След парламентарните избори в Германия (24.09) в Бундестага влязоха 6 партии, но въпреки това възможностите за маневриране са крайно ограничени. ХДС/ХСС като водеща сила бяха силно ограничени от обстоятелствата след изборите. Нежеланието на социалдемократите да продължат „широката коалиция“ с ХДС/ХСС[1], както и категоричния отказ от идеята за коалиция с крайно левите и крайно десните[2] ограничиха избора на Ангела Меркел до само два възможни коалиционни партньора-Свободната демократическа партия и Зелените. Пред тази коалиция,наречена „Ямайка“ (заради световете на партиите),обаче,стояха няколко сериозни проблема,които останаха подценени от мнозина.
Имиграцията
Спокойно може да кажем,че това бе една от най-значителните теми около изборите, а може би и най-значителната. Точно тя издигна АзГ(4,7 до 12,6) и бе една от основните причини за солидния спад в гласовете за ХДС/ХСС (от 41,5 до 32,9) и Социалдемократическата партия (от 25,7 до 20,5). Също така изигра роля в завръщането на Свободната демократическа партия(СДП) в Бундестага (от 4,8 до 10,7).
Позициите на потенциалните членове на коалицията „Ямайка“ имаха сериозни различия помежду си. СДП застъпиха антиимиграционни позиции, ХДС/ХСС също започнаха да накланят надясно под натиска на ХСС, а Зелените,които бяха и си остават поддръжници на имиграцията поставиха условието за събиране на мигрантските семейства на германска земя,което ги вкара в противоречие с двете останали партии.
Икономическите въпроси
В тази сфера също има сериозни противоречия. СДП са пропазарни, а ХДС/ХСС също минават за такива, макар и по-умерени. Зелените спокойно може да се нарекат леви в икономическо отношение.
Тези две противоречия, макар и много сериозни,сякаш останаха в страни от вниманието на анализаторите. Мнозина вярваха в способностите на Меркел да създаде и да поддържа подобна противоречива коалиция. Не малко хора вярваха,че „разума ще надделее“ под формата на тази коалиция, която да изолира крайно десните, но надеждите и на двете групи се изпариха след скорошното изявление на лидера на СДП Кристиян Линднер. От тук нататък следва да разгледаме потенциалните възможности, които стоят пред партиите в Германия. За да ни е по-удобно ще ги разделим на две групи:
- коалиции на мнозинството
- коалиции на малцинството
- нови избори
Вариантите за коалиции на мнозинството
Връщане към стандартната коалиция ХДС/ХСС и Социалдемократите,но това е малко вероятно дори и с оглед новите обстоятелства. Подобна коалиция неможе да служи като решение в средносрочен план. Дори и да решат възникналите проблеми чрез подобна коалиция двете водещи сили почти сигурно се обричат на сходен провал на изборите през 2021. Двете партии едва ли ще са способни да решат проблема с имиграцията по начин, който да задоволи избиратели,което ще доведе до увеличаване на подкрепата на АзГ.
Макар и на практика да несъществува вариант за коалиране между ХДС/ХСС,АзГ и СДП е добре е да се осмислят пречките пред нея. Програмните разлики между трите партии, поне според мен, не са толкова фрапиращи, колкото между ХДС/ХСС,СДП и Зелените. АзГ са по-леви от останалите две партии, но не и по начин, който ще влезе в тежко противоречие с тях. По въпросите на имиграцията,както и по някои икономически въпроси може да се открие съгласие. Противоречията идват от интеграцията на ЕС,както и свободната външна търговия, срещу която има съпротива в АзГ и все пак със Зелените ситуацията е още по-лоша. Така,че от програмна гледна точка такава коалиция би трябвало да е по-вероятно, но предразсъдъците и страха от коалиция с АзГ премахват подобна възможност. Оставането на АзГ в опозиция вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за нея.
Вариантите за коалиция на малцинството
Ако Социалдемократите продължат да отстояват тази си позиция, може да се стигне до правителство на малцинството. Подобно нещо не се е случвало в Германия, а и правителство, на което му липсва мнозинство ще бъде доста нестабилно и зависимо от партиите в опозиция.
ХДС/ХСС и Либералите. Не бива да подценяваме възможността за коалиция между двете сили. Сходните им програми ще улеснят подобен развой, а наличието на подкрепа за част от политиките им от опозиционни партии ще позволи вземането на мерки срещу проблеми с миграцията и проблемите, предизвикани от нея. От друга страна голяма част от пропазарните реформи няма да срещнат подкрепа, което може да доведе повторение на ситуацията от периода 2009-2013, в който СДП участваха в правителството, но политиките, които бяха обещавали останаха неизпълнени, а партията им на следващите избори остана извън Бундестага. Този урок може да им повлияе отказвайки ги от участие в правителство, което не им гарантира реализиране на програмните обещания. (Трябва да се има в предвид,че през 2009 двете партии имаха мнозинство:332 от 622,а сега ще имат едва 326 от 709)
ХДС/ХСС и Зелените. Аз изключвам подобен развой като възможен поради простата причина, че единствения начин ХДС/ХСС да се съгласи да управлява е само при възприемането на по-антиимиграционни политики,което не може да се очаква от Зелените
Нови избори
От всички алтернативи тази е най-несигурна. Дали нови избори ще доведат до още по-голяма загуба на подкрепа за партиите в центъра, или пък ще доведат до връщане на част от гласовете при тях е много спорно. Това са все въпроси, на които няма едва ли ще получим отговори преди такива да бъдат обявени. Естествено,твърде вероятно е да не се стигне до солидни промени и резултатите да останат сходни.
Алтернатива за Германия
Навлизането на тази формация в Бундестага не бива да се подценява, нито да се разглежда като някакво краткосрочно явление. Мнозина анализатори и политици възприемат АзГ като продукт само и единствено на Бежанската криза и на страховете,породени от нея, но те сякаш пропускат няколко значителни фактора:
АзГ не застъпва ограничена и фокусирана върху един проблем програма. Нейната платформа е много по-широка, а интелектуалната подкрепа, стояща зад нея също не бива да се подценява. Амбициите на членовете и и на поддръжниците и не се ограничават до спиране/ограничаване на миграцията. Те са насочени и към възстановяване на германския национализъм и национално чувство,които в продължение на над половин век бяха потискани.
Дори и да приемем,че никой не иска възстановяване на германския национализъм, то фактора на неприязънта към чужденците и най-вече мюсюлманите със сигурност ще се запази, а вероятно ще се усили и задълбочи. Цялостната вълна на антиислямизъм в Европа ще създаде подходяща среда и в Германия, дори и да приемем,че такава засега няма.
АзГ застъпва икономическа платформа, която намира подкрепа както сред работническата, така и сред средната класа. Умерения протекционизъм, стремежът към ограничаване на миграцията и либерализирането на отделни аспекти от икономиката са програмни цели,които само по себе си (тоест дори и без гореизброените фактори) са способни да привлекат подкрепа в тези обществени групи.
Друга част от причините за подценяването на АзГ е няколкократните издигания на популистки партии, които са фактор само за няколко години,а понякога и само за едни избори.Както вече написах АзГ не изглежда като партия,насочена към един проблем,още по-малко като лишена от идеологическа и идейна основа.
Източници:
[1] http://www.dw.com/en/schulz-social-democrats-not-available-for-coalition/av-41456989
[2] https://www.reuters.com/article/us-germany-election-merkel-afd/germanys-merkel-rules-out-coalition-with-far-left-far-right-idUSKCN1B929H
