Винаги актуална тема у нас е демографията. И няма как да не е – в страната ни има истинска демографска криза. България е най-бързо топящата се нация в Европейския съюз. Ниската раждаемост и високата изходяща миграция водят до все по-намаляващо население. Причините за това са много – икономически, политически, културни. Те са анализирани многократно, затова няма да бъдат обект на тази статия. Тук ще обсъдим друго – как можем да решим този проблем?
Някои организации залагат на публични кампании за насърчаване на раждаемостта с хумористични плакати из градовете. Този подход срещна отпор от конкретна част от обществото и беше обвинен в неуместност.
Ако насочим вниманието си към държавата и какво тя може да направи за насърчаване на раждаемостта, най-лесният и прилаган начин, е да се дават директни парични помощи на родителите. Тук, обаче, възниква сериозен проблем – създава се прослойка от обществото, която разчита на тези (и други) помощи за живот и прави деца с ясната цел да се възползва от паричните стимули, идващи от данъците на всички останали.
За задържане на младите хора в държавата, се предлагат редица не особено устойчиви и ефективни идеи – задължаване на завършилите висшисти да работят Х на брой години в страната, създаване на държавни предприятия, в които те да работят, писане на стратегии, планове и проекти, правене на анализи и изследвания, идентифициране, структуриране, приоритизиране и други чиновнически термини.
Много по-лесно и значително по-ефективно решение за противопоставяне на негативните демографски тенденции в България, би било провеждане на целенасочена данъчна политика, която да предлага конкретни облекчения за точните демографски групи.
Ето няколко примера, приложени в държави от различни краища на света:
Полша – Освобождаване от данък върху доходите на младежи
На 1-ви август тази година, Полша прие закон, който освобождава поляците на възраст под 26 години от данък общ доход. Облекчението важи за хора, получаващи до 85,528 злоти годишно или около 20 хиляди евро. Имайки предвид, че средната заплата в Полша е под 60,000 злоти на година и че данък общ доход е 18%, тази мярка представлява солидно облекчение за младите. Според оценка на правителството, то ще облагодетелства 2 милиона човека в страната.
Вносителите на закона в полския парламент посочват, че през последните 15 години 1.7 милиона души са напуснали Полша, голяма част, от които са младежи. Освен сериозни демографски проблеми, това създава и икономически такива. През последните години в Полша се наблюдава недостиг на работна ръка. С новоприетия закон, правителството цели да привлече обратно напусналите и да задържи потенциално напускащите страната младежи. Нещо, от което имаме нужда и тук.
При прилагане на подобна мярка в България, облекчението ще обхване младежи със брутна заплата до 1,786 лв., тоест почти всички работещи извън София и тези, които започват своята първа работа.
Тази брутна заплата отговаря на 1,386 лв. нетен приход. След евентуално въвеждане на полския закон тук, нетната заплата би се увеличила на 1,540 лв. Или с почти 2 хиляди лева на година. А ако такова облекчение обхване цялото облагане на работната заплата (данък и осигуровки), на година увеличението на чистият доход може да достигне до почти 9,000 лева.
Италия – Ниски данъци за завръщане в страната
В края на юни тази година италианският парламент прие Decreto Crescita (Указ за Растеж), чийто най-интересен член цели „rientro dei carvelli“ или завръщането на мозъците. С него италианското правителство се стреми да привлече обратно в страната професионалисти, работещи в други държави. Новоприетият закон предлага 5-годишно данъчно облекчение за всеки, който през последните две години е работил извън Италия, но продължи кариерата си в страната за следващите поне 2 години. Това важи, както за италиански граждани, така и за чужденци и влиза в сила от 2020г.
Гражданите, които отговарят на критериите за новоприетите данъчни облекчения, са освободени от данъци върху първите 70% от техния доход и върху първите 90%, ако започнат работа в Южна Италия, където икономическите и демографски проблеми са най-сериозни.
Decreto Crescita дава много щедри облекчения, тъй като данъкът върху доходите в Италия варира от 23% до 43% плюс регионални надбавки до още 2 процентни пункта.
Нека отново теоретично приложим този модел в България. При работник със средната за страната брутна заплата от 1,253 лв., увеличението на чистият му годишен приход, би стигнало до 1,170 лв. (повече от месечната му нетна заплата). Или над 5,800 лв. за целия пет-годишен период на облекчението.
Унгария – Без данъци за многодетни майки
Унгарското правителство си е поставило за основна задача да се бори с демографската криза в страната. В началото на годината премиерът Виктор Орбан обяви серия от мерки, с които да стимулира раждаемостта. Една от тях е пълно освобождаване от данък върху доходите на жени, които раждат и отглеждат 4 или повече деца. Отново правим сметка за прилагане на подобна мярка в България при майка със средна за страната работна заплата и достигаме до сума от 1,300 лева повишение на нетния ѝ доход за година.
Ако разширим обхвата на тази идея и приложим облекчението върху всички удръжки от заплатата, сумата достига до над 6,200 лв. на година.
САЩ и Великобритания – Данъчен кредит за деца
В Съединените щати и Великобритания действа системата на Child Tax Credit – намаление със значителна сума на дължимите данъци при всяко следващо дете в семейството.
В САЩ семействата могат да получат до 2,000 долара данъчен кредит за всяко дете под 17 години (сумата е увеличена от 1,000 долара през 2017 г. след данъчните реформи на Доналд Тръмп). Освен това, ако полагащото се облекчение надвишава платените данъци, семейството може да получи до 1,400 долара допълнително за всяко дете.
Във Великобритания системата на данъчния кредит е въведена с цел намаляване на зависимостта от социални помощи на хората с ниски доходи. Създадена е през 2003 г. с цел стимулиране на гражданите да започват работа, след като е установен често срещаният проблем, част от обществото да живее на социални помощи, които биха спрели, ако не са безработни. След въвеждането на системата, паричен стимул могат да получат само работещите – под формата на намалени данъци.
Данъчното облекчение се дава на домакинство и може да достигне до 2,780 паунда на година за всяко дете. Облекчението се получава за деца до 16 години или до 20 години, ако те продължават обучението си. Така държавата освен раждаемостта, стимулира и образованието на децата.
Сингапур – растящи отстъпки с всяко дете
В азиатската държава родителите също могат да се възползват от законово предвидени данъчни отстъпки (Parenthood Tax Rebate). Размерите на облекченията са 5,000 долара за първо дете, 10,000 долара за второ дете и 20,000 долара за всяко следващо дете. Майката и бащата могат да споделят тези данъчни отстъпки и да намалят своите дължими данъци. Ако облекчението не може да покрие дължимия данък за годината, то може да се прехвърли в следващата, докато бъде напълно оползотворено.
Сингапурските закони предвиждат и допълнителна данъчна отстъпка за работещи майки. Жените, завърнали се на пазара на труда след раждане, могат да се възползват от облекчение, представляващо необлагане на част от дохода – 15% за първо дете, 20% за второ дете и 25% за трето и следващо дете, като могат да достигнат до 100% от дохода.
Данъците, които плащаме
Защо е добра идея, стимулите към младите и към родителите да идват именно през данъчната политика? На първо място, защото по този начин, се поощряват работещите хора – тези, които плащат данъци. Чрез подобни стимулиращи мерки, се избягва създаването на общности, живеещи на помощи, които с времето все повече се маргинализират, губят трудови навици, развиват зависимост и обратното им интегриране в пазара на труда става все по-трудно.
На второ място, защото данъчното облекчение е най-лесният начин за решаване на проблем, който е основен за голяма част от хората – ниските доходи. Противно на общоприетото схващане, данъчната тежест в България не е ниска (макар и по-ниска от тази в някои западноевропейски страни). Държавата прибира от всеки работещ у нас над 40% от приходите, които работодателят му заплаща. При 1,000 лв. разход на работодателя, 275 лв. от тях се дължат на хазната под формата на осигуровки, абсурдно разделени на „за сметка на работодателя“ и на „за сметка на работника“ (и да – осигуровките са на практика данъци). Върху оставащата сума се начислява ДОД в размер на 72,50 лв. А изразходвайки останалите 652 лв, плащаме и ДДС. Дори без да включваме плащане на акцизи и местни данъци, сме успели да потребим едва малко над половината от дохода си. Останалото го е прибрала държавата.
