Какви са християнските ценности: абсолютни, обективни, релативистични, субективни?

Време за четене: 7 мин.

Покрай спора за Истанбулската конвенция и т.нар. „третия пол“ попаднах на една прелюбопитна статия на проф. Ивайло Дичев за Дойче Веле (линк). Статията разглежда сексуалните грехове и хомосексуалността през погледа на историята. Защо проф. Дичев е написал тази статия? Ето защо: „Припомням всичко това, за да си дадете сметка за релативния характер на уж вечните морални норми от миналото“. Именно поради тази обосновка се налага да представя своя отговор. Понеже и аз съм от т.нар. традиционалисти-християни и съм противник на Истанбулската конвенция именно защото виждам в нейно лице угроза към традиционните християнски ценности, смятам, че е редно веднъж завинаги да се подчертае какво представляват тези християнски ценности. Какви са те? Вечни? Непреходни? Абсолютни? Обективни? Или пък  след толкова много столетия човекът е еволюирал заедно със своите ценностни системи и в настоящия си вариант европейският Хомо сапиенс се е доближил до по-голямо морално съвършенство в сравнение с Хомо сапиенсите от миналото? И понеже проф. Ивайло Дичев завършва статията си с това да се говори с разум и спокойствие, аз казвам: предизвикателството прието!

Понастоящем светската атеистична мисъл прави всичко възможно да изтика християнството в периферията, когато става въпрос за ценностен диалог. Борбата се води на следните няколко нива: 1. Взимат се произволни цитати от Библията, най-вече от Стария завет, които звучат шокиращо в ушите на хората. Ето, виждате ли? Вашият Бог е жесток и той не може да претендира за обективен морал. 2. Взимат се примери от порочните религиозни практики в миналото. Проф. Ивайло Дичев казва: ето, вижте – юдаизмът е бил обсебен с яденето, а християнството – със сексуални грехове. От тук изводът, който трябва да си направим, би бил следният – при положение, че християните толкова са сгафили в миналото по отношение на морала, за какво да са мерило в днешно време? 3. Правят се опити да се докаже, че абсолютни ценности не съществуват и няма как да съществуват. Юдаизмът осъжда хомосексуалното поведение. Да де, ама древна Гърция не го прави. В този век едно се смята за грях, в друг век – друго. Атеистите могат да дадат други примери за относителността на християнските ценности – Бог може да казва „не убивай“, но наистина ли да не убиваш е абсолютна заповед? Ами ако се наложи да убиеш, за да спасиш съпругата и детето си от някакъв престъпник, това лошо ли е?

Всъщност хората, които изказват тези аргументации и се мъчат да омаловажат ролята на християнската морална рамка, правят фундаментална грешка. За огромно съжаление голяма част от християните правят същата грешка, поради което пресечна точка между двете „враждуващи“ страни няма как да има. Да почнем разговора от самото начало: какви са християнските ценности? Обективни или субективни, абсолютни или релативистични? Звучи просто – мнозина първосигнално биха казали, че има непреходни ценности, т.е. те са абсолютни и обективни. В нормалната човешка реч терминът „обективен“ е равнозначен на „абсолютен“. Само че в богословието това не е съвсем така. И тук е грешката.

Християнските ценности са обективни. Това означава, че има обективен морал, с който е редноо да се съобразяваме. Но по никакъв начин наличието на обективност не означава, че има универсалност, както и че има абсолютност по отношение на времето или че не са възможни изключения в зависимост от обстоятелствата.

Обърках ли ви? Всъщност нещата са много прости. Сега, като ви ги обясня, ще разберете защо самата теза, която изказва проф. Ивайло Дичев за отсъствието на „вечни морални норми от миналото“, издиша отвсякъде.

Терминът „абсолютен“ означава „независимо от обстоятелствата“. Негов антоним е терминът „релативистичен“ със значение „вариращ според обстоятелствата“.

Терминът „обективен“ означава „независимо от човешкото мнение (включително моето собствено)“. Негов антоним е „субективен“, който означава „в зависимост от личното мнение на човек“ (източник: проф. Уилиам Лейн Крейг).

Какво означава всичко това? Означава, че ние, християните, вярваме в съществуването на Бог. Този Бог е определил наличието и съществуването на обективен морал. Независимо от моето мнение за Божия морал, това няма значение. Аз може да не се съгласявам с този морал, но моето схващане е второстепенно след Божието. Бог е този, който е определил върховенството на морала, а мое задължение е да се съобразявам с него. Но обективността на тези ценности и задължения не означава, че те не могат да се променят с времето и обстоятелствата. Божият морал продължава да бъде обективен, независимо от това дали ценностите са абсолютни или универсални.

Самата Библия потвърждава това. Бог е определил определени ценности за обективни морални критерии. Независимо от неговото абсолютно мнение по въпроса, той е допускал в историята друг тип закони, които са постановявали известен компромис спрямо обективния морал. Типичен пример е брачният закон, даден във Второзаконие. Бог определя като обективна ценност, че бракът между мъж и жена е за цял живот. Но поради коравосърдечието на израилтяните (Матей 19:8) Бог е допуснал те да могат да се развеждат. Същевременно фактът, че това е било позволено и го пише в Библията, не значи, че то има печат на Божието одобрение. Обективното правило е – мъж и жена се женят и това е за цял живот. Никакви разводи.

Именно тази тънка граница атеистите не могат и отказват да я разберат. Понякога те казват: ето, вижте какво пише във вашата Библия! Ето го, черно на бяло. Какви ценности, какъв обективен критерий? Не, отвръщат християнските апологети, при това напълно основателно – въпросите за ценностите са изключително сложни. Не, това, че дадено нещо го има в Библията, не значи, че Бог го одобрява. В същината е важно да се наблюдава целия контекст!

В по-близкото минало (тъй да се каже, историята на САЩ) е имало ожесточени спорове относно  робството. Днес робството в западния свят е изкоренено. Някои атеисти ще кажат: това не е станало благодарение на християнството. Мнозина са защитавали робството на базата на Библейските текстове. В Библията робство има, а Исус не го е забранил изрично.

Но това не е пълната история. Да, в Библията има робство. Но също така има поетапни стъпки към изкореняването му. Обективен факт е, че на робите в Израел са били осигурени човешки права и легални защити, невиждани дотогава в древния Близък изток. За пръв път в Стария завет се дава поръчение да се гледа на робите като на човешки същества и да не се взимат предвид само интересите на техните господари. В Изход 21:16 има много строго правило – ако някой открадне човек и го направи роб, това заслужава смъртно наказание. И докато и други близкоизточни култури вероятно също са забранявали отвличането на хора с цел робство, разликата между тях и Израел е била колосална. Хамурапи е наказвал със смърт тези поданици, които са помагали на избягали роби. В Израел е било точно обратното – ако в дома на евреин пристигнел избягал роб,  повелята във Второзаконие 15-16 е била да му намериш място, където да живее както иска, без да се притеснява (източник: Пол Копан).

В Новия завет има още по-сериозна градация в отношението към робството. По абсолютно безпрецедентен към този момент начин Павел нарича робите „братя“ и част от Христовата църква (1 Тимотей 6:2). Да, това не е нещото, което мнозина биха очаквали: нито Павел, нито Петър са казвали: „Роби, отървете се от хомота на господарите“ и „Господари, освободете робите си (източник: Пол Копан). Но въпреки това, поради проповядваната еднаквост пред Кръста между свободните и робите, разпространението на християнството постепенно довело до отмирането на робството на територията на Европа. Отново бих казал, че Бог – без още по времето на Стария завет да отменя изцяло робството, се съгласява на поетапна градация, поетапни стъпки, които водят до това в Божието царство да има пълно равенство между хората. Законите и правилата могат да са различни в отделните епохи, било то епохите на Стария или на Новия завет, било то в днешно време. Наличието на различни правила по никакъв начин не е показател, че няма обективен морал, зададен от Бог.

Именно тук е най-големият проблем, който аз като християнин имам с хомосексуалното поведение и набиращата скорост в Европа джендър идеология. За разлика от робството, при което в Библията има постепенна градация (от прокарването на възможно най-доброто законодателство в Израел в сравнение с това на другите народи, та се стигне до цялостно равенство между свободни и роби в Новия завет), подобна градация по отношение на хомосексуалното поведение в Библията отсъства. Хомосексуалните деяния в Библията, от първата до последната глава, са окачествени като греховни.

Нещо повече – макар и Писанията ясно да утвърждават равенството между всички хора – чернокожи, жени и роби, това не се простира до сексуалните взаимоотношения. Бог ясно и категорично утвърждава само един тип правилни взаимоотношения – тези между мъж и жена в рамките на моногамна двойка.

Те това мислим ние, обикновените хора, за традиционния и обективен християнски морал и как той се вписва в настоящата джендър дискусия. Колкото и ретроградно да звучи, аз съм привърженик на старото, патриархално семейство. И независимо от някои по-прогресивни и либерални попове (които ме ънфренднаха от Фейсбук за инакомислие), че няма мъжки и женски пол, че някой ден хората няма да се женят, нито ще се омъжват, а ще „са като Божии ангели на небето“ (Матей 22:30), това ще дойде в едно друго време – когато Исус Христос се върне повторно на Земята, когато настоящата епоха приключи и когато Божието царство влезе в своята пълнота. Дотогава – нека да се плодим и да се размножаваме според Божиите стандарти, без да ги рушим, защото не можем да предложим по-добри стандарти. Джендър идеологията не е лелеяният праведен стандарт за съвременния обществен строй. Гарантирам ви.

Оригинална публикация

Светослав Александров е доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярната книга „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и художествената „Сред пясъците на Саркания“, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС). В свободното си време обича да чете книги и да се занимава с християнска апологетика.

Share This