НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Каталуния – болезнен тест за Европа

Време за четене: 5 мин.

Парламентът на Каталуния обяви независимост, в отговор испанското правителство анулира нейната автономия. Разривът между Мадрид и Барселона е по-дълбок от всякога. Испания и Европа са изправени пред огромно предизвикателство, което доскоро изглеждаше немислимо.

А защо немислимо? Защото след падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, преначертаване на граници се случи само в “нашата” част на Европа. Разпаднаха се Съветският съюз, Югославската федерация и Чехословакия. Появиха се нови държави, а отделно от тях и непризнати почти от никого сепаратистки републики (Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, дълго време и Косово беше със спорен статут). В едни случаи отделянето бе доброволно (Словакия от Чехия), при други се стигна до мирна съпротива (балтийските държави), но на много места пламнаха войни. Процесът започна през 90-те години, продължи и в началото на настоящия век (Черна гора, Косово), за да се стигне до конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014).

Всичко това обаче се случваше в региони като Балканите, Кавказ и други зони на постсъветското пространство. Региони, които се възприемат повече или по-малко като изостанала периферия на Европа (бивша Чехословакия и Прибалтика са изключения). Докато сега е поразена една от водещите държави на Стария континент.

Досега някак си се приемаше, че такива конфликти съпътстват общества в преход, които имат да наваксват изоставането си от европейските тенденции и като че ли това е една от възможните “грешки на растежа”. Да, ама се оказва, че сега Европа е застрашена в сърцевината си.

Вече писах, че интересът на България и на Европа е да не се допусне нарушаване на териториалната цялост на Испания. Логично, първите реакции са в подкрепа на Мадрид. Само че не бива да се остава само с декларации. Все още не е ясно как ще се развие конфликтът, но не е изключено да се стигне и до кървави сблъсъци.

А Европейският съюз напоследък често е пасивен в кризисни ситуации – допусна анексията на Крим, “проспа” конфликта в Сирия и позволи на ислямския свят да извърши на европейска територия военен десант, маскиран като “бежанска вълна”. А ако проблее и едно отцепване на Каталуния, престижът му ще пострада неимоверно. Затова териториалната цялост на Испания трябва да бъде запазена, без значение с какви средства. Още повече, в самата Каталуния обществото изобщо не стои единно зад сепаратистите.

В случай, че каталунските иредентисти извоюват независимост, това може да повлече крак и за други. На първо място шотландците, които са разочаровани от Брекзит и търсят начин за оставане в ЕС. Като нищо процесът може да увлече и Уелс, тогава пък вече нищо не може да спре Ълстър (Северна Ирландия) да премине към Дъблин. А сътресения в две големи европейски държави вече идва твърде много. Да, Великобритания е с единия крак извън Евросъюза, но това в никакъв случай не означава, че е извън европейската (наричана още евроатлантическа) християнска цивилизация. Трябва ли да се допуска враговете на нашата цивилизация да потриват доволно ръце?

Сецесионната тенденция обаче едва ли би спряла само дотам. Италия е тежко разделена на Север и Юг, във Фландрия има напъни за отцепване от Белгия, а да не забравяме и баските в самата Испания. При такъв сценарий може да се очаква дори отцепване на Бавария от Германия – нещо, което сега звучи като твърде свободна фантазия. Но като се замислим колко бързо ескалира ситуацията в Каталуния, можем да очакваме какво ли не.

Няма да бъде изненада, ако в близко бъдеще Европа се изправи пред ситуация, аналогична на “Пролетта на народите” (1848-1849). И ако тогавашните консервативни елити са потушили успешно онази революция, то днешните доминиращо либерални европейски елити не вдъхват особено доверие. И нищо чудно да се окажем в една по-разпокъсана и раздробена Европа, с един Европейски съюз, съставен от повече държави-членки, респективно, с още по-тромави и затормозени институции. Научна фантастика? По-скоро филм на ужасите…

И всичко това не в периферията, а в сърцевината на Европа. Истинска манна небесна за всякакви евроскептици, платени плювачи и “полезни идиоти” на нашите врагове – и от изток, и от югоизток, и от още по на югоизток.

Къде е България в тази ситуация? Министерство на външните работи вече обяви, че зачита конституционния ред и подкрепя териториалната цялост на Кралство Испания. Позиция изключително адекватна и изключително навременна, пред вид факта, че вероятно най-многобройната българска колония зад граница (по неофициални данни към 350 хил. души) се намира именно там. И немалка част от нея пребивава в Каталуния. Което задължава българското правителство да участва активно в усилията за решаване на проблема.

Този казус обаче трябва да се превърне в сигнална лампичка за българския държавен елит, за нашите политици, администрация и служби за сигурност. Десетилетия наред изглеждаше, че ако в Испания се появи подобен проблем, той ще дойде най-вероятно от Баската автономна област. В действителност дойде от Каталуния и то доста неочаквано. А щом службите на солидна държава като Испания могат да подценят опасност от такъв калибър, значи това може да се случи навсякъде другаде. Например, у нас.

Крайно време е нашите управляващи да наредят на нашите служби започване на сериозни анализи и наблюдения относно потенциалната опасност някой някъде из краищата на България да размътва главите на български граждани и да подготвя почвата за сепаратизъм (без значение на какви основания). И ако такива наченки бъдат открити, срещу извършителите им трябва да се действа сурово и безкомпромисно.

По всичко личи, че към настоящия момент Мадрид отдавна е изпуснал възможностите за тихо елиминиране на каталунския сепаратизъм. И сега му се налага да го прави шумно и болезнено. Затова още отсега трябва да се вземат мерки да не се допусне един ден и София да се озове в положението на Мадрид.

Оригинална публикация в News.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!