Парадоксално, но като в драматичен социален експеримент – страховете и на еврооптимистите, и на евроскептиците се самосбъднаха. И като през лупа – ще набъбват все повече и повече подобно на гъба, проектирайки се в политически разломи, които тепърва ще се задълбочават. А тиктакането на часовника за взрив – е все по-ясно доловимо.
***
Реалностите: първо, нямаше евроскептично цунами, каквото пророкуваха феновете на силен и единен ЕС. Същевременно старите евромастодонти – ЕНП и ПЕС – ерозираха без възможност за мнозинство, отсъпвайки място на зелените и либералите вляво, от една страна, и на по-изразените евроскептици вдясно – от друга.
Следователно, оттук насетне ефектът върху политическия ландшафт в ЕП ще бъде: за да има мнозинство и плавен текущ политически процес, той по презумпция ще бъде повлиян – или от силно евролибералния дневен ред на зелени и либерали; или от реформистко антифедералисткия профил на евроскептиците.
На терен се очертава ясно първият вариант, а “олевяването” по линия икономика и култура – ще има важни ефекти в реалността за всеки от нас.
Иначе казано: промяната не е толкова в привидния баланс на силите номинално (като сума) между проевропейци срещу евроскептици, а в структурата и задълбочаването на разломите. В засилването на магнитута на сблъсъците и битките.
***
И така, в следващите 5 години ЕС ще бъде боксова круша и удобен трамплин за евроскептиците (макар да не са еднородни като профил) – те ще градят имидж и ще бият по статуквото и де що има икономически и социални язви, в които либералният консенсус може да бъде намесен и заподозрян.
Семейство, култура, регулации, миграция, политическа коректност, икономическа криза, търговски отношения със съседите – това са ключовите теми, по които дебатът ще ескалира тепърва.
Колкото повече задълбават в собствената си политическа адженда от мнозинството, толкова повече ще се консолидира “опозицията” и толкова по-силно ще звучат аргументите й – на национално и общоевропейско ниво.
А с оглед на факта, че в гласуването за ЕП победата на национално ниво и днес убедително е за евроскептиците (Франция, Италия, Унгария, Полша), то тези избори за ЕП ще имат съвсем реална национална консумация. Средносрочно големите победители, набиращи скорост, са: Салвини, Орбан, Льопен и Качински.
***
Какво значи за България това раздаване на картите?
Правилата, които ще идват от Европа в този вид – с оглед на състава и структурата на ЕП и институциите – ще са по-интервенционистки в икономиката (повече регулации); все по-ясно джендър неутрални и политкоректни; все по-антидискриминационни, тоест неотчитащи абсолюта на частната осбственост; все по-антибизнес и климатично ориентирани; с все по-изразен привкус за наднационална дискреция.
Политическият дискурс в Европа и у нас ще се редакализира извънредно. Евроскептици и патриоти – покрай разумните и правилните идеи в сферата на културата и суверенните права на народите – ще прибягнат и до зловредни забежки с икономическия национализъм и протекционизма.
***
На европейско ниво този мандат на ЕП ще е прелюдия към това, което предстои като тежък цивилизационен сблъсък в Европа през следващите години – сблъсък, след който нищо няма да е същото.
*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора
