НОВО

България е Европа

Българският народ е нихилистичен. Това е феномен, който е изследван от Д-р Калоян Смилков. Той защитава дисертация на тема „Българският социално-политически нихилизъм през Модерната епоха“ през 2005 г. Често възприемаме нихилизма като отричане на традициите и...

Защо изобщо пазим културно наследство, ако ще го подменим при първия проблем

Смисълът изобщо да обявяваме дадени обекти за културно наследство е да успеем да ги запазим за бъдещите поколения от опасностите на времето. Макар, че често – и с право – темата за материалното наследство се коментира през призмата на автентичността на материала,...

Докладът, който посочи “фалшивите новини”

Най-накрая излезе пълната версия на доклада на Робърт Мълър, който трябваше да докаже несъмненото съглашателство между Тръмп и Путин за спечелването на президентските избори в САЩ. Поне трябва да сте били с такива очаквания, ако сте гледали и чели масмедиите в САЩ...

Унищожението е освобождение, красивото е грозно

„Дръжте модерните архитекти далеч от реставрацията на „Нотр Дам!“ Този съвет се превърна в слоган на съпротивата срещу набиращите популярност прогресивни идеи за радикален редизайн на разрушените от пожара части на катедралата „Света Богородица“ в Париж. Огнените...

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Какво се случва с Брекзит?

Време за четене: 15 мин.

Представяме ви три мнения за събитията около “Брекзит” в последните седмици

Тончо Краевски

Тончо Краевски

Редактор

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Брекзитът на Шрьодингер

Във вторник сделката, предложената от Тереза Мей претърпя тежко поражение в парламента. Нещо повече, сделката понесе най-тежката загуба в парламентарната история. Действащо правителство много рядко губи с повече от 100 гласа в камарата на общините (случвало се е само няколко пъти през последния век), като досегашният “рекорд” се държеше от лейбъристкото правителство на Рамзи Макдоналд, което през 1924 г. губи гласуване с 166 гласа, опитвайки се безуспешно да спаси редактора на един комунистически вестник от наказателно преследване. Онзи ден Тереза Мей загуби с 230 гласа. Явно консенсусът срещу нейната сделка е по-широк дори от антикомунистическата истерия през 20-те години.

Нека припомним какво най-важно се съдържа в сделката предложена от Мей. Първо, 39 милиарда лири пряка компенсация за “развода”. И второ, обещание, че за да се избегне издигането на “твърда граница” между Северна Ирландия и Република Ирландия, Обединеното кралство ще остане в митническия съюз, а самата Северна Ирландия дори ще продължи да се подчинява на европейските регламенти; и това ще продължава неопределено време, докато не се постигне новото търговско споразумение между Лондон и Брюксел.

 

Естествено, тази сделка означава положение на васалитет.

 

От ЕС може да се излезе (поне на теория), но от капана на споразумението за ирландската граница, Великобритания може никога да не се измъкне. Никой не гарантира, че ЕС изобщо ще иска да обсъжда нова търговско споразумение, щом вече са успели да завържат Великобритания за митническия съюз.

Вчера (б.ред – 16.01.2019) обаче, Тереза Мей спечели вот на недоверие и удържа правителството си. Лидерът на опозицията Джереми Корбин избърза с поискването на вота и логично се провали; не само това, ами и така Тереза Мей получи възможност да изглежда отново силна, след като предния ден беше претърпяла унизителна загуба. Всичко това прави ситуацията още по-необичайна. Човек не може да не се сети за парадокса с котката на Шрьодингер, която е едновременно жива и умряла. Тереза Мей предложи на парламента сделка, която едновременно е Брекзит и не е Брекзит; и на свой ред парламентът гласува в рамките на 24 часа две съвършено несъвместими неща –

(1) да откаже сделката, която олицетворява целия мандат на правителството и

(2) да гласува в подкрепа на оставането на това правителство.

Мей заяви снощи, че ще търси конструктивен диалог с всички народни представители в Камарата на общините, докато не се формулира приемлива сделка, която после да отнесе в Брюксел за нови преговори. Нейният успех, по думите на един депутат от консерваторите, зависи от решаването на две задачи. Едната й задача е лесна за казване, но трудна за правене. Другата е може би по-лесна за правене, но все по-трудна за изговаряне. Първата се състои в налагане на краен срок за ирландската клауза; това ще спечели подкрепата на коалиционните й партньори от ДЮП и ще премахне опасността от изпадане във васално положение. Това обаче би било много трудно да се изкопчи като отстъпка от Брюксел. Втората задача е да се стесни фокусът на политическата декларация – онази глава от сделката, която не е задължаваща сама по себе си, но която очертава приблизително рамките на бъдещите търговски отношения и задава посоката на преговорите. Много лейбъристи, шотландски националисти и либерали могат да бъдат привлечени, ако в политическата декларация бъде заложено участие в митническия съюз и огледално придържане към европейските бизнес регулации и стандарти. Това ще осигури успех на сделката в парламента, но ще разцепи партията на Торите. Около 100 депутати ще гласуват със сигурност против такава декларация и около 50 от тях ще напуснат партията, ако заложеното в декларацията стане реалност.

 

Тереза Мей рано или късно ще трябва да се изправи лице в лице с избора – да се провали със сделката си или да разцепи партията си.

 

Поне на теория, между опциите “никакъв Брекзит”, “никаква сделка” и “падане с вот на недоверие” (този не успя, но някой следващ може всяка седмица), Мей има и още един отчаян ход: докато Торите (невероятно, но) все още водят в социологията, може да назначи предсрочни избори и да се надява на победа. Разбира се, за тази цел тя трябва да наруши обещанието си да не води партията като лидер на следващите избори и да рискува да повтори проваления си гамбит от 2017.

Накратко, Брекзит в този момент може да се опише като Брекзит на Шрьодингер. Докато не отворим кутията, той едновременно означава няколко изключващи се неща: никаква сделка, никакъв Брекзит, парламентарен преврат, предсрочни избори и нов референдум. Кутията обаче неизбежно ще се отвори до 29 март.

 

Оригинална Публикация

 

230 души в една (потъваща) лодка

Във вторник (б.ред – 16.01.2019) Тереза Мей претърпя най-голямото парламентарно поражение в историята на камарата на общините (по ключова тема). Загуби с 230 гласа гласуването за приемането на договорена от нея сделка за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Въпреки това, Мей оцеля на твърде скоро предизвикания вот на недоверие от Джереми Корбин, макар и с доста крехка преднина.

 

Защо сделката не беше подкрепена?

 

Причините за това са многобройни – на първо място Мей задейства член 50 от Лисабонския договор без въобще да е наясно, какво точно иска да постигне със сделката за Брекзит. 

Вместо да използва това време конструктивно Тереза Мей реши да свика избори, които вместо да и дадат така желаното пълно мнозинство, докараха консерваторите до унизителни коалиционни споразумения и на практика излязоха в по-лошо положение отпреди тях.

След това държеше „на тъмно“ дори част от своите министри за това, какво точно се случва с въпросните договорености. Първия резултат на това беше „планът Чекърс“, който беше категорично отхвърлен не само от Брюксел, но и от собствената ѝ партия. Последваха оставки на част от правителството.

Мей продължи да води преговорите в същия стил и постигна „най-добрата възможна сделка“ не само по-нейните думи, но и по думите на представителите на Брюксел. Което винаги е повод за притеснение.

Оказа се, че „Новата сделка“ за излизане от Европейския съюз е повече сделка, отколкото „за излизане“. На първо място британците ще трябва пряко да платят на ЕС 39 милиарда лири. Обединеното Кралство остава в митническия съюз, а Северна Ирландия остава подчинена на европейските директиви, поне докато не се договори последващо търговско споразумение. Евентуално. Може би. Именно неясните и оставени за договаряне „после“ търговски клаузи, за които Мей дълго твърдеше, че ще постигне легално невъзможни неща от тип „и вълкът сит и агнето цяло“

 

Какво следва оттук нататък?

Времето до 29 март (когато Великобритания трябва да напусне Европейския съюз) е твърде кратко за договаряне на нова сделка и съмнително за издействане на нови отстъпки. Ако е допусне прецедент и член 50 се удължи е възможно – на теория – да бъде договорена нова сделка. На практика едва ли Брюксел би бил особено отстъпчив, а Мей вече губи все по-скоростно подкрепа не само сред коалиционните си партньори, но и вътре в самата консервативна партия. Там преговорите нямат да бъдат по-леки.

По-лошото на подобен прецедент е, че ще допусне срокът на се удължава безкрайно и Брекзит никога да не се случи – на практика, дори половинчат, както се опита да го направи Тереза Мей.

 

 

Защо нов референдум би бил пагубен?

Брекзит беше символ на недоволните от зависимостта на Брюксел, от загубата на работни места, от взимането на решения за миграция от някъде другаде. Той беше вик за помощ повече, отколкото някаква реална политика. Дали свикването му беше грешка е друга тема, дали основния проблем на Британия са мигрантите допускани от ЕС или тези от собствения им commonwealth – също. Инох Пауъл ги предупреди много, много отдавна. Дали загубата на работни места се дължи само на ЕС с безумната политика на ограничаване с безумни регулации на собствения бизнес, докато цялото производство се изнася в Азия пък е съвсем трета тема.

Резултатът от референдума е ясен, макар свикването му по-скоро да беше грешка. Всеки последващ референдум би предизвикал нещо по-страшно от гражданска война – тотална загуба на вярата в демокрация – вяра, която е доста поразклатена напоследък. Референдуми „до дупка“ и до „пълна победа на здравите сили“ с „точен резултат“ – резултат дирижиран и искан от неизбрани елити ще унищожи илюзията за демокрация.

Мей вероятно ще остане в историята като провалил се политик – в крайна сметка решението да се постави „римейнър“ да оглавява сделка за излизане от ЕС беше огромна грешка. Все пак тя има едно основно предимство – поне не е Джереми Корбин.

Най-тъжното обаче е, да гледаш как същества като Юнкер и Ги Верховстад действат и се изказват от позицията на силата, като върховни властници приемащи васалните си феодали.

Дори само това би било достатъчно британците да поискат да изпият горчивата чаша до дъно и да се готвят за твърд….Брекзит.

Оригинална публикация

Калоян Васев

Калоян Васев

автор

„Смъртта на елена“, Бенджамин Уест, 1786г., Национална галерия на Шотландия

Статуя на Крал Робърт Брус пред двореца в Единбург

Статуя на Уилям Уолъс, Druid Hill

Брекзит и шотландската независимост

Този вторник Тереза Мей и оглавяваното от нея правителство претърпяха пълно поражение в камарата на общините. Гласуването за приемането на договорената от нея сделка за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз претърпя безпрецедентен неуспех с 230 гласа против. Тепърва ще видим какво ще последва, но е добре да имаме предвид и един не чак толкова належащ, но все пак съществуващ въпрос, а именно – въпросът за шотландската независимост.

 

Краткото историческо встъпление е нужно, за да бъде разбран той добре.

Последните двайсетина години темата присъства и в популярната култура благодарение на Мел Гибсън и „Смело сърце“ и въпреки леките иронични усмивки от страна на шотландците към пресиления акцент на актьора, дори и те не могат да отрекат огромната реклама и положителен ефект за образа на Шотландия. 

Идеята за шотландска държава може да се проследи до ранното Средновековие, когато терминът „Скотия“ започва все по-често да се употребява за все по-уголемяващото се кралство на келтския клан Алпин, което тогава е също наричано Алба. Историята на кралството е дълга, но общо взето следва модела на останалите тогавашни западноевропейски държавни формирования- въвеждане на християнството, постепенно утвърждаване на феодален обществен строй, възникване на градове, сечене на монети. Разширяването на границите логично води до търкания с английското кралство, с което в годините от 1296 до 1357 шотландците водят поредица от войни (известни като „Войните за шотландската независимост“), когато се израждат образите на националните герои на днешна Шотландия – небезизвестните крал Робърт Брус и Уилям Уолъс.

Има един феномен, който не е особено характерен за тогавашна Западна Европа, а по-скоро за Евразия, и той е размитата граница между Шотландия и Англия – днешните блатисти области, известни като „Шотландските граници“ и Дъмфрисшайър. След десетки години на конфликти в района, в резултат на които вилнеенето на разбойнически банди става твърде голям проблем, по времето на английския Хенри VIII е установен модел на двоен суверенитет. Този модел на практика поставя граничните райони под юрисдикцията едновременно на английския и на шотландския монарх. Това, в дългосрочен план, е първата сериозна стъпка към бъдещото обединение на двете държави.

След смъртта на бездетната английска кралица Елизабет I, през 1603г. шотландският крал Джеймс VI се оказва наследник и на английската корона, която той приема под името Джеймс I и по този начин създава Обединението на Короните, което обединява Англия, Шотландия и Ирландия под короната на един монарх от династията на Стюардите. Съдбоносно в дългосрочен план се оказва решението на крал Джеймс да премести центъра на властта и на трите държави в Лондон.

През по-голямата част на XVII век следват поредица от политически сътресения – Епископските войни, които са резултат от криза в Шотландската църква и които в крайна сметка въвличат цяла Британия във вътрешен конфликт, Втората и Третата английска гражданска война, режимът на Оливър Кромуел, който успява да подчини за кратко Шотландия и да я присъедини напълно към Английската република, Реставрацията на монархията от 1660 и Славната революция, след която династията на Стюардите е детронирана и на власт идва Уилям Д‘Оранж, което от своя страна довежда до Якобитското движение, хванало корен най-добре в Западна Шотландия и имащо за цел да върне Стюардите престола на трите държави. Може да се каже, че всички тези събития са до някаква степен (но не изцяло) последица от нежеланието на шотландците да позволят на англичаните да овладеят повече лостове на властта в зараждащата се нова държава.

 

В крайна сметка, политическият съюз между Англия и Шотландия довежда до провъзгласяването на Кралство Великобритания на 1 май 1707г.

Парламентите на двете държави са разпуснати и е създаден един „британски“ парламент, чието седалище обаче е в Уестминстър – сам по себе си знак на английското надмощие. Разпределението в двете камари тогава е показвало точно това – 45 шотландски представители към 513 английски в Камарата на общините и 16 шотландски представители към 190 английски в Камарата на лордовете. В самото си начало, съюзът е изключително непопулярен сред шотландското общество. В таен доклад от този период, написан в Единбург и изпратен в Лондон, във връзка с провъзгласяването на Великобритания, писателят Даниел Дефо констатира, че на всеки шотландец, който е „за“ има деветдесет и девет, които са „против“. Дори се стига до бунтове в Глазгоу и Единбург. Националният поет на Шотландия Робърт Бърнс възкликва, че ние сме купени и продадени за английско злато.

Така или иначе, шотландците трайно влизат във войската, флота и държавната администрация на Британската империя. Дори в някои колонии те са представени с доста по-голям брой хора от англичаните. Шотландците са много сериозно представени и в британската, а оттам и в световната култура – имена като Адам Смит и Дейвид Хюм далеч надхвърлят границите на Албион. Общата история, която са изковали с останалите британски народи е калена в множество войни, два световни конфликта и поредица от вътрешни кризи, които все пак са успешно преодолени.

Още отпреди 1707 стои въпросът за различното възприятие на концепцията за Великобритания. Възприятие, което и до днес предизвиква търкания в британското общество. Предвид своето дългогодишно надмощие, англичаните възприемат Великобритания като разширение на Англия. Факт е, че тя е до голяма степен английско творение. Но шотландците и ирландците, а в по-малка степен и уелсците възприемат Великобритания като съюз между четирите народа. Гражданската нация „британец“ обаче, е възприета от шотландците безпроблемно, за разлика от ирландците, например. За това спомага и гореспоменатата интеграция на шотландците във всички структури на империята.

Трябва обаче да се каже, че е много сериозна разликата в развитието на английското и на шотландското общество. Макар в днешно време британското общество да е до голяма степен унифицирано, Шотландия и днес не е толкова урбанизирана, колкото е Англия и това донякъде се дължи на римското наследство при последната и липсата (в голяма степен) на такова при първата. Това е позволило на шотландците да запазят своя кланов строй много по-дълго от английските им съседи. В резултат, родовата памет на север от Стената на Адриан е по-силно изразена, отколкото в Англия. Дори и маргинали в обществото могат да проследят своето родословно дърво стотици години назад (нещо почти невъзможно за българската реалност, например), могат да ви кажат от кои кланове произхождат, какви са техните гербове, могат да ви посочат къде са загинали техни предци, на кои паметни плочи са изписани имената им. Това, разбира се, не се вижда от пръв поглед. И като че ли родовата история е по-важна за тях отколкото общонационалната, в която не са чак толкова вещи (поне по лични наблюдения). От друга страна съществува и огромната културна асимилация, която е проведена от страна на англичаните. В равнинната източна Шотландия е изгубена традицията да се говори келтски език, докато в по-планинската, но по-безлюдна западна част на страната, както и на западните острови, тази традиция личи и по пътните знаци. По официални данни от 2011, говорещите т.нар. Gaelic, който днес шотландските националисти донякъде изкуствено се опитват да възстановят, са 57 375 души – скромно за население от около 5 милиона.

 

Шотландският парламент е възстановен на 12 май 1999г. след 292 години прекъсване.

Опити за възстановяване има и по-рано – през март 1979г. е проведен референдум, в който 51.6% от гласувалите са „за“ създаването на парламент в Единбург. Но в крайна сметка, начинанието се проваля, защото гласувалите на допитването представляват само 32.9% от населението.

Макар да е съставна част от Великобритания, Шотландия остава в периферията на миграционните процеси, които се случват от края на 60-те години насетне. Въпреки че има мигранти от Третия свят, те са значително по-малко отколкото в по-южната и (парадоксално) по-слънчевата Англия. Логично, Шотландия остава и в периферията на напоследък развихрилия се културен марксизъм. Отново, той има своите представители в големите градове и в университетите, но степента, в която е засегнал съзнанието на хората е по-малка отколкото в Англия. Повечето шотландци като че ли се определят като социалдемократи, отчасти в реакция на консервативните правителства в Лондон, отчасти и заради републиканските си възгледи.

От сегашна гледна точка, референдумът от 2014г. за независимост на Шотландия може би изглежда като пропиляна възможност. Тогава 55.3% гласуваха, че не искат да се отделят от Обединеното кралство. Повечето от тях го направиха с мисълта, че Брекзит ще се провали. Тези, които гласуваха „за“, в много малка степен го направиха от избуял национализъм. Шотландското общество поначало беше против излизането на Великобритания от ЕС и референдумът за независимост донякъде беше и напомняне на Лондон какво може да се случи. В сегашния момент, шотландците масово са „в режим на изчакване“. Несигурността в това какво ще се случи и как ще се случи определено се отразява отрицателно на рейтинга на правителството на Тереза Мей.

Тепърва ще видим какво ще е развитието на положението, но е ясно, че донякъде референдумът от 2014г. е един „похабен куршум“. Дали Англия и Шотландия ще продължат да плават в един държавен кораб? Възможността това да се случи е по-голяма отколкото предполагаме. Отговорът зависи от много фактори – дали Шотландия, при евентуално отделяне, ще трябва отново да мине процедурите за приемане в ЕС или автоматично ще влезе, дали Даунинг Стрийт от своя страна ще допусне още един референдум в Шотландия, предвид военните бази, които британската армия има на север, петролните залежи в близост до бреговете на Абърдийн, и, разбира се, рискът от свиване на БВП и т.н. Има обаче и един по-належащ въпрос в този момент – ще има ли въобще Брекзит?

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!