В своята четвърта и последна реч за състоянието на Европейския съюз, преди да отстъпи поста на председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер заяви отново, че Европа е любовта на живота му.
И цитира Жан-Пол Сартр, чиято любов на живота е била Симон дьо Бовоар.
Само че ако човек обича нещо, не му изневерява. А в рамките на мандата си като ръководител на Еврокомисията, Юнкер има достатъчно поводи да бъде гузен спрямо Европейския съюз. Да си го кажем направо: Юнкер не бе на нивото на европейския проект. Европа заслужаваше нещо по-добро.
В съвременния свят политическите процеси се движат от лидери. Важни са физиономиите. Физиономиите в политиката са като банкоматите за хората, пред които те се лепят. Добри или лоши, САЩ, Русия и Китай си имат своите политически физиономии в лицето на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.
На този фон, ЕС стоеше като тяло без физиономия или като физиономия без черти. Европейците сме като разбягали се портфейли от аварирал банкомат. Европа бе безлика и се превърна в арена на чужди битки. Липсата на каквито и да е визионерски или лидерски качества у председателя на Еврокомисията бяха просто симптом на този процес на изтъняваща Европа.
Изтъняващата Европа е формула на китайските стоки, американското шоу и руските номера. Всички те вкупом превръщат Стария континент в по-малко Европа, минусова Европа, Европа на опаки. Тотална де-европеизация.
Нещата за ЕС станаха още по-срамежливи, когато дефицитът на присъствие и физиономия бе съчетана с липсата на идейност. Пред погледа на Жан-Клод Юнкер ЕС не спря да се търкаля след обстоятелствата, вместо да се опита да ги формира.
Какво направи ЕС например, за да реши протяжните във времето проблеми, свързани с миграцията и бежанските потоци? Едва преди няколко месеца, години след като проблемът бе избуял, Европейският съвет излезе с някои компромисни решения (засилване на контрола на външните граници и доброволното създаване на центрове за бежанци).
Но това бяха половинчати и със сигурност закъснели мерки. Ефектът от тях е като този на калпавата качулка след обилния дъжд.
А ако има нещо, което ще надживее мигрантския поток, то това е разговорът за необходимата реформа в Дъблинското споразумение, който разговор се превърна в една от най-масажираните със зъби дъвки.
Единственото смислено изключение на политика на ЕС спрямо мигрантския поток бе сключеното с Република Турция споразумение за бежанците.
Същото буксуване на ЕС се видя и спрямо руската агресия срещу Украйна. Когато тя се случи, дуото Ангела Меркел – Франсоа Оланд намекна на САЩ, че това е европейски проблем и като такъв той ще бъде решен от Европа. Затова може би и до днес Минските споразумения не се нищо повече от салфетка, която и Украйна, и Русия използват според нуждите си, докато Крим продължава да бъде окупиран заедно с част от Източна Украйна.
Но казусът с Украйна просто изобличи недъгавата политиката на ЕС спрямо Русия. От една страна, Брюксел наложи санкции на Москва. От друга, Берлин строи “Северен поток 2”. Това е все едно да биеш някого през деня, а през нощта да му причиняваш потна любов. Резултатът от подобно отношение не може да бъде друг, освен половинчат и амбивалентен.
По отношение на тези две основни европейски кризи от близките години – мигрантската и украинската – ЕС изглеждаше като скован от ишиас.
Толкова голяма вина за бездействието и неадекватността на ЕС не може да се побере само от един човек. Затова тук Жан-Клод Юнкер, без да изчерпва адресатите на критичност, е припознат само като един от многото.
А при положение, че Европа бе кръстосвана от нелегална миграция и атакувана от новичока на руската пропаганда, чиновническата олигархия на ЕС избра да намери врага там, където той не е: във Вишеградската четворка и в европейския национализъм.
Но европейският национализъм може да бъде пригоден. Един път, като полезната бактерия, която трябва да се приема, за да се възстанови балансът на организма. В случая на Европа, националистическите бактерии са необходими, за да се пребори либералната инфекция. Втори път, национализмът може да е полезен като презервативите – при определени обстоятелства се прибягва до предпазната гума, за да се намали щетата. В случая на Европа щетите са интернационалният сексуален пролетариат и експанзията на политическия ислям.
Това че Курц, Качински и Орбан не се побират в либералния калъп на чиновническата върхушка на ЕС, не означава, че тези лидери са по-малко европейци. Евентуалното стартиране на наказателна процедура срещу Унгария в рамките на ЕС няма по никакъв начин да санкционира и преустанови легитимните настроения, които са характерни не само за унгарците, но и за редица народи в Европа.
А да сложиш знак на равенство между Полша, Унгария и Австрия, от една страна, и Русия, от друга, би било проява не просто на политическа злоупотреба, но и на откровено невежество. Ако на Владимир Путин му пукаше за Европа, то той нямаше да подклажда мигрантските потоци с безразборните си бомбардировки над Сирия.
Но през последните над четири години, когато ЕС имаше нужда от него, Жан-Клод Юнкер не си беше вкъщи.
И каквито и да е цитати от онзи френски похотливец, Жан-Пол Сартр, няма да компенсират изневерите, които председателят на Еврокомисията причини на Европа, любовта на живота му.
За разлика от Симон дьо Бовоар, Европа няма да си затваря очите.
