След подаването на оставката на кабинета „Орешарски“, нормално е вниманието на интересуващите се хора да бъде съсредоточено върху евентуалния нов състав на парламента. Разбира се, предстои мандат на служебно правителство, както и предизборна кампания. Затова всяка една парламентарна панорама, която ги изпреварва във времето, би била относителна. Въпреки това, интересът на десния избирател е съсредоточен върху основните политически субекти в този спектър – Реформаторският блок и ГЕРБ. Внимание заслужава тяхната организационна кондиция и обективни електорални възможности, на базата на които ще получат съответно присъствие в следващия парламент. Това, което касае настоящия коментар обаче, е коалиционният капацитет на двете формации, в контекста на широкото гражданско неудовлетворение спрямо БСП и ДПС, и с оглед на решителността на част от академично-експертния сектор, посредством, например, новосформирания Институт за дясна политика (ИДП), да приложи своята компетентност в опит за ограничаването на властовите апетити на който и да е политически субект, стоящ зад подкрепата на кабинета „Орешарски“.
С оглед на естеството на Реформаторския блок и ГЕРБ, двете партии ще имат съвсем различен периметър на парламентарно действие във функционирането на следващия състав на законодателния орган. Реформаторският блок ще има само един възможен партньор за коалиционни взаимодействие – ГЕРБ. Последното произтича от сравнително ясния ценностен ангажимент на партиите, които функционират под знамената на блока. Носител на инерцията на традиционната/автентичната десница е именно ценностният фундамент на Блока, който успява да компенсира иначе липсата на ясно регламентирано лидерство и публично присъствие. Небрежният състав на представителство на Блока се компенсира от ценностите, на които стъпват публично неговите лица. Всичко това свежда до минимум възможността на РБ да „лавира“ в следващия парламент, а на практика това означава едно: че Блокът или ще остане в опозиция, или ще управлява с ГЕРБ.
Ситуацията с ГЕРБ обаче е коренно различна. Тази партия изчерпва съществуването и функционирането си с личността на Бойко Борисов. Последният олицетворява ГЕРБ, фундира партията с присъствието си и я насочва политически, без да се съобразява с паралелни ценностни съображения. ГЕРБ е точно обратното на РБ: липсата на ценностен фундамент (или възможността за перманентното му конюнктурно актуализиране) бива компенсирано от доминиращото присъствие на партийния лидер. Последното обаче означава и нещо друго: ГЕРБ не би могъл да бъде „спънат“ във формирането на коалиционната си политика от ценностни съображения. Това означава, че тази партия има далеч по-широк хоризонт за парламентарна подвижност в следващия НС и по-нисък критерий за участието си в коалиционно правителство. Всичко това може да резултира в ситуация, в която ГЕРБ може да направи коалиция както с БСП (от която ще спечели стабилно мнозинство), така и с ДПС (благодарение на която ще си гарантира медиен и финансов комфорт). А какво печели ГЕРБ от евентуална управленска коалиция с РБ? Нищо.
Всъщност най-голямата ценност на Реформаторския блок като евентуален партньор на ГЕРБ в управлението, се крие в това, че Бойко-Борисовата партия няма да загуби нищо от сътрудничество с Радан Кънев и сие. Защото всяка една алтернативна коалиция на ГЕРБ би форсирала Борисовата партия да плати определена електорална цена в бъдеще. Въпреки че към момента Борисов е единственият политически лидер, който притежава таланта да отиграе едно непопулярно решение, каквото би било сътрудничество с БСП или ДПС, наивно е да се смята, че това би станало без последствия за подкрепата на ГЕРБ. Факт е, че популярността на Бойко Борисов надхвърля тази на организираната подкрепа за партията му (емпиричните данни посочват, че той има популярност и сред избиратели, които гласуват вляво). Също така, неоспорим факт е, че не малко от гласувалите за ГЕРБ са го направили не защото харесват обезателно лидера на партията, а защото подкрепят най-силния субект, изправил се като конкурент на БСП.
По отношение на едно евентуално следващо коалиционно правителство между Реформаторския блок и ГЕРБ, могат да бъдат казани две неща: Първо, че подобен съвместен кабинет не би бил кабинетът-мечта за десния избирател. Второ, подобно правителство, излъчено от тези два политически субекта, е най-доброто възможно за конструиране от очакваната парламентарна констелация. Една коалиция между РБ и ГЕРБ би била по-добра за десния човек от една коалиция между ГЕРБ и ДПС или ГЕРБ и БСП.
Именно осъзнаването на подобни положения опосредства идеята за учредяването на ИДП. Тази неправителствена организация иска да вложи усилията си в ясен фокус: смекчаване на различията между десните формати и акцентиране върху техните общи приоритети, така че да се създадат предпоставки в следващия състав на парламента, които да възпрепятстват взимането на такива непопулярни решения, които да реабилитират властово позициите на който и да е злополучен сегмент от подалото вчера оставка правителство.
Разбира се, правителствените коалиции са функция на политически решения на органите на политически партии. Задачата на ИДП обаче е да аргументира в публичната среда такъв тип взаимоотношения между Реформаторския блок и ГЕРБ, така че тази среда да ограничи максимално възможността за политически сюжет, различен от дясно управление на страната или поне най-близкото възможно такова.
