Изборите в Бавария се проведоха на 14 октомври и отбелязаха поредния спад в популярността на традиционните партии отдясно и отляво на центъра.
Какви са резултатите?
Християнсоциалния съюз (ХСС), коалиционен партньор на Християндемократическия съюз (ХДС – партията на канцлера Меркел) въпреки обичайното си първо място е големият губещ от изборите. Избирателите им отредиха 36,8% или 85 места в 205 членния баварски ландтаг (местен парламент). Те губят почти десет процента спрямо изборите през 2013 година.
Другата голяма партия – тази на социалдемократите (СДП) взе 10.1% – 22 места и отново срив с над 10%.
От този срив се възползваха най-вече ляволибералната партия на „Зелените“ (Grünen) с 17,5% (38 места +8.9%) и „Алтернатива за Германия“ с 10.2% (22 места +10.2%). Другите минали бариерата са „Свободните избиратели” с 11,9%и Свободната демократична партия с 5,2%
Какво е „Свободни избиратели“?
„Свободните избиратели“ стартират като политическо движение през 1978 година, а през 1998 създават политическа партия, която съществува и до днес само в районите на Бавария и Баден-Вюртенберг, тъй като имат локален фокус върху историята и традициите на Бавария.
Смятани са за сравнително консервативна партия, с по-твърдо виждане към миграцията от ХСС, но не толкова радикални като АзГ. От друга страна по редица икономически въпроси стоят леко вляво от ХСС, но без да стават социалдемократи.
Възходът на новите леви и десни.
„Зелените“ и „АзГ“ са двете партии, които успяха да откраднат най-много от ХСС и СДП. Разочарованите от СДП се вляха в далеч по-радикалната левица на Зелените, а тези от ХСС – главно в АзГ.
Зелените, които навсякъде по света, (освен в България?!) са считани за лява партия от нов, либерален тип бележат едни от най-добрите си резултати в традиционната консервативна крепост Бавария, възползвайки се от негативите, които федералното управление носи върху СДП и ХСС. От другата страна АзГ, които участват за пръв път на избори в богатата, южна провинция само с платформа, без явен лидер правят успешен дебют.
Какво доведе до катастрофата на ХСС?
Ако трябва да отговорим с една дума тя ще е… Меркел. ХСС платиха голямата цена на несигурната и непоследователна политика на канцлера, основно по миграционните въпроси, както и поредната абсолютно безпринципна коалиция с ХСС/ХДС със СДП. Пълно поражение беше избегнато благодарение на втърдяване на позицията им по тези въпроси през последната година – без него, най-вероятно резултатът на АзГ би бил още по-висок.
ХСС са традиционно далеч по-консервативната част от дългогодишния съюз с ХДС и въпреки това, те трябваше да „поемат падението“ заради политиката на по-големия си партньор.
Кой ще управлява?
Положението в Бавария е меко казано сложно – дори по-сложно от това след федералните избори. Положителното е, че ХСС могат да управляват с всеки, с изключение на Свободната демократична партия. Най-спряганите варианти са три:
Вариант 1: Широка коалиция
Копирането на федералния модел с широка центристка коалиция (или ляво-дясна коалиция) на ХСС със СДП или Зелените е възможен, но би означавал задълбочаване на наличния проблем с делегитимация на политиката на ХСС и още по-голяма катастрофа на следващи избори.
Вариант 2: „Крайнодясна“ коалиция.
Макар за доста самообявили се анализатори, дори и в България, всеки, който желае да има някъде и някаква граница автоматично се превръща в „крайносдесен“ и „фашист“ АзБ не са крайнодясна партия, нито дори „консервативна“. Макар и символ на реакция срещу неразумни политики те все още нямат свой облик, нито дори ясно изразен икономически модел. Макар публичният образ налаган по команда в иначе напълно „свободната“ западна преса да е различен и точно това би спряло подобна иначе логична коалиция.
Вариант 3: Умерена коалиция
Най-логичен към днешна дата изглежда консервативна коалиция на ХСС със свободните избиратели, което би дали 112 представителя от 205 места.
Какво следва за Германия?
Едно е ясно – канцлерът Ангела Меркел кара последния си мандат. Въпросът е какво идва след това? Напълно възможно е партии извън традиционното статукво като Зелените и АзГ да продължат да привличат разочарованите, особено ако традиционните леви и десни партии продължават да си играят на широки коалиции.
