Избирателите, които ГЕРБ рискуват да изгубят

Вероятно тъй както цивилизациите според Освалд Шпенглер преминават през различни възрасти, подобни на човешките, така и политическите партии имат свое възторжено детство, необуздана и мечтателна младост, улегнала и стабилна зряла възраст и накрая неопределено дълга старост, в която или деградират, или се затварят в себе си или стават капризни мърморковци, неспособни да видят по-далеч от носа си, на които всички са им виновни.

Разправят, че рейтингът на ГЕРБ ту се топял, ту спирал да се топи; БСП им дишала във врата, от време на време даже подавала връхчето на нослето отпред и аха-аха да ги изпревари. Каква е истинската картина на електоралните нагласи дори социолозите все още не смеят да оповестят, но като цяло умората от 10-годишното присъствие на ГЕРБ се усеща от всички.

Още в началото на годината, на Националната предизборна среща през януари, Бойко Борисов отчете спад в енергията, липса на хъс, вяли отговори на нападките и умора. Сякаш дългото присъствие във властта направи гербаджиите по-предпазливи, по-малко способни и по-малко съгласни да се хвърлят в битки с главата напред. В началото имаха какво да печелят, сега има какво да губят.

Старо правило е, че ако не се случи нещо изключително, рейтингът на управляващите с годините пада, докато рейтингът на опозицията расте. Независимо кои са и как се държат. Не случайно на няколко пъти Борисов се самопревръщаше в опозиция, за да се върне като управляващ с освежен рейтинг.

По инерция или не, волно или неволно, с физиономията, която ГЕРБ показва напоследък, рискува да изгуби няколко групи избиратели – дали са важни, дали са решаващи, нека кажат социолозите и анализаторите.

На първо място не бива да се забравя, че много хора биха гласували за ГЕРБ не от симпатия или от убеждение, а защото биха приели всичко друго, само не и БСП на власт. Това не са истински избиратели на ГЕРБ и лесно могат да бъдат изгубени. Кого по-конкретно има опасност да отблъснат управляващите от себе си:

Фрустрирани частници

Частникът, познат още като „дребен бизнесмен“ или „дребен предприемач“, е човек, който е началник сам на себе си и на още неколцина. Той гледа на властта не като на идеология, а като на инструмент, страна по сделка. Доколкото властта е полезна за бизнеса му, частникът я подкрепя; когато започне да пречи – вече не. Частниците, които ГЕРБ рискува да изгуби, страдат от едно или няколко от следните обстоятелства:

Затормозен до невъзможност достъп до обществени поръчки и/или проекти по европейски фондове. Особено отблъснати са онези, които виждат, че правилата са направени нарочно така, че да изключат от играта точно тях;

Данъчен тормоз. Да, всеки трябва да си плаща данъците, но напоследък всички се оплакват от освирепели данъчни, които вилнеят и залагат запори на банкови сметки и имущество. Скоро Яворов отново ще е хит, но не с любовната си лирика, а с „На нивата“, където казва: „…че бирник царски дошел е днеска и сиромаси тресе ги треска“. Фрустрираният частник ще каже: „Тях нищо друго не ги интересува, освен да ни изтупват като брашнян чувал. Ще гласувам за тях, ама друг път“.

Засилване на административния натиск. Наред с всички лицензи, разрешителни, бумаги и режими, напоследък нашумяват и акции от рода на тази за принудителната смяна на касовите апарати, включително и тези на бабите от женския пазар. Такива неща могат да печелят приходи за фиска, но не печелят избиратели.

Най-сетне дребните и средни частници виждат как държавата толерира корпоративните акули, които и бездруго ги размазват на полето на тъй наречената „свободна и честна конкуренция“. Според дребните и средни частници трябва да е точно обратното – държавата да компенсира неравната конкурентна борба в тяхна полза, а не да се сраства с корпорациите и да създава олигархия.

Консервативните

Друга група, която ГЕРБ могат да изгубят. Това са не само консервативните в класическия смисъл на думата избиратели, но и онези, които напоследък наричат, пък и сами себе си наричат „консерватори“. Рискуват да ги загубят точно по европейската тема. Във времена, когато всички трепетно очакват след изборите Европейският парламент да изглежда съвсем иначе, Европа да тръгне по нов път, издърпала назидателно ушите на роботизираната си бюрократична класа, когато ЕНП търпи тежки обвинения в промигрантска политика и е застрашена от разцепване на ляво и дясно крило, тогава ГЕРБ поставят начело на листата си Мария Габриел, която е икона на досегашния мейнстрийм, олицетворение на паневропейската администрация. Тези, които са се вдъхновявали, виждайки в Борисов „българският Орбан“, ще се почешат озадачено по главите. Кой да бъде по-по-най европеец го играят почти всички, дори и социалистите, които след опита да го отстранят, върнаха в играта своя член и председател на ПЕС Сергей Станишев. Борисов в никакъв случай не бива да заема позата на евроскептик, но ако беше заявил политика за промяна на Европейския съюз с цел неговото спасяване, щеше да спечели гласоподаватели, които сега ще отидат другаде. Щеше да ги спечели без да губи лоялните „европейци“ и фенове на ЕНП.

Православните

Те никак не са малко и съвсем не са маргинали. Просто не са толкова шумни. Мнозина от тях са склонни да подкрепят ГЕРБ не толкова заради своите икономически или социални интереси, колкото заради доброто отношение на властта към църквата, включително и заради неприкритата набожност на Борисов. Напоследък тази група избиратели беше провокирана, както от наглед незаслуженото толериране на други вероизповедания, така и с напрежението, което властите създадоха около посещението на папата. ГЕРБ имат необходимия профил да бъдат партия, която подкрепя православната традиция в европейския контекст и това е ценно. Трябва старателно да се възползват от него в национален и общоевропейски план.

Софистицираните

Нека наречем така онези избиратели, които винаги се отнасят към изборите изключително отговорно и добре обмислят действията си, оглеждайки ги от най-различни страни. Един софистициран гласоподавател съставя сам на себе си анкета за всеки кандидат:

– Отговаря ли на моите идеологически убеждения?

– Изразява ли моите икономически интереси?

– Ще води ли полезна за обществото и държавата политика; кои са приоритетните му сектори?

– Познавам ли го лично?

– Може ли пряко да помогне или да навреди на моите занимания?

– Мога ли да съм сигурен в моралния му облик?

– Може ли да му се вярва?

Част от сметките, които си прави софистицираният, са и тези с които започнахме – калкулиране на „по-малкото зло“: „Ще преглътнем да управляват тези, стига да не дойдат онези“. Както отбелязахме и преди, немалка част от вотът за ГЕРБ се формира точно с този мотив, поради което може да се каже, че ГЕРБ отново ще получат много гласове „назаем“ – това е ясно.

Опасността за ГЕРБ се крие другаде. Воден от интелектуалната си прецизност, софистицираният може да подкара мисълта си и в тази посока: „Да гласуваме за ГЕРБ, за да не дойде БСП, е добре, но пък ГЕРБ да станат прекалено силни не е добре, ще се самозабравят. Я дай да гласуваме за някой трети, че ГЕРБ да се принудят да се коалират с него и той да ги контролира“.  Да не коментираме доколко този мотив е умен и доколко ще предпостави съставянето на полезно управление. Факт е, че го има и че ще отклони още гласове от ГЕРБ. А медийните скандали изобщо не ги обсъждаме, защото те се подразбират.

Всичко, казано дотук, се отнася единствено за избиратели, които по една или друга причина биха гласували за ГЕРБ. Онези, които не биха, са съвсем друга, също толкова интересна тема. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.