НОВО

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Каталуния – болезнен тест за Европа

Парламентът на Каталуния обяви независимост, в отговор испанското правителство анулира нейната автономия. Разривът между Мадрид и Барселона е по-дълбок от всякога. Испания и Европа са изправени пред огромно предизвикателство, което доскоро изглеждаше немислимо.

А защо немислимо? Защото след падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, преначертаване на граници се случи само в “нашата” част на Европа. Разпаднаха се Съветският съюз, Югославската федерация и Чехословакия. Появиха се нови държави, а отделно от тях и непризнати почти от никого сепаратистки републики (Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, дълго време и Косово беше със спорен статут). В едни случаи отделянето бе доброволно (Словакия от Чехия), при други се стигна до мирна съпротива (балтийските държави), но на много места пламнаха войни. Процесът започна през 90-те години, продължи и в началото на настоящия век (Черна гора, Косово), за да се стигне до конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014).

Всичко това обаче се случваше в региони като Балканите, Кавказ и други зони на постсъветското пространство. Региони, които се възприемат повече или по-малко като изостанала периферия на Европа (бивша Чехословакия и Прибалтика са изключения). Докато сега е поразена една от водещите държави на Стария континент.

Досега някак си се приемаше, че такива конфликти съпътстват общества в преход, които имат да наваксват изоставането си от европейските тенденции и като че ли това е една от възможните “грешки на растежа”. Да, ама се оказва, че сега Европа е застрашена в сърцевината си.

Вече писах, че интересът на България и на Европа е да не се допусне нарушаване на териториалната цялост на Испания. Логично, първите реакции са в подкрепа на Мадрид. Само че не бива да се остава само с декларации. Все още не е ясно как ще се развие конфликтът, но не е изключено да се стигне и до кървави сблъсъци.

А Европейският съюз напоследък често е пасивен в кризисни ситуации – допусна анексията на Крим, “проспа” конфликта в Сирия и позволи на ислямския свят да извърши на европейска територия военен десант, маскиран като “бежанска вълна”. А ако проблее и едно отцепване на Каталуния, престижът му ще пострада неимоверно. Затова териториалната цялост на Испания трябва да бъде запазена, без значение с какви средства. Още повече, в самата Каталуния обществото изобщо не стои единно зад сепаратистите.

В случай, че каталунските иредентисти извоюват независимост, това може да повлече крак и за други. На първо място шотландците, които са разочаровани от Брекзит и търсят начин за оставане в ЕС. Като нищо процесът може да увлече и Уелс, тогава пък вече нищо не може да спре Ълстър (Северна Ирландия) да премине към Дъблин. А сътресения в две големи европейски държави вече идва твърде много. Да, Великобритания е с единия крак извън Евросъюза, но това в никакъв случай не означава, че е извън европейската (наричана още евроатлантическа) християнска цивилизация. Трябва ли да се допуска враговете на нашата цивилизация да потриват доволно ръце?

Сецесионната тенденция обаче едва ли би спряла само дотам. Италия е тежко разделена на Север и Юг, във Фландрия има напъни за отцепване от Белгия, а да не забравяме и баските в самата Испания. При такъв сценарий може да се очаква дори отцепване на Бавария от Германия – нещо, което сега звучи като твърде свободна фантазия. Но като се замислим колко бързо ескалира ситуацията в Каталуния, можем да очакваме какво ли не.

Няма да бъде изненада, ако в близко бъдеще Европа се изправи пред ситуация, аналогична на “Пролетта на народите” (1848-1849). И ако тогавашните консервативни елити са потушили успешно онази революция, то днешните доминиращо либерални европейски елити не вдъхват особено доверие. И нищо чудно да се окажем в една по-разпокъсана и раздробена Европа, с един Европейски съюз, съставен от повече държави-членки, респективно, с още по-тромави и затормозени институции. Научна фантастика? По-скоро филм на ужасите…

И всичко това не в периферията, а в сърцевината на Европа. Истинска манна небесна за всякакви евроскептици, платени плювачи и “полезни идиоти” на нашите врагове – и от изток, и от югоизток, и от още по на югоизток.

Къде е България в тази ситуация? Министерство на външните работи вече обяви, че зачита конституционния ред и подкрепя териториалната цялост на Кралство Испания. Позиция изключително адекватна и изключително навременна, пред вид факта, че вероятно най-многобройната българска колония зад граница (по неофициални данни към 350 хил. души) се намира именно там. И немалка част от нея пребивава в Каталуния. Което задължава българското правителство да участва активно в усилията за решаване на проблема.

Този казус обаче трябва да се превърне в сигнална лампичка за българския държавен елит, за нашите политици, администрация и служби за сигурност. Десетилетия наред изглеждаше, че ако в Испания се появи подобен проблем, той ще дойде най-вероятно от Баската автономна област. В действителност дойде от Каталуния и то доста неочаквано. А щом службите на солидна държава като Испания могат да подценят опасност от такъв калибър, значи това може да се случи навсякъде другаде. Например, у нас.

Крайно време е нашите управляващи да наредят на нашите служби започване на сериозни анализи и наблюдения относно потенциалната опасност някой някъде из краищата на България да размътва главите на български граждани и да подготвя почвата за сепаратизъм (без значение на какви основания). И ако такива наченки бъдат открити, срещу извършителите им трябва да се действа сурово и безкомпромисно.

По всичко личи, че към настоящия момент Мадрид отдавна е изпуснал възможностите за тихо елиминиране на каталунския сепаратизъм. И сега му се налага да го прави шумно и болезнено. Затова още отсега трябва да се вземат мерки да не се допусне един ден и София да се озове в положението на Мадрид.

Оригинална публикация в News.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!