Интелектуалецът, но идиот (The Intellectual Yet Idiot)
Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е била оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война.
Това, което виждаме по света, от Индия, през Великобритания, до САЩ, е въстание срещу кръгa приближени “чиновници”, които създават политики без skin-in-the-game(1) и приобщените към тях журналисти, класата от патерналистични полуинтелектуални експерти с бръшляново(2), Оксфорд-Кеймбридж-ово или подобно етикетно-ориентирано образование, които ни казват 1) какво да правим, 2) какво да ядем, 3) как да говорим, 4) как да мислим … и 5) за кого да гласуваме.
Но проблемът е че едноокият следва слепия: тези самозвани членове на „интелигенцията“ не могат да намерят кокос на остров Кокос, което означава, че те не са достатъчно интелигентни, за да дефинират интелигентността, поради което и попадат в кръгови разсъждения – но тяхното основно умение е способността да вземат изпити, написани от хора като тях. С трудовете по психология възпроизводими по-малко от 40%, хранителните съвети обърнати наопаки след 30 години мазнофобия, макроикономическият анализ работещ по-лошо от астрологията, назначението на Бернанке, който идея си няма за рисковете, и фармацевтичните изпитвания, възпроизводими в най-добрия случай 1/3 от времето, хората имат пълното право да разчитат на своя собствен наследствен инстинкт и да слушат своите баби (или Монтен и подобно изпитано класическо знание) с исторически по-добри резултати от споменатите политикотворни глупаци.
Наистина, човек може да види, че тези академико-бюрократи, които се чувстват длъжни да управляват животите ни, дори не са взискателни, нито в медицинската статистика, нито в политикотворчеството. Те не могат да различат науката от сциентизма – всъщност в техните образо-ориентирани умове сциентизма изглежда по-научен от истинската наука. (Например е дреболия да се покаже следното: много от това, което типовете като Кас Сънстийн/Ричард Тейлър, които искат да ни „побутнат“(3) към определено поведение – много от това, което те биха класифицирали като „рационално“ или „ирационално“ (или някакви подобни категории, посочващи отклонение от желан или предписан протокол) идва от тяхното погрешно разбиране на теорията на вероятностите и козметично използване на модели от първи ред.) Те също са предразположени да бъркат ансамбъла с линеарната агрегация на неговите компоненти, както видяхме в главата, отнасяща се за управлението на малцинството.
***
Интелектуалецът, но идиот (ИНИ) е създание на модерността, поради което явлението се забързва от средата на двадесети век, за да достигне своя пик(4) в наши дни, заедно с широка категория от хора без skin-in-the-game, които нахлуват в много професии. Защо? Просто казано, в повечето държави, ролята на правителството е между пет и десет пъти по-голяма, отколкото е била преди един век (изразено в процент БВП). ИНИ изглежда повсеместен в животите ни, но е все още малцинство и рядко може да се види извън специализирани институции, тинк-танкове, медиите и университетите – повечето хора имат смислена работа и няма много отворени места за ИНИ.
Внимавайте с полуерудираният, който се мисли за ерудиран. Той не може по есествен начин да засече софизма.
ИНИ патологизира другите за правене на неща, които сам не разбира, без да осъзнава, че може би неговото разбиране е ограничено. Той мисли, че хората трябва да действат спрямо своите най-добри интереси и че познава техните интереси, особено ако са „реднеци“ или английската класа, гласувала за Брекзит. Когато плебеите направят нещо, което за тях има смисъл, но не и за него, ИНИ използва термина „необразован“. Това, което общо наричаме участие в политическия процес, той нарича с две различни означения: „демокрация“, когато се хареса на ИНИ, и „популизъм“, когато плебеите имат дързостта да гласуват по начин, който противоречи на предпочитанията му. Докато богатите хора вярват в „един данъчен долар – един глас“, по-хуманистично настроените в „един човек – един глас“, Монсанто в „един лобист – един глас“, ИНИ вярва в „една бръшлянова диплома – един глас“, с някаква еквивалентност за чуждестранните елитни училища и докторантури, тъй като те са необходими в клуба.
В по-социален аспект, ИНИ е абониран за Ню Йоркър. Той никога не псува в туитър. Той говори за „равенство на расите“ и „икономическо равенство“, но никога не е излизал да пие с шофьор на такси от малцинствата (отново, никакъв истински skin in the game, тъй като тази концепция е чужда на ИНИ). Тези във Великобритания бяха заблудени от Тони Блеър. Модерният ИНИ е посетил повече от една TEDx лекция на живо и е гледал повече от две TEDx лекции в Youtube. Той не само гласува за Хилари Монсанто-Малмезон, защото тя изглежда избираема или друго подобно кръгово разсъждение, но вярва, че всеки, който не е направил същото, е психично болен.
ИНИ има в библиотеката си копие на първото издание с твърди корици на Черният Лебед, но бърка липсата на доказателства с доказателство за липса. Той вярва, че ГМО е „наука“, че „технологията“ не е различна от обикновено развъждане, в резултат от готовността си да бърка наука със сциентизъм.
Обикновено ИНИ разбира правилно логиката от първи ред, но не и ефекти от втори (или по-висок) ред, което го прави напълно некомпетентен в сложни области. От комфорта на двугаражния си дом в предградията, той поддържа „премахването“ на Кадафи, защото е „диктатор“, без да осъзнава, че премахванията имат последици (спомнете си, че той няма skin in the game и не плаща за резултатите).
ИНИ е грешал, исторически, за сталинизма, маоизма, ГМО, Ирак, Либия, Сирия, лоботомията, градското планиране, нисковъглехидратните диети, фитнес машините, бихевиоризма, трансмазнините, фройдизма, теорията на портфолиото, линеарната регресия, гаусианизма, салафизма, динамичното стохастично равновесно моделиране, общинските жилища, себичния ген, моделите за прогнозиране на избори, Бърни Мейдоф (преди колапса) и p-стойностите. Но той е убеден, че настоящата му позиция е правилна.
ИНИ е член на клуб, за да спечели привилегии за пътуване; ако е социален учен, той използва статистики, без да знае как те се извличат (като Стивън Пинкър и психолофастерите като цяло); ако е във Великобритания, той ходи на литературни фестивали; той пие червено вино с пържолата (никога бяло); преди вярваше, че мазнината е вредна, в момента мисли точно обратното; той приема статини, защото докторът му казва да го прави; той не разбира ергодичността и когато му бива обяснена, забравя за нея скоро след това; не изпозлва думи на идиш(5), дори когато говори за бизнес; учи граматика преди да говори езика; има братовчед, който работи с някой, който познава кралицата; никога не е чел Фредерик Дар, Либаний от Антиохия, Майкъл Оукшот, Джон Грей, Амиан Марцелин, Ибн Батута, Саадия Гаон или Жозеф дьо Местр; никога не се е напивал с руснаци; никога не е пил до момента, в който човек започва да чупи чаши (или, за предпочитане, столове); той дори не знае разликата между Хеката и Хекуба (което на бруклински е „can’t tell sh**t from shinola“(6)); не знае, че няма разлика между „псевдоинтелектуалец“ и „интелектуалец“ при липса на skin in the game; споменавал е квантова механика поне два пъти в последните пет години в разговори, които нямат нищо общо с физиката.
Той знае по всяко време какво неговите думи и действия правят за репутацията му.
Но има и много по-лесен начин за разпознаване: той дори не прави мъртва тяга.
***
Слепите и много слепите
Нека прекратим сатирата за момент.
ИНИ не могат да различат между буквата и духа на нещата. Те също са толкова заслепени от вербалистични понятия като наука, образование, демокрация, расизъм, равенство, доказателство, рационалност и подобни опорни точки, че могат много лесно да бъдат заблудени. Поради това и предизвикват чудовищна ятрогения, без да чувстват дори капка вина, тъй като те са убедени, че имат добри намерения и само поради това е оправдано да се игнорира дълбокият ефект върху реалността. Бихте се разсмели на доктор, който почти убива своите пациенти, но въпреки това убеждава в ефективността на усилията си, понеже е намалил холестерола на последния, пропускайки, че метрика, която корелира със здраве, не е точно здраве – отне дълго време за медицината да убеди практикуващите, че здравето е това, върху което трябва да работят, не да упражняват това, което си мислят, че е „наука“, поради което да не правиш нищо е често предпочитаното (via negativa). Но въпреки това, в друга област, например външната политика, неоконсерватор, който не осъзнава, че има умствен дефект никога няма да чуства вина за взривяването на държава като Либия, Ирак или Сирия, в името на „демокрацията“. Опитвал съм се да обясня via negativa на неоконсерватор: беше сякаш се опитваш да обясниш цветовете на някой роден сляп.
ИНИ може да се чувства удовлетворен като дава парите си на група, целяща да „спаси децата“, която ще похарчи повечето в правене на powerpoint презентации и организиране на конференции на тема „как да спасим децата“ и няма да забележи несъответствието.
По подобен начин, ИНИ често не успява да прави разликата между институция (например формална университетска среда и креденциализация) и истинската цел (знание, точност в разсъжденията) – виждал съм френски академик да атакува математик, който има голям (и полезен) принос, защото последният „не се справял добре в училище“, когато бил на около осемнадесет години.
Склонността към тази умствена неспособност може би е споделена от всички хора и би трябвало да е вроден дефект, освен факта, че изчезва при условия на skin in the game.
Послепис
От реакциите на този текст, открих, че ИНИ, при четене, изпитва трудност да различава сатиричното от буквалното.
Послепослепис
ИНИ мисли, че тази критика на ИНИ означава „всеки е идиот“, без да осъзнава, че тяхната група представлява, както казахме, малцинство – но те не харесват чувството им за привилегия да бъде поставяно под въпрос и въпреки че третират останалите хора като по-нисши, те не харесват когато вятърът задуха в обратната посока (което французите наричат arroseur arrosé). (например, Ричард Тейлър, партньор на опасния ГМО застъпник Суперпробутвач Кас Сънстийн(7), разчете този текст като казващ, че „няма много не-идиоти, които не се наричат Талеб“, неосъзнавайки че хората като него са <1% или дори <.1% от населението.)
После-после-послепис
(Написано след изненадващите избори през 2016 г.; горният текст е написан няколко месеца преди събитието). Избирането на Тръмп беше толкова абсурдно за тях и не се вписваше в светогледа им с такова голямо отклонение, че те не успяха да намерят в своите учебници инструкции как да реагират. Беше точно като в „Скрита камера“, представете си характерното изражение на нечие лице, след като му бъде спретнат номер, но той си няма идея как да реагира.
Или, по-интересно, представете си израженията и реакциите на някой, който си мисли, че е щастливо женен и се прибира вкъщи не по график, когато чуе жена си да стене в леглото с огромен мъжага.
Общо взето всички предсказатели, подпредсказатели, суперпредсказатели, политически „учени“, психолози, интелектуалци, активисти, „консултанти“, big data учени, всичко което те знаят мигноверно бе показано като измама. И така моята дяволита мечта да пъхна плъх в нечия риза (която изразих в “Черният Лебед”), изведнъж се осъществи.
(1) skin in the game – “да рискуваш собсвената кожа”; буквално “кожа в играта” – термин, използван първо от Уорън Бъфет за хора, които залагат чужди пари без да има как да загубят от това. В най – общ смисъл означава хора, които не отговарят за последиците от действията си
(2) Става дума за университетите от „Бръшляновата лига“
(3) На английски „бутам“ – nudge; Талеб се заиграва със заглавието на книгата “Nudge” с автори Кас Сънстийн и Ричард Тейлър
(4) пик – в оригинала “local supremum”, термин от математиката
(5) езикът идиш
(6) идиом, грубо може да се преведе като “не може да различи лайно от шоколад”,
(7) виж (2); В оригинала Übernudger, отново заигравка със заглавието на книгата на Сънстийн. Талеб го ползва като сатирична титла пред името на автора.
Откъс от книгата Skin in the game
Оригинална публикация в medium.com
