Отминаха седмите поред избори, които все повече заприличват на не-особено-рейтингово телевизионно „риалити“, от което се интересуват предимно участниците в него и техните роднини (дори не всички). След като приключихме със задължителния увод – смилете се над нас, не е лесно пак да трябва да се пише следизборна статия – нека да разгледаме и самите резултати.
Българската политика може да се разгледа като едно продължаващо и повтарящо се отцеубийство. Бойко Борисов взе целия електорат на НДСВ и Симеон Сакскобургготски, който реално го изведе на преден план политиката. Асен Василев и Кирил Петков от „Продължаваме Промяната“ се отрекоха от политическия си баща Румен Радев за рекордно кратко време и вече са негови първи врагове. Христо Иванов се отрече от политиката, която все пак беше единственото му работно място. Атанас Атанасов уби ритуално партията, без която никой нямаше да смята, че първото му име е „генерал“. Костадин Костадинов изсмука електората на почти всички от многобройните партии, на които е бил член през годините. Най-интересното и скорошното отцеубийство бе това на Делян Пеевски, чиито обръчи, в крайна сметка, са на траектория да задушат създателя си – Ахмед Доган. ИТН успяха да убият не просто електоралния си резултат от първа политическа сила до това, всеки път да се чудят дали да влязат в Парламента. Тяхното отцеубийство е може би най-трагичното – референдумите, които ги създадоха политически вече дори не се споменават. Най-скоростен в това отношение, разбира се, е Радостин Василев, на когото поне трябва да се отчете, че напуска партии още много преди да се заговори за избори.
Резултатите
ГЕРБ-СДС и непосилната лекота на първия мандат
ГЕРБ-СДС отново са първа политическа сила. ГЕРБ-СДС отново ще се опитат да създадат сглобка с ПП-ДБ, от която, след това, да мрънкат поне две години. Връщането на над 100 000 гласа на тези избори, в сравнение с предходните, трябва да бъде разчетено правилно и в ГЕРБ-СДС да си отговорят – защо са повече в сравнение с началото на 2024. На първо място, това е заради по-високата обща избирателна активност, която добавя на (почти) всички партии.
Другите отговори са по-сложни – дали заради това, че вече мина време от позорната сглобка между първи и втори, дали заради това, че хората виждат в тях най-високата процентна възможност да се състави стабилно (pun intended) правителство? Отговорите – вероятно напролет.
Продължаваме Промяната на електоралната си тежест
ПП-ДБ успя да си върне второто място, но най-вече заради това, че предишните втори от ДПС се разцепиха на две части. Електоратът вече е устойчиво свит в рамките на между 300 000 и 350 000 избиратели, които може да определим като „демократическата общност“. Не е сигурно дали ПП въобще вече носят нещо в коалицията, тъй като това са гласовете, които „Демократична България“ така или иначе събираше на изборите през април и юли 2021 г. Усещането в самата коалиция (Или както „Дневник“ настояват да пишат, без уточнения – „Коалицията“) обаче навярно не е такова, след като кандидатите на ПП доминират в избираемите места.
„Възраждане“ и черните лебеди на световния заговор
„Възраждане“ умело се възползва от „международното положение“ и след COVID истерията, войната в Украйна им дойде дюшеш. Освен ако няма някой друг „черен лебед“, това е максималния им електорален потенциал. Голямата заблуда за електората на „Възраждане“ е, че той е някаква дълбоко русофилска или още по-смешно фашистка маса, доколкото става дума за обикновени хора, на които все някакъв „световен заговор“ им е виновен за това, че са бедни и нещастни. Врагът е друг, оправданието е същото като с „mafiqta“. И като заговорихме за това…
Движение/Алианс за права и свободи по Пиер Верньо
За ДПС обикновено се пише само с изречение – че са взели точно толкова, колкото им е трябвало. Е, за първи път, може би за целия „преход“ около ДПС всъщност е интересно – най-интригуващото в текущите избори. Освен, че монолитната, противоконституционно етническа партия е разбита на две части, едната на контролираният, а другата на етническия вот, може би сме свидетели на края на една от най-одиозните фигури на т.нар. „преход“ и демистификацията на неговата философска недосегаемост. И с риск да заприличам на един Нойзи (не само без личен автомобил) – Il est à craindre que la révolution, comme Saturne, ne dévore successivement tous ses enfants. Само че тук не просто революцията, а станалите вече нарицателни Обръчи. И макар, ядреният полуразпад на ДПС да е удоволствие да се наблюдава, крайният резултат може да е „внимавай, какво си пожелаваш“.
БСП, но с майцеубийство
Корнелия Нинова не успя да довърши святото си дело да заличи БСП, но нейните наследници може и да се справят с тази положително развитие (за България т.е. не за БСП). Освен чисто демографските причини, т.нар. „модерни, млади леви“ отдавна са при ПП-ДБ, а резултатът на местните избори в София на Ваня Григорова беше просто желание да се накаже „Сглобката“ – нито повече, нито по-малко. Пролетарският електорат, който търсят просто не съществува.
И Така Нататък
Ако може да се каже нещо положително за „Има Такъв Народ“ то е, че влязоха в парламента отново. Другото е, че явно налаганата теза, за това, че Делян Пеевски купува гласове за тях е очевидно невярна, след като ДПС-Ново Начало бяха впрегнали всички „инструменти“ за собствена употреба, а ИТН все пак се добраха до Народното събрание.
Не мир дойдох да донеса, а МЕЧ
Ниската избирателна активност, макар и по-висока от предишните избори – която е съвсем разбираема и неукорима – доведе две нови екзотики – МЕЧ и Величие. При 98,30% обработени протоколи и двете партии влизат в Парламента, което е постижение, при положение, че се борят за сходен електорат – този, който пляска при приземяване на самолета. Крайно време е да се помисли за избирателна реформа, но не в безумния и безсмислен спор машини срещу хартия, а във вдигането на избирателния праг, решаване АДЖЕБА задължително ли е гласуването (и произтичащото от това „не подкрепям никого“, както и заличаването на партии-носители, които са събрали по-малко гласове от тези, необходими за регистрацията им. Това не съвсем във връзка с Радостин Василев и Ивелин Михайлов, там цирковете тепърва предстоят.
Синя България не успява да надгради (отново) резултатите си от изборите в София. Причината за това е много проста – заявките за консерватизъм са вече по-прикрити и всички подозираме – че в крайна сметка не ми било консервативно обединение, а най-обикновена платформа за нова Синя Коалиция / Реформаторски блок.
„Ами сега“ по „Минута е много“
В действителност е много просто – нова Сглобка или нови Избори. Кое от двете е по-добър вариант, особено при положение, че ще трябва да има (поне) трети участник в управляваща коалиция не е много сигурно.
