НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Каталуния – болезнен тест за Европа

Време за четене: 5 мин.

Парламентът на Каталуния обяви независимост, в отговор испанското правителство анулира нейната автономия. Разривът между Мадрид и Барселона е по-дълбок от всякога. Испания и Европа са изправени пред огромно предизвикателство, което доскоро изглеждаше немислимо.

А защо немислимо? Защото след падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, преначертаване на граници се случи само в “нашата” част на Европа. Разпаднаха се Съветският съюз, Югославската федерация и Чехословакия. Появиха се нови държави, а отделно от тях и непризнати почти от никого сепаратистки републики (Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, дълго време и Косово беше със спорен статут). В едни случаи отделянето бе доброволно (Словакия от Чехия), при други се стигна до мирна съпротива (балтийските държави), но на много места пламнаха войни. Процесът започна през 90-те години, продължи и в началото на настоящия век (Черна гора, Косово), за да се стигне до конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014).

Всичко това обаче се случваше в региони като Балканите, Кавказ и други зони на постсъветското пространство. Региони, които се възприемат повече или по-малко като изостанала периферия на Европа (бивша Чехословакия и Прибалтика са изключения). Докато сега е поразена една от водещите държави на Стария континент.

Досега някак си се приемаше, че такива конфликти съпътстват общества в преход, които имат да наваксват изоставането си от европейските тенденции и като че ли това е една от възможните “грешки на растежа”. Да, ама се оказва, че сега Европа е застрашена в сърцевината си.

Вече писах, че интересът на България и на Европа е да не се допусне нарушаване на териториалната цялост на Испания. Логично, първите реакции са в подкрепа на Мадрид. Само че не бива да се остава само с декларации. Все още не е ясно как ще се развие конфликтът, но не е изключено да се стигне и до кървави сблъсъци.

А Европейският съюз напоследък често е пасивен в кризисни ситуации – допусна анексията на Крим, “проспа” конфликта в Сирия и позволи на ислямския свят да извърши на европейска територия военен десант, маскиран като “бежанска вълна”. А ако проблее и едно отцепване на Каталуния, престижът му ще пострада неимоверно. Затова териториалната цялост на Испания трябва да бъде запазена, без значение с какви средства. Още повече, в самата Каталуния обществото изобщо не стои единно зад сепаратистите.

В случай, че каталунските иредентисти извоюват независимост, това може да повлече крак и за други. На първо място шотландците, които са разочаровани от Брекзит и търсят начин за оставане в ЕС. Като нищо процесът може да увлече и Уелс, тогава пък вече нищо не може да спре Ълстър (Северна Ирландия) да премине към Дъблин. А сътресения в две големи европейски държави вече идва твърде много. Да, Великобритания е с единия крак извън Евросъюза, но това в никакъв случай не означава, че е извън европейската (наричана още евроатлантическа) християнска цивилизация. Трябва ли да се допуска враговете на нашата цивилизация да потриват доволно ръце?

Сецесионната тенденция обаче едва ли би спряла само дотам. Италия е тежко разделена на Север и Юг, във Фландрия има напъни за отцепване от Белгия, а да не забравяме и баските в самата Испания. При такъв сценарий може да се очаква дори отцепване на Бавария от Германия – нещо, което сега звучи като твърде свободна фантазия. Но като се замислим колко бързо ескалира ситуацията в Каталуния, можем да очакваме какво ли не.

Няма да бъде изненада, ако в близко бъдеще Европа се изправи пред ситуация, аналогична на “Пролетта на народите” (1848-1849). И ако тогавашните консервативни елити са потушили успешно онази революция, то днешните доминиращо либерални европейски елити не вдъхват особено доверие. И нищо чудно да се окажем в една по-разпокъсана и раздробена Европа, с един Европейски съюз, съставен от повече държави-членки, респективно, с още по-тромави и затормозени институции. Научна фантастика? По-скоро филм на ужасите…

И всичко това не в периферията, а в сърцевината на Европа. Истинска манна небесна за всякакви евроскептици, платени плювачи и “полезни идиоти” на нашите врагове – и от изток, и от югоизток, и от още по на югоизток.

Къде е България в тази ситуация? Министерство на външните работи вече обяви, че зачита конституционния ред и подкрепя териториалната цялост на Кралство Испания. Позиция изключително адекватна и изключително навременна, пред вид факта, че вероятно най-многобройната българска колония зад граница (по неофициални данни към 350 хил. души) се намира именно там. И немалка част от нея пребивава в Каталуния. Което задължава българското правителство да участва активно в усилията за решаване на проблема.

Този казус обаче трябва да се превърне в сигнална лампичка за българския държавен елит, за нашите политици, администрация и служби за сигурност. Десетилетия наред изглеждаше, че ако в Испания се появи подобен проблем, той ще дойде най-вероятно от Баската автономна област. В действителност дойде от Каталуния и то доста неочаквано. А щом службите на солидна държава като Испания могат да подценят опасност от такъв калибър, значи това може да се случи навсякъде другаде. Например, у нас.

Крайно време е нашите управляващи да наредят на нашите служби започване на сериозни анализи и наблюдения относно потенциалната опасност някой някъде из краищата на България да размътва главите на български граждани и да подготвя почвата за сепаратизъм (без значение на какви основания). И ако такива наченки бъдат открити, срещу извършителите им трябва да се действа сурово и безкомпромисно.

По всичко личи, че към настоящия момент Мадрид отдавна е изпуснал възможностите за тихо елиминиране на каталунския сепаратизъм. И сега му се налага да го прави шумно и болезнено. Затова още отсега трябва да се вземат мерки да не се допусне един ден и София да се озове в положението на Мадрид.

Оригинална публикация в News.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!