НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Къде отиват парите ни от местните данъци

Време за четене: 6 мин.

Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите.

За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да знаем какво представляват местните данъци, какъв е техният размер и за какво се харчат.

Отговори на тези въпроси дава нашият гост-автор икономистът и журналист Михаил Кръстев.

Местните данъци, подобно на държавните такива, представляват принудително, невъзвращаемо и безвъзмездно плащане, наложено едностранно от държавата, а в случая с местните данъци – от общинските администрации.

Чрез събирането на данъци държавните институции и органите на местната власт финансират своята дейност и формират своя бюджет.
Кои са местните данъци?

Местните данъци, налагани от общинските администрации, са доста по-малко на брой от държавните налози и се делят на няколко основни типа.

Имотен данък и такса смет

Най-доходоносен за местните администрации, особено в големите населени места, е данъкът върху недвижимите имоти и свързаната с него такса за битови отпадъци, известна още като “такса смет”.

Обект на данъчно облагане са застроените имоти, както и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. От имотен данък са освободени земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи.

Налогът следва да бъде плащан ежегодно от собствениците и притежателите на права върху данъчно облагаеми имоти. Размерът му пък зависи от решение на общинския съвет в съответната община, като според Закона за местните данъци и такси той би могъл да бъде в размер от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Важно е да се отбележи, че може да бъде постигнато намаляване размера на данъка с 50% , в случаите, когато имотът е основно жилище.

Подобно на данъкът върху имотите, “такса смет” отново се налага на собствениците на имоти в съответните общини, отново се регулира от Закона за местните данъци и такси, и размерът й зависи от решение на Общинския съвет.

Размерът на тези такси варира в различните общини, като за 2019 г. данък сгради в София например е определен на 1,875 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 1,6 промила от данъчната оценка.

За същата година данък сгради във Варна е определен на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такса смет за жилищни имоти е 0,98 промила от данъчната оценка.

Тук е важно да се отбележи, че основните критики към настоящата данъчна рамка са насочени към “такса смет”, която на практика се е превърнала във втори имотен данък. Въпреки наименованието й, нейният размер не зависи от замърсяването на населеното място, а от квадратурата на имота и данъчната му оценка.

Във връзка с плащането на имотния данък и такса смет, следва да отбележим няколко особености:

 Ако имотът е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите, които притежават. Това не лишава от възможност всеки от съсобствениците да плати данъка за целия имот.

– За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

– При прехвърляне на имота купувачът дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността, освен ако данъкът е платен от продавача.

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Друг основен местен данък е този върху имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, придобити по възмезден начин. Данъкът се дължи от новия собственик на имота, а ако той е в чужбина, задължен е прехвърлителят. 

При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.

Таксите са различни при безвъзмездно придобито имущество, като данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, както следва:

●             от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
●             от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между всички други лица.
 

Данък върху превозните средства

Третият основен местен данък е този върху превозните средства. 

Данъчната ставка на данъка зависи от вида и характеристиките на съответното превозно средство.
Например, размерът на данъка върху колите се определя от мощността на двигателя.

Размерът на данъкът също зависи от населеното място и се определя от Общинския съвет. Освободени от данък са превозните средства със специален режим на движение, сред които полицейски коли, линейки и дипломатически автомобили.

Пътен налог не плащат още притежателите на автомобили с намалена трудоспособност и собствениците на електрически автомобили.

istock

istockПатентен и туристически данък

В списъка на местните данъци влизат още патентният данък и облагането на туристически нощувки. По съществен приход в хазната на местната управа е туристическият данък, като размерът му е между 0,20 ст. до 3,00 лв. за всяка нощувка и зависи от населените места в общината и категорията на местата за настаняване.

Стигат ли местните данъци за формиране на общинските бюджети?

Малко на брой и не толкова големи по размер като държавните данъци, местните налози се оказват по-скоро недостатъчни за издръжката на общините и формирането на техните бюджети.

Доказателство за това намираме в данните за 2018 г., публикувани от Института за пазарна икономика.

Според данните на института за 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв., като едва 2.2 млрд. лв. от тях са генерирани от собствени приходи – данъчни и развиване на търговска дейност.

Дефицитът от 5 млрд. лева през 2018 година се покрива по две направления – около 4 млрд. лв. трансфери от централния държавен бюджет и 1 млрд. лв. средства, привлечени от европейски програми.

От вече споменатите 2,2 млрд. лв. собствени средства – едва около 1 млрд. лв. – са данъчните приходи.  На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи.

istock

istockКритиката на икономистите в това отношение е насочена главно към липсата на възможност общините да се възползват поне частично от данъците върху доходите на живеещите в тях граждани, които се насочват изцяло към централния бюджет.

Липсата на данъчна централизация е един от основните проблеми, посочени от специалистите по отношение на данъчната политика на местно ниво.

Да се даде отговор на въпроса къде отиват парите ни от местни данъци е сложно, именно защото голяма част от разходите на общините идват от други източници на финансиране, а не от налози.

Тези разходи са различни за всяка община. Ако вземем за пример Столична община, най-съществено перо са разходите за образование. От общо разходи от 1,6 млрд. лв. в бюджета за 2019 г те са оценени на 419 млн. лв., като в тази сума влиза осигуряването на учебния процес и заплатите на учителите както в училищата, така и в детските градини и яслите.

За благоустройство и комунални дейности са отделени 266 млн. лв. Финансирането на общинските болници и здравеопазването също е съществено перо в разходите на Столична община, като сумата по него е малко над 49 млн. лв.

За социални дейности са отделени 43 млн. лв., а за осигуряване на дейността на Центъра за градска мобилност – 104 млн. лв. 88 млн. лв. са заделени за административни разходи, а 559 млн. лв. е стойността на всички капиталови разходи на Столична община, предвидени в бюджета й за 2019 г.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!