един от най-устойчивите отрицателни герои в младата ни литература? Попът. Така е и до днес, въпреки че мнозината свещеници, които познавам, са прекрасни хора. Днес българската светска, секуларна, материалистическа интелигенция, е същата като всяка друга по света, може би само малко по-провинциална поради бедност и къса история.
В разгара на изпитанието с коронапандемията българската интелигенция отново обяви война на своята църква, сякаш Църквата е някаква институция от ранга на Агенцията по заетостта и всеки гражданин може да упражнява активизма си върху нея. Защо така, интелигенте мой? Та нали се биеш в гърдите, че духовното е твоя територия? Що е „духовно”, питал ли си се някога? Самият факт, че си се вдигнал на злобна война срещу църковната йерархия, означава, че или изобщо не вдяваш за какво става въпрос, или пък вдяваш много добре и искаш да я разрушиш с антихристовска ярост. Защо богомилите са толкова мили на нашата секуларна интелигенция, макар по същество да са „Богу немили” по думите на презвитер Козма? Защото са антицърковни, защото рушат йерархията, прекъсват апостолската приемственост и връзката със Св. Дух в тайнствата.
Богомилите бяха любими на интелектуалния кръжец около Людмила Живкова, която се опита да придаде на късния тоталитаризъм теософски облик, прокарвайки идеологическите еклектики на Блаватска, Щайнер и семейство Рьорих. Тези еклектики се използваха и в Съветския съюз за отклоняване от църквата на всички, които така или иначе не можаха да пречупят съвестта си и да прегърнат комунистическия атеизъм, та трябваше да им се подхвърли лъжлива духовност посред откровената бездуховност.
В българската интелигенция има и една по-особена прослойка. Нека за удобство я наречем „християнска интелигенция” с отговорното осъзнаване на цялата ирония. Тази интелигенция не е по-различна от „интелектуалците” на Людмила Живкова, само дето е по-зле платена, поради което е по-злобна и по-дребнава. Вместо да се спасяват в Църквата, тези хора са тръгнали да я спасяват. Евтини епигони на Варлаам Калабрийски и неговото светско мъдруване, за което Григорий Паламa казва, че „притежаващата такава мъдрост душа не само че няма да се уподоби чрез нея на самата Истина, но няма да се приближи дори и до простата истина”. А за такива като нашите достолепни „християнски интелектуалци” добавя: „макар и тези занимания (с философстване) да са добри за упражняване остротата на душевното око, да се упорства в тях до старост е лошо”.
Те са журналисти, университетски преподаватели, даже и богослови. Със сполучлива духовитост ги наричат „църква на костовистите от последния ден”. Техният иначе похвален антикомунизъм, който до 1989-те беше почти синоним на антисъветизма, в момента се крепи единствено на параноя към Русия. Тези хора са безкритично прозападни, защото антикомунизмът преди 1989 се изразяваше в либерализъм и така беше редно. Русия на Путин е антизападна по исторически и геополитически причини, с което си слага греха на филетизма. Филейки Запада и фобейки Русия, нашите „християнски интелектуалци” волно или неволно се обръщат и срещу Православието и срещу Църквата.
Един бивш министър и коскоджа професор преди време в тесен кръг сподели: „Нашата трагедия е, че пишем на кирилица и че сме православни”. В гордостта си „християнските интелектуалци” сякаш искат да изковат някакво ново, либерално „православие”, което да обслужва нуждите на политическата им доктрина и по този начин се оказват не по-различни от Путин, само че с обратен знак. Филетизмът е обратното на икуменизма и аз не знам кое от двете е по-вредна ерес. Нашите „християнски интелигенти” за да не са филетици, стават икуменисти; от модерност и цивилизованост вече са заприличали на протестанти, на някаква социална фондация, у тях не е останало нищо небесно, нищо мистично, те вече не вярват в чудеса, нито в благодатта на Св. Дух. А тази благодат е единствената енергия, която може да обожи човека, и тази благодат се получава в Църквата чрез тайнствата.
Жалко е, че сред „християнската интелигенция” има и богослови, които би трябвало да знаят това по-добре от такива като мен. Яростта и омразата на тези „интелектуалци” към йерархията, към владиците, които са минали през тайнството Свещенство и чрез хиротония са получили апостолска приемственост, е най-обикновен либерален атеизъм и е богохулна, нежели църковна. Това, че се правят на християнски мислители, е само поза, търсене на ниша в медийното пространство. Иначе по душа са карбонари. Православието не е нито руско, нито българско, нито гръцко, нито румънско или сръбско. Да мислиш Православието в национални понятия е грях, защото Църквата е „една, свята, съборна и апостолска”. По абсолютно същата причина е грях да го мислиш и в междуконфесионални понятия.
„Интелигент”, който няма вяра и смирение, не е нищо повече от вещ автомонтьор или печатар. Монтьорът познава всяка бурмичка в автомобила, може да го накара да работи, но не знае къде ще отидеш ти с този автомобил. Добрата книга, пълна с истина и мъдрост, не е създадена от печатаря, макар че е дело на неговите ръце. Ученият може да опише книгата, но ако науката му е вулгарно материалистическа, ще я опише като хартиен паралелепипед с определен брой страници и ще каже какъв точно е този брой. Ще опише състава на страниците – целулоза и всичко останало. Ще опише състава на мастилото, а ако е още по-задълбочен, може да говори и за шрифта на буквите. Най-сетне ще разкаже от какъв картон е направена корицата и как са зашити страниците към нея. Но няма да ни разкаже за онова, което всъщност наричаме книга, за словото, записано на хартията, защото то за него не съществува, не е материално, не може да го сложи в епруветка, за да види как ще се промени цвета на течността в нея.
За такива като нашите джафкащи антицърковни интелигенти и интелектуалци Симеон Нови Богослов казва: „Мнозина, произхождащи от християнски род, мислят, че за тях е полезно да се наричат християни, без да знаят, че това е само име, което получават от баща си, от майка си или от отечеството си, и самo по себе си то не принася никаква полза. Само тогава, когато живеят по Христовия закон, тяхно притежание стават и името християни, и християнската вяра. Ако не живеят по християнски, по-добре да не се наричат вярващи в Христа, или може да кажем – по-добре да не бяха се раждали”. Да хулиш Църквата и да поучаваш йерархията не е живот по християнски. Ако след всичко това някой се е засегнал на интелигенция, моля да не се докача – не социалните прослойки са тези, които правят човека. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му пунически схоластици.
