fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Защо отново НЗОК е с огромен дефицит?

Време за четене: 3 мин.

Защо за поредна година НЗОК се отчита с огромен дефицит? Публикуваме неговия обстоен анализ за състоянието на Националната здравноосигурителна каса.

Каква е ситуацията?

Разходите за здравеопазване растат не само в България, но също и по света. Причините за това са много – ранното диагностициране, превенцията, навлизането на нови здравни технологии и др. Всичко това води до покачване на средната възраст, а също и до покачване на преживяемостта при някои заболявания, считани до скоро за смъртоносни в краткосрочен план.

Недостиг на бюджета на НЗОК се очертава в направленията като болнична, дентална и специализирана медицинска помощ, а също и лекарства. Най-голям е недостигът в болничната помощ – 218 млн. лв., следван от лекарствата (кумулативно) за домашно лечение и за онкология – приблизително 214 млн. лв. Резервът на НЗОК може частично да покрие недостигa на средства, като от непокритите разходи остават около 135 млн. лв.

Къде е проблемът?

Ежегодното увеличаване на разходите за лекарства и ирационалното им вписване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) е един от тежките проблеми на системата. Обществена тайна е, че зад вкарването на редица скъпоструващи лекарства в списъка, стоят лобистки интереси на международни фармацевтични компании, прокламирани през определени организации, които твърдят, че работят в полза на пациентите. Интересното е, че на немалка част от тези пациентски организации дейността е свързана единствено с лекарства, вместо права на пациентите.

По отношение на разходите за онкологични медикаменти правителството можеше да предприеме ценни мерки, като въведе автоматичните смесители за разтворите. Смесителите можеха да спестят около 2 млн. лв. годишно от бюджета за онкологични лекарства, технологията им позволява един разтвор да може да се използва за повече от 1 пациент, вместо неупотребеното количество медикамент да бъде изхвърлено. Тази политика не бе приета, благодарение на голям отпор от страна на болниците, в чийто интерес не се вмества оптимизация на средства.

По отношение на разходите за лекарства в програмата на правителството бе заложено провеждането на про-генерична политика с цел оптимизация на средствата за медикаменти. В ПЛС, например, за различни заболявания се предлагат както и скъпо струващи оригинални медикаменти, така и евтини генерични медикаменти с едно и също международно непатентно наименование. Това създава предпоставки за лекарите да изписват скъпото оригинално лекарство, поради известни зависимости към фармацевтични компании. Нуждата от преформулиране на съдържанието на този списък е повече от належаща.

 Източник: НЗОК, Обяснителна записка към бюджет 2016 г.

Какво е решението?

Рационалното решение към момента е да се върви към реформа в посока про-генерична политика, което ще доведе до икономии от мащаба за бюджета на НЗОК, както и ще увеличи достъпа до лекарства за определени социални групи, които са в риск от отпадане от системата, поради финансов недостиг. Такъв тип политики се провеждат в най-богатите икономики в Европа, като Германия, Холандия, Великобритания и Франция, а позитивните ефекти вече са посочени в научната литература.

Що се касае до разходите за онкологични заболявания – много е важно правителството да предприеме политика по въвеждане на т.нар. смесители, които целят оптимизация на разтвор (медикамент), с цел по-нататъшното му използване при други пациенти.

Оригинална публикация

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ