НОВО

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

Къде отиват парите ни от местните данъци

Време за четене: 6 мин.

Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите.

За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да знаем какво представляват местните данъци, какъв е техният размер и за какво се харчат.

Отговори на тези въпроси дава нашият гост-автор икономистът и журналист Михаил Кръстев.

Местните данъци, подобно на държавните такива, представляват принудително, невъзвращаемо и безвъзмездно плащане, наложено едностранно от държавата, а в случая с местните данъци – от общинските администрации.

Чрез събирането на данъци държавните институции и органите на местната власт финансират своята дейност и формират своя бюджет.
Кои са местните данъци?

Местните данъци, налагани от общинските администрации, са доста по-малко на брой от държавните налози и се делят на няколко основни типа.

Имотен данък и такса смет

Най-доходоносен за местните администрации, особено в големите населени места, е данъкът върху недвижимите имоти и свързаната с него такса за битови отпадъци, известна още като “такса смет”.

Обект на данъчно облагане са застроените имоти, както и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. От имотен данък са освободени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи.

Налогът следва да бъде плащан ежегодно от собствениците и притежателите на права върху данъчно облагаеми имоти. Размерът му пък зависи от решение на общинския съвет в съответната община, като според Закона за местните данъци и такси той би могъл да бъде в размер от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Важно е да се отбележи, че може да бъде постигнато намаляване размера на данъка с 50% , в случаите, когато имотът е основно жилище.

Подобно на данъкът върху имотите, “такса смет” отново се налага на собствениците на имоти в съответните общини, отново се регулира от Закона за местните данъци и такси, и размерът й зависи от решение на Общинския съвет.

Размерът на тези такси варира в различните общини, като за 2019 г. данък сгради в София например е определен на 1,875 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 1,6 промила от данъчната оценка.

За същата година данък сгради във Варна е определен на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 0,98 промила от данъчната оценка.

Тук е важно да се отбележи, че основните критики към настоящата данъчна рамка са насочени към “такса смет”, която на практика се е превърнала във втори имотен данък. Въпреки наименованието й, нейният размер не зависи от замърсяването на населеното място, а от квадратурата на имота и данъчната му оценка.

Във връзка с плащането на имотния данък и такса смет, следва да отбележим няколко особености:

 Ако имотът е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите, които притежават. Това не лишава от възможност всеки от съсобствениците да плати данъка за целия имот.

– За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

– При прехвърляне на имота купувачът дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът е платен от продавача.

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Друг основен местен данък е този върху имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, придобити по възмезден начин. Данъкът се дължи от новия собственик на имота, а ако той е в чужбина, задължен е прехвърлителят. 

При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.

Таксите са различни при безвъзмездно придобито имущество, като данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, както следва:

●             от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
●             от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между всички други лица.
 

Данък върху превозните средства

Третият основен местен данък е този върху превозните средства. 

Данъчната ставка на данъка зависи от вида и характеристиките на съответното превозно средство.
Например, размерът на данъка върху колите се определя от мощността на двигателя.

Размерът на данъкът също зависи от населеното място и се определя от Общинския съвет. Освободени от данък са превозните средства със специален режим на движение, сред които полицейски коли, линейки и дипломатически автомобили.

Пътен налог не плащат още притежателите на автомобили с намалена трудоспособност и собствениците на електрически автомобили.

istock

istockПатентен и туристически данък

В списъка на местните данъци влизат още патентният данък и облагането на туристически нощувки. По съществен приход в хазната на местната управа е туристическият данък, като размерът му е между 0,20 ст. до 3,00 лв. за всяка нощувка и зависи от населените места в общината и категорията на местата за настаняване.

Стигат ли местните данъци за формиране на общинските бюджети?

Малко на брой и не толкова големи по размер като държавните данъци, местните налози се оказват по-скоро недостатъчни за издръжката на общините и формирането на техните бюджети.

Доказателство за това намираме в данните за 2018 г., публикувани от Института за пазарна икономика.

Според данните на института за 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв., като едва 2.2 млрд. лв. от тях са генерирани от собствени приходи – данъчни и развиване на търговска дейност.

Дефицитът от 5 млрд. лева през 2018 година се покрива по две направления – около 4 млрд. лв. трансфери от централния държавен бюджет и 1 млрд. лв. средства, привлечени от европейски програми.

От вече споменатите 2,2 млрд. лв. собствени средства – едва около 1 млрд. лв. – са данъчните приходи.  На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи.

istock

istockКритиката на икономистите в това отношение е насочена главно към липсата на възможност общините да се възползват поне частично от данъците върху доходите на живеещите в тях граждани, които се насочват изцяло към централния бюджет.

Липсата на данъчна централизация е един от основните проблеми, посочени от специалистите по отношение на данъчната политика на местно ниво.

Да се даде отговор на въпроса къде отиват парите ни от местни данъци е сложно, именно защото голяма част от разходите на общините идват от други източници на финансиране, а не от налози.

Тези разходи са различни за всяка община. Ако вземем за пример Столична община, най-съществено перо са разходите за образование. От общо разходи от 1,6 млрд. лв. в бюджета за 2019 г те са оценени на 419 млн. лв., като в тази сума влиза осигуряването на учебния процес и заплатите на учителите както в училищата, така и в детските градини и яслите.

За благоустройство и комунални дейности са отделени 266 млн. лв. Финансирането на общинските болници и здравеопазването също е съществено перо в разходите на Столична община, като сумата по него е малко над 49 млн. лв.

За социални дейности са отделени 43 млн. лв., а за осигуряване на дейността на Центъра за градска мобилност – 104 млн. лв. 88 млн. лв. са заделени за административни разходи, а 559 млн. лв. е стойността на всички капиталови разходи на Столична община, предвидени в бюджета й за 2019 г.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!