fbpx

НОВО

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Време за четене: 7 мин.

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации.

Кой е големият победител на изборите?

На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и общински съветници, но хегемонията му беше разклатена. Партията на властта, която до неотдавна мачкаше и на местен терен, която контролира администрацията и е подозирана за корпоративен вот в нейна полза, изгуби кметската надпревара в десет областни центъра. В почти всички от тях отстъпи властта вследствие на компрометиране на действащия кмет, излъчен от нея, и/или промяна на вътрешнопартийните баланси след неотдавнашното отстраняване на втория човек в партията Цветан Цветанов. Той имаше силно влияние в повечето региони. В същото време БСП подобри представянето си в сравнение с 2015 г.: взе над 40 000 гласа повече за общински съветници, почти всички от тях  обаче са в София и Русе; има четири областни кмета при нито един преди четири години; много доброто представяне на Мая Манолова в София, стигнала до балотаж срещу Йорданка Фандъкова, е резултат най-вече от подкрепата на софийската структура на социалистите. Обратната страна на медала обаче са катастрофалните загуби на БСП в редица областни центрове – в седем от тях тя няма нито един кмет, а в седем – само по един. София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново и други знакови градове отново са в ръцете на ГЕРБ. Наслагването на тези факти показва, че БСП губи характера си на национална партия, както казва в едно интервю социологът Юрий Асланов. А другите партии? ДПС си взе своето и поразшири влиянието си в местната власт. Демократична България се представи очаквано силно в София, където е трета политическа партия, има цели осем районни кмета срещу само един на БСП, трима независими и 12 за ГЕРБ. В страната обаче, въпреки че трима областни кмета са избрани с подкрепата на десни партии, т.нар. градска десница, не стои особено добре. Тя си остава по-скоро софийски феномен. Като цяло националистите се представиха не особено добре, макар че във Варна лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов достигна неочаквано до балотаж. В интерес на истината кметските избори никога не са били тяхната сила. В София тримата кандидати на трите съуправляващи националистически партии имат повече от скромни резултати. ВМРО обаче удвои общинските си съветници и ще направи възможно сформиране на мнозинство с ГЕРБ. Безспорно добро представяне направи на старта  на политическата си кариера Борис Бонев, зад който стоеше гражданското сдружение „Спаси София“. Ако беше общ кандидат на ДБ и „Спаси София“, той имаше реални шансове да стигне до балотажа и да победи Фандъкова като акумулира наказателния вот срещу явилата се за четвърти мандат софийска кметица. 

Изчерпва ли се ГЕРБ?

Да, макар че на този етап противниците му не могат да се възползват от естествения процес на изхабяване и от негативите, които трупа ГЕРБ като всеядна партия на властта. Тя управлява София от 14 години и страната, с малки прекъсвания – от 10 години. Въпреки че навръх евроизборите Борисов успя да спре свободното падане на партията, предизвикано от „Асансьоргейт“, ГЕРБ вече няма откъде да генерира надеждни ресурси за презареждане на батерията. Видя се, че след скандалните ремонти, прахосването на публични средства и съмненията за корупция в обществените поръчки  победата на Фандъкова в София никак не беше сигурна. Показателен е фактът, че тя стана възможна с поголовната подкрепа на ромите, в чието дясно самосъзнание дълбоко се съмнявам.

Във възход ли е БСП?

Категорично не. Да не забравяме, че през 2015 г. БСП беше в много по-незавидно положение: тя сатанизирана заради назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и някои крайно съмнителни ходове на правителството на Орешарски. Борисов пък беше в поредния си възход и т.н. Преди местните избори изходната ситуация беше много по-благоприятно: спечелени президентски избори и загубени с чест парламентарни и евроизбори. Тъкмо на този фон се откроиха минорната кампания на БСП и постигнатите сравнително скромни резултати.

Има ли политическо бъдеще за Мая Манолова?

По-скоро не. Освен ако не се включи в битката за наследството на Нинова. Но за да стане това, трябва да се върне в БСП, от която като че ли се гнусеше по време на последната кампания. Червеният електорат не прощава такива предателства. Не вярвам и в перспективите пред евентуална партия на Манолова, която по модела на наказателния вот срещу Фандъкова да обедини леви, либерали и умерени десни. Мая Манолова натрупа положителен имидж като обмудсман, но силата й е в политическата технология – как да се променят калпави закони, как де се смени даден подход към уязвими групи и т.н. Тя няма визия за по-сериозни политически промени, които да увлекат голяма маса избиратели на парламентарни избори.

ВМРО спечели или губи позиции?

ВМРО се утвърди като най-силната националистическа партия. Тя удвои броя на общинските си съветници, има добри позиции в градове като София, Русе и др. Съмнявам се обаче, че в национален мащаб може д се превърне в партия балансьор, каквато роля играеше ДПС до неотдавна.   

Има ли предпоставки за съюз между БСП и Демократична България?

Случилото се в София, където се очертаха контурите на една либерално-социална общност (БСП подкрепи кандидатите на ДБ за районни кметове, а десни и либерали гласуваха за Манолова), най-вероятно ще остане приятно изключение. Освен ако с действията си в Столичния общински съвет представителите на БСП и ДБ не ме опровергаят. Макар че обединяването на усилията на двете водещи опозиционни сили – едната парламентарна, другата извънпарламентарна, е от ключово значение за детронирането на ГЕРБ. Трудно обаче мога да си представя такова взаимодействие на парламентарните избори. Най-вече заради пропорционалната избирателна система, при която всеки гласува за своята партия. При мажоритарни системи, в които повечето кандидатите се избират на втори тур, могат да се правят предварителни договорки да се подкрепи кандидата с най-големи шансове за успех. Такава е практиката във Франция, където на първия тур избирателите обикновено гласуват със сърцето си, а на втория – с разума си. По този начин се елиминират например кандидатите на крайната десница. Освен това обвързаността на част от ръководството на БСП с олигархията и хроничният антикомунизъм сред част от лидерите и електората на ДБ правят трудно мислим дори един тактически съюз между двете формации.      

Манипулирани ли бяха изборите?

Да – при толкова много недействителни бюлетини, случаи на купуване на гласове, мобилизиране на странна, дори екзотична подкрепа за определени кандидати.

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори?

На този етап – не. Резултатите на БСП, която само преди половин година работеше за предсрочни избори чрез евровота, вече не й дават легитимност да поставя този въпрос поне в близките шест месеца. След отстраняването на Цветанов рейдовете на Борисов с „джипката“ из страната пък, предавани на живо във фейсбук, правят малко вероятни предсрочни избори поради кризисни процеси в ГЕРБ. По-скоро е възможно управляващата партия да реши да тества доверието на електората преди края на мандата, за да удължи хегемонията си. Разбира се, не трябва да изключваме пораждането на социални катаклизми, които винаги могат да пренапишат сценария на стабилността на ниските доходи и социалното разслоение. Поне засега обаче такива не се задават на хоризонта.

Как ще се впише партията на Слави Трифонов в политическата картина?

Трифонов продължава да има много симпатизанти, които мразят системата, макар че самият той е част от нея. Той изтърва идеалния момент за влизане в политиката – след като политическата класа се подигра на моралната победа на „Шоуто…“ в референдума през 2016 г. Формацията на Слави Трифонов има потенциал, но той не трябва да бъде надценяван, защото в популистката ниша, която е естествената му среда, вече се пробват – кога програмно, кога ситуативно, всички основни политически играчи.  

Има ли дясно и ляво в България?

Безспорно. Макар че през последните години разломът в обществото е по-скоро между консервативното и либералното, в социума има ясно откроени прослойки и групи, които са носители на идеите на лявото и дясното. България е страната в ЕС с най-голямо социално неравенство, с най-ниски доходи, с мизерно здравеопазване, маргинализирано средно образование. Тези проблеми, изкристализирали в десетилетията на подчертано десния преход, плачат за ляв отговор. Сблъсък на леви и десни политики предстои. Може би ще се позабави появата на сцената на актьорите, които ще ги отстояват на висок глас. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ