В статията си за „Годишникъ“ през 2023 г. заключих, че най-важните избори за България (а и за света) през 2024 г. ще се състоят в САЩ, а след произвеждането им възможностите за правене на консервативна политика може да се увеличат. Една година по-късно, когато разгромната победа на Доналд Тръмп на президентските избори, както и не толкова гръмката, но достатъчна победа на Републиканската партия на изборите за двете камари на Конгреса в САЩ е факт, е време да анализираме причините за тези победи, както и последиците, които те ще имат за Америка, за света като цяло и за България в частност.
ПРИЧИНИТЕ
Основните причини за победата на Доналд Тръмп могат да се групират в две основни категории: такива, за които са отговорни опонентите му, и такива, които са свързани със собствената му личност и качества, както и тези на съюзниците му. Ще ги разгледаме в тази поредност.
А. Причини, за които отговарят опонентите на Тръмп
1. Икономиката, глупако!
Тази фраза, отправена от тогавашния кандидат за президент Бил Клинтън към действащия държавен глава Джордж Буш младши по време на предизборния дебат помежду им, се превърна в крилата както заради ударния си заряд, така и защото по много ясен и разбираем начин изрази коя е темата, която вълнува най-силно избирателите и която при равни други условия предопределя победителя на изборите – състоянието на икономиката, което пряко засяга стандарта и начина на живот на всеки един гражданин. Тук представянето на тандема Байдън – Харис и неговата администрация беше трагично. По най-нагледен начин това може да бъде илюстрирано от приложената графика, видно от която Байдън дели незавидното трето място в класацията на президентите с най-висока средна годишна инфлация откакто такава статистика се води заедно с Ричард Никсън, а по-зле от него се представят единствено Джералд Форд и абсолютният рекордьор (и смятан от мнозина за най-слабия американски президент в цялата история) – демократа Джими Картър. Никак не е случайно, че от четиримата антирекордьори по този показател единствено Никсън успява да се пребори за втори мандат (завършил предсрочно заради подадената от него оставка заради аферата „Уотъргейт“), докато останалите трима влизат в тъжния списък на президентите, останали само с един мандат. Казано по друг начин, средната годишна инфлация при Байдън и Харис беше в размер на 5,7%, като в пика си през юни 2022 г. си удари 9,1% – най-високото увеличение на този показател в последните 40 години. На фона на това обедняване нелепо звучаха обясненията на Байдън, че ръстът на доходите изпреварвал този на инфлацията.
На другия полюс е представянето на президента Тръмп през първия му мандат, когато въпреки разразилата се точно тогава ковид криза, средната годишна инфлация беше едва 1,9% – четвърто най-добро постижение по този показател след тези на президентите Кенеди, Айзенхауер и Обама, по време на чието управление обаче бедствие от подобен мащаб не е имало. Този контраст нямаше как да не работи в полза на Доналд Тръмп, като цялостното усещане на американската публика беше, че икономиката по времето на Тръмп (преди началото на пандемията) е била по-силна, отколкото по което и да е било време при управлението на Байдън.
2. Проблемът с миграцията
В социологическите проучвания по време на кампанията нелегалната миграция беше вторият въпрос, който вълнуваше американците най-силно след икономиката – нещо, което едва ли е изненада, имайки предвид напрежението върху социалната система и главоломно увеличаващата се престъпност, които вървят ръка за ръка с този проблем. Тук провалът на администрацията на Байдън – Харис също беше особено осезаем. Тази графика, заимствана не от някой десен „конспиративен“ сайт, а от страницата на Би Би Си, показва, че докато при управлението на Тръмп контролът на границата с Мексико – най-проблематичната граница на САЩ – беше ефективен и нелегалната миграция бе под контрол, то при управлението на Байдън и Харис комбинацията от липса на воля и умения за справяне с проблема доведе до взрив на нелегалната миграция. Общо за цялото управление на Байдън броят мигранти, пресекли нелегално границата между Мексико и САЩ, надхвърли 6,3 млн. – бройка, която надхвърли обединения брой нелегални влизания в страната при администрациите на предходните трима президента (Джордж У. Буш, Барак Хюсеин Обама и Доналд Тръмп), като само през декември 2023 г. броят на нелегалните пресичания на границата надхвърли 302 000 – абсолютен рекорд към онзи момент.
На фона на всичко казано дотук никак не е чудно, че над две трети от американците не одобряваха начина, по който Байдън се справя с нелегалната миграция – статистика, която трудно би могла да се превърне в причина за оптимизъм в лагера на демократите.
3. Слабите опоненти и либералната идеология
В историята най-вероятно ще остане като любопитен куриоз фактът, че по време на кампанията от 2024 г. Доналд Тръмп всъщност победи двама опоненти от Демократическата партия – все още действащия президент Джо Байдън и вицепрезидента му Камала Харис. Мечтите на Байдън за втори мандат бяха прекършени по време на единствения му телевизионен дебат с Доналд Тръмп през юни, когато лъсна пълната неспособност на 81-годишния по това време демократ да разговаря адекватно с не много по-младия си, но във видимо по-добра форма опонент. Видяно от милиони зрители пред малкия екран и в интернет фиаско на практика предопредели безславния край на кампанията за Джо Байдън, който скоро след това на практика бе оттеглен от собствената си партия.
Разбира се, този кошмар в реално време бе само последната брънка от дългата верига излагации на човека, когото машините на Мадуро (така любими и на политиците от ляво-либералния сектор в България), чувалите с получените „по пощата“ бюлетини и медийното затъмнение, наложено над Доналд Тръмп през 2020 г. от страна на технологичните гиганти, превърнаха в лидер на свободния свят за последните четири години. Поредицата от гафове, включващи неспособността на Джо Байдън да се изкачи по стълбите на президентския самолет или да се закрепи на велосипеда си без да падне, ръкуването с несъществуващи хора, бъркането на собствената му внучка с починалия му син, смущаващия му навик да души вратовете и косите на малки момиченца и пр. и пр., напълно разкриха тревожния упадък на физическото и умственото здраве на 46-ия президент на САЩ.
На фона на всичко това изглежда резонен въпросът защо демократите толкова настояваха именно човек, който очевидно бе толкова неспособен да изпълнява заеманата от него длъжност, да бъде техен кандидат и през 2020, и през 2024 г. отговорът стана очевиден след извършената на пожар принудителна замяна на Байдън с вицето му Харис – те просто не разполагаха с по-добра алтернатива. Видимо огъващият се под тежестта на годините Байдън разполагаше с нещо, което се оказа дефицитна стока за всички от по-младите политици в Демократическата партия – имидж на центрист, необходим за спечелването на необвързаните с нито една от двете големи партии избиратели, чиято подкрепа е ключова за победа на изборите. Наследничката му като кандидат-президент Камала Харис влачеше след себе си огромен багаж от крайно леви позиции по всички ключови социални и икономически въпроси – нещо, което в комбинация с неуспеха ѝ да се разграничи от провалените политики на Байдън доведе до закономерното ѝ поражение.
Тук заслужава да обърнем внимание на един по-широк феномен – драстичното олевяване на Демократическата партия, довело до сериозния разрив между нея и огромни слоеве от американския народ. Докато, както посочихме по-горе, водещите проблеми за масовия американец са икономиката и нелегалната миграция, то Демократическата партия упорито прегръща крайностите на съвременната идеология, издигащи в култ напълно чужди и враждебни на въпросния масов американец доктрини като неизброимото количество полове, водещия до икономически упадък затоплизъм, културния марксизъм и отричането на собствената история, култура и идентичност, войната срещу християнството, традициите и семейството – все неща, които няма как да не отчуждават обикновения работещ, семеен и вярващ американец.
Б. Причини, свързани с личността и качествата на Тръмп и съюзниците му
1. Личната му компетентност
Ако отново се върнем към двете теми, доминирали предизборната кампания – икономиката и нелегалната миграция, ще видим, че Доналд Тръмп отчетливо се ползваше с огромно предимство в доверието пред опонентите си демократи, че именно той е човекът, способен да се справи с тях. И това никак не е случайно. Успешен предприемач, бизнесмен и милиардер, първият мандат на Тръмп мина под знака на икономически растеж, съчетан с ниска инфлация – поне до избухването на китайския вирус. На фона на икономическите им затруднения при управлението на Байдън мнозина американци изпитваха носталгия по икономиката на Тръмп отпреди ковид.
Що се отнася до нелегалната миграция, именно Тръмп превърна този въпрос в централен за кампанията си още през 2016 г., обещавайки да изгради стена по границата с Мексико, за да държи нежеланите мигранти от другата ѝ страна. И числата не лъжат – както видяхме, първият мандат на Тръмп беше успешен и в това направление. Така демократите бяха припознати от американците като причина за техните проблеми, а Тръмп – като тяхното решение.
2. Кураж и непоколебимост
Не трябва да забравяме огромния натиск, на който беше подложен Доналд Тръмп от страна на свързаната с демократите дълбока държава и цялата ѝ безпощадна машина. Неспиращ медиен линч, информационно затъмнение и блокиране на акаунтите му в социалните мрежи, опити за импийчмънт, десетки изфабрикувани дела от страна на политизирани магистрати, а когато нищо от това не сработи – два опита за физическото му отстраняване в хода на кампанията, при първия от които новоизбраният президент се размина на милиметри със смъртта. Всичко това би прекършило и отказало някой обикновен човек, но Тръмп устоя на атаките срещу него с размахан юмрук и призива Fight! Fight! (Борба! Борба!). Това неизбежно то превърна в любимец на американците, които обичат образа на бореца срещу системата и победителя.
3. Силните съюзници
В хода на тази кампания Доналд Тръмп доказа, че въпреки голямото си его и противоречивия си характер умее да бъде обединител и да привлича в екипа си силни личности, които да подпомагат каузата му. В отговор на наложеното му информационно затъмнение от страна на технологичните гиганти през 2020 г., той намери път към суперуспешния предприемач Илън Мъск, който закупи социалната мрежа Twitter, преименува я на Х и даде на него и на идеите му жизненоважна медийна платформа, свободна от либерална цензура. Ключови и гласовити консерватори (и негови бивши критици) като Джей Ди Ванс и Марко Рубио преминаха към лагера на Тръмп, подсилвайки позициите му сред републиканската партия и електорат и оформяйки гръбната на бъдещата му администрация – първият като вицепрезидент, а вторият като държавен секретар. В същото време знакови демократи като представителя на клана Кенеди – Робърт Кенеди младши и бившия член на Конгреса Тулси Габард също се вляха в редиците на Тръмп, демонстрирайки умението му да прескача партийните линии помагайки му да засили позициите си сред ключови компоненти от електоралната база на ДП.
ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА АМЕРИКА И ЗА СВЕТА
Последиците от втората изборна победа на Доналд също могат да се групират в две основни категории – вътрешнополитически и външнополитически. По-долу те ще бъдат разгледани именно в този ред, като ще бъдат откроени и взаимовръзките между тях.
А. Вътрешнополитически
1. Задаваща се консервативна доминация?
Ако победата на Тръмп на изборите през 2016 г. дойде най-вече благодарение на силното нехаресване от страна на американския народ на опонента му Хилъри Клинтън и то с малцинство от народния вот, то победата през 2024 г. бе далеч по-убедителна – с преднина от близо 2,3 млн. гласа в народния вот (първа победа в народния вот за републикански кандидат от 20 години, когато такава спечели президентът Джордж У. Буш при преизбирането си), изразяващи се в смазващия резултат от 312 на 226 електорални гласа и гарнирана с по-малко изразителни, но достатъчни победи в двете камари на Конгреса (53 на 47 места в Сената и 220 на 215 места в Камарата на представителите за републиканците). Тези впечатляващи резултати бяха постигнати благодарение на това, че освен че отново спечели традиционния за Републиканската партия бял мъжки електорат, Доналд Тръмп направи значителен пробив сред белите жени и латино мъжете, а се представи и доста добре (като за републиканец) сред чернокожия електорат.
Преведени от езика на числата, резултатите означават, че поне през първите две години от втория си мандат (когато са междинните избори за Конгрес) Тръмп ще разполага с мнозинство в законодателния орган на САЩ, което ще му позволи да прокарва безпрепятствено назначенията си в администрацията и в съдебната система, инициативите му ще могат да разчитат на законодателна подкрепа, ще бъде освободен от угрозата на процедури по импийчмънт и анкетни комисии в Конгреса и обратното – републиканците ще могат да образуват анкетни комисии за разследване на нарушенията на предшествениците му.
Що се отнася до ключовите електорални сегменти, спечелени от Доналд Тръмп на последните избори, те означават, че ако изпълни основните си предизборни обещания за подобряване на икономиката и справяне с нелегалната миграция, могат да бъдат положени основите на цикъл от консервативна изборна доминация, надхвърляща мандата на Тръмп и осигуряваща продължение на политиките му в лицето на негов приемник – най-вероятно вицепрезидента Джей Ди Ванс.
2. Икономическо възстановяване
По-горе вече стана дума, че през първия си мандат Доналд Тръмп вече показа, че умее да изгражда силна икономика. Няма причини да смятаме, че през втория му мандат ще бъде различно. Очакванията на инвеститорите са именно такива, като индексът Дау Джоунс отбеляза ръст с 1 500 пункта непосредствено след изборната победа на Тръмп, отразявайки този оптимизъм. Очакваното въвеждане на мита за вноса е насочено към връщане на производството на американските компании в САЩ, което да реши друг наболял за обикновения американец въпрос – този за доходите и работните места.
Б. Външнополитически
1. По-силна Америка
Икономическото възстановяване ще позволи на Америка да отстоява ценностите и интересите си по-ефективно на международната сцена. Тръмп правилно идентифицира комунистически Китай като основна заплаха за дългосрочните интереси на САЩ. По-силна икономика ще позволи на Тръмп категорично да защити от китайска агресия съюзника си Тайван, както и американските интереси в района на Пасифика като цяло.
Новата американска сила и решимост ще бъде усетена и от диктаторите в Евразия и Близкия Изток (на един от тях – Башар Асад в Сирия, вече му се наложи да абдикира и да потърси убежище в подкрепящата го Русия). Противно на прибързаната и наивна радост на путинофилите по света и у нас изборната победа на Тръмп не вещае нищо добро за руската агресия в Украйна. В телефонен разговор с Владимир Путин часове след победата си, Доналд Тръмп категорично му даде да се разбере, че е против ескалирането на конфликта от страна на Русия. Подобно на всички диктатори Путин е доказал, че уважава само силата и презира слабостта. Неслучайно единственият американски президент през ХХ век, при когото подполковникът ат КГБ не нападна и не анексира нито една чужда територия, беше именно Тръмп. И обратното – според мнозина анализатори Путин е взел окончателно решението да нападне Украйна след като е наблюдавал позорното бягство на последните американски сили от Афганистан и повторното превземане на страната от талибаните при управлението на Джо Байдън.
Затова скоро след встъпването на Тръмп на власт може да се очаква спиране на военните действия в Украйна и замразяване на конфликта там по подобие на този в Корея – нещо от изключителна важност за задъхващата се военно, икономически и демографски украинска държава.
Победата на Тръмп вещае лоши новини и за враговете на Държавата Израел в Близкия Изток – заслужава да се напомни, че именно Доналд Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, а бъдещият му държавен секретар Марко Рубио категорично заяви, че цялата вина за цивилните жертви в Газа се носи от терористите от Хамас. Освободен от опитите на американските демократи да го свалят от власт и от двусмислената им подкрепа в борбата срещу ислямския тероризъм, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху ще може много по-бързо да постигне мир от позицията на силата.
2. Край на износа на либерализъм
Характерна черта на администрацията на Джо Байдън и Камала Харис бе агресивното налагане на ляволибералните ценности, както ги разбира тя, в цял свят и особено в Европа. С края на тази администрация може да се очаква и скоропостижното секване на финансирането за пропагандиращите въпросните ценности НПО и медии и подкрепата за често напълно неадекватни, но пък готови да ги прегърнат партии и политици, както и умишленото дестабилизиране на тези държави, чиито народи и правителства отказват да следват винаги правия път на ляво-либерализма, глобализма и затоплизма.
И обратното – може да се очаква, че консервативни и поставящи страните си на първо място по подобие на слогана America First политици ще бъдат сред новите приятели на Доналд Тръмп в Европа. Така консервативната доминация в американската политика може да доведе до консервативна доминация в световен или поне в Европейски мащаб.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С убедителната победа на Доналд Тръмп и на Републиканската партия на изборите в САЩ се слага край на един четиригодишен цикъл на либерално господство в Америка и Европа, белязан от нестабилност, икономически упадък, войни и хаос. Дали той ще бъде заменен от консервативна доминация и излекуване на всички нанесени от либерализма рани, зависи както от новоизбрания президент Тръмп, така и от консервативните му съюзници на Стария континент. Надеждите са налице, но те трябва да бъдат оправдани.
