Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите.
За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да знаем какво представляват местните данъци, какъв е техният размер и за какво се харчат.
Отговори на тези въпроси дава нашият гост-автор икономистът и журналист Михаил Кръстев.
Местните данъци, подобно на държавните такива, представляват принудително, невъзвращаемо и безвъзмездно плащане, наложено едностранно от държавата, а в случая с местните данъци – от общинските администрации.
Чрез събирането на данъци държавните институции и органите на местната власт финансират своята дейност и формират своя бюджет.
Кои са местните данъци?
Местните данъци, налагани от общинските администрации, са доста по-малко на брой от държавните налози и се делят на няколко основни типа.
Имотен данък и такса смет
Най-доходоносен за местните администрации, особено в големите населени места, е данъкът върху недвижимите имоти и свързаната с него такса за битови отпадъци, известна още като “такса смет”.
Обект на данъчно облагане са застроените имоти, както и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. От имотен данък са освободени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи.
Налогът следва да бъде плащан ежегодно от собствениците и притежателите на права върху данъчно облагаеми имоти. Размерът му пък зависи от решение на общинския съвет в съответната община, като според Закона за местните данъци и такси той би могъл да бъде в размер от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Важно е да се отбележи, че може да бъде постигнато намаляване размера на данъка с 50% , в случаите, когато имотът е основно жилище.
Подобно на данъкът върху имотите, “такса смет” отново се налага на собствениците на имоти в съответните общини, отново се регулира от Закона за местните данъци и такси, и размерът й зависи от решение на Общинския съвет.
Размерът на тези такси варира в различните общини, като за 2019 г. данък сгради в София например е определен на 1,875 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 1,6 промила от данъчната оценка.
За същата година данък сгради във Варна е определен на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 0,98 промила от данъчната оценка.
Тук е важно да се отбележи, че основните критики към настоящата данъчна рамка са насочени към “такса смет”, която на практика се е превърнала във втори имотен данък. Въпреки наименованието й, нейният размер не зависи от замърсяването на населеното място, а от квадратурата на имота и данъчната му оценка.
Във връзка с плащането на имотния данък и такса смет, следва да отбележим няколко особености:
– Ако имотът е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите, които притежават. Това не лишава от възможност всеки от съсобствениците да плати данъка за целия имот.
– За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
– При прехвърляне на имота купувачът дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът е платен от продавача.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Друг основен местен данък е този върху имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, придобити по възмезден начин. Данъкът се дължи от новия собственик на имота, а ако той е в чужбина, задължен е прехвърлителят.
При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.
Таксите са различни при безвъзмездно придобито имущество, като данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, както следва:
● от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
● от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между всички други лица.
Данък върху превозните средства
Третият основен местен данък е този върху превозните средства.
Данъчната ставка на данъка зависи от вида и характеристиките на съответното превозно средство.
Например, размерът на данъка върху колите се определя от мощността на двигателя.
Размерът на данъкът също зависи от населеното място и се определя от Общинския съвет. Освободени от данък са превозните средства със специален режим на движение, сред които полицейски коли, линейки и дипломатически автомобили.
Пътен налог не плащат още притежателите на автомобили с намалена трудоспособност и собствениците на електрически автомобили.
istockПатентен и туристически данък
В списъка на местните данъци влизат още патентният данък и облагането на туристически нощувки. По съществен приход в хазната на местната управа е туристическият данък, като размерът му е между 0,20 ст. до 3,00 лв. за всяка нощувка и зависи от населените места в общината и категорията на местата за настаняване.
Стигат ли местните данъци за формиране на общинските бюджети?
Малко на брой и не толкова големи по размер като държавните данъци, местните налози се оказват по-скоро недостатъчни за издръжката на общините и формирането на техните бюджети.
Доказателство за това намираме в данните за 2018 г., публикувани от Института за пазарна икономика.
Според данните на института за 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв., като едва 2.2 млрд. лв. от тях са генерирани от собствени приходи – данъчни и развиване на търговска дейност.
Дефицитът от 5 млрд. лева през 2018 година се покрива по две направления – около 4 млрд. лв. трансфери от централния държавен бюджет и 1 млрд. лв. средства, привлечени от европейски програми.
От вече споменатите 2,2 млрд. лв. собствени средства – едва около 1 млрд. лв. – са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи.
istockКритиката на икономистите в това отношение е насочена главно към липсата на възможност общините да се възползват поне частично от данъците върху доходите на живеещите в тях граждани, които се насочват изцяло към централния бюджет.
Липсата на данъчна централизация е един от основните проблеми, посочени от специалистите по отношение на данъчната политика на местно ниво.
Да се даде отговор на въпроса къде отиват парите ни от местни данъци е сложно, именно защото голяма част от разходите на общините идват от други източници на финансиране, а не от налози.
Тези разходи са различни за всяка община. Ако вземем за пример Столична община, най-съществено перо са разходите за образование. От общо разходи от 1,6 млрд. лв. в бюджета за 2019 г те са оценени на 419 млн. лв., като в тази сума влиза осигуряването на учебния процес и заплатите на учителите както в училищата, така и в детските градини и яслите.
За благоустройство и комунални дейности са отделени 266 млн. лв. Финансирането на общинските болници и здравеопазването също е съществено перо в разходите на Столична община, като сумата по него е малко над 49 млн. лв.
За социални дейности са отделени 43 млн. лв., а за осигуряване на дейността на Центъра за градска мобилност – 104 млн. лв. 88 млн. лв. са заделени за административни разходи, а 559 млн. лв. е стойността на всички капиталови разходи на Столична община, предвидени в бюджета й за 2019 г.
