fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Време за четене: 6 мин.

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е написан едва 3 дена след деветосептемврийския преврат в България. Публикувам снимките, направени от МПО – „Пирин“, а под тях можете да намерите и превод.

                                                                                                                                    

НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО МАКЕДОНСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК

                                              Професор С. Б. Бернщайн , Москва, 12.IX.1944 г.

Коренното славянско население на Македония в миналото се е намирало в близко родство със славяните в Мизия, Тракия и Родопите. Това е обусловило най-важните отличителни етнографски и езикови признаци на македонските славяни. Впоследствие, въпреки това, в резултат на цяла поредица от важни обстоятелства, Македония е поела по свой собствен път и в момента ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, който се отличава от останалите южнославянски народи. Във връзка с това, лозунгът „Македония за македонците“ придобива напълно реално значение. Въплъщението му в живота изисква решения на цяла поредица от задачи, сред които една от най-важните се явява създаването на македонски литературен език.

Огромното мнозинство от македонците са използвали българския език, по-малка част – сръбския. Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаването на нов литературен език, близък до народните маси на Македония. Такива опити вече имаме като пример. Още в самото начало на XIX век, един от македонските книжовници, Кирил Пейчинов, родом от положкото село Теарце, което е близо до град Тетово, е писал книги за своя народ на „възможно най-прост некнижовен език“, на своя роден говор. Силен македонски полъх има в езика на Р. К. Жинзифов(1) и много други писатели и поети от македонски произход. Всички опити за създаване на самостоятелен македонски литературен език не са дали положителени резултати. За решаването на подобни задачи е дошло времето едва сега, когато свободна Македония ще влезе в състава на народна, демократична Югославия.

Най-важната задача при съставянето на литературния език се явява изборът на говор, който трябва да лежи в основата на този език. Това касае и самата Македония, тъй като нейните народни говори са изключително раздробени. Някои са склонни да дадат предпочитание на скопския народен говор (град Скопье, Скопле). Против това е необходимо да се възразява по най-решителен начин, поради следните причини:

Скопският говор преставялява пограничен говор, който е изпитвал дълбоко и продължително влияние от сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването в този говор на много сръбски думи, неизвестни на македонските славяни. Именно това е довело до разнообразни смесвания на различни фонетични системи, отразяващи се често в една дума. Така, в този говор, на мястото на старите носовки(2) намираме а и у (гусеница, гасеница, не знаат). Примери за подобни смешения можем да дадем страшно много. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, близък до сръбския, далечен на основната маса македонски славяни и лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до сръбския говор се явява велеският говор (град Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Не бива да се строи нов литературен език на основата на източните македонски говори. Такъв език би бил много близък до българския език.

При избора на говор е нужно обезателно да се отчете това, че новият език трябва да бъде надарен с такива особености, които да дават право на самостоятелното му съществуване. Такъв говор може да бъде само централният говор, заемащ значителна територия от Македония (Битоля, Поречие, Прилеп). До този говор са изключително близки говорите от охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на нов литературен език. Тези говори имат стара книжовна традиция, произлизаща още от делото на Климент. Специалист по македонска диалектология разполага с достатъчно количество диалектологически факти, които дават възможност в този спор да бъде отхвърлена скопско-велеската група говори и да се възползваме от централните говори.

Образец от текст на централен говор:

Наоколо магла пагят,

Покрито ет месечина,

Не се видат звездни траги

Майко мила, майко драга

Ти да видиш своя сина!

Ке те примев яс со радост

Али видиш, оти спият

Тува сина три и керки

– чо майчино сето срце

Сета кукя исполнуват!    /От П. Прерадович(3)/

 Не по-маловажен е въпросът за графиката. Мисля, че тук е нужно да се следва българската и руската традиция, а не сръбската /т.е. е нужно да влязат буквите Ю, Я и да се отхвърлят (4)        /. Естествено, че всички архаични букви на българската графика /    , Ь,    / не е нужно да бъдат приемани. Ортографията трябва да бъде строена на фонетико-морфологични основания.

Пред строителите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика, те се състоят не само в това умело да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаването на речници и т.н. Само с общи усилия, тези задачи могат да бъдат решени в най-кратък срок.

Своята гледна точка по македонския въпрос аз печатно изказах още през 1938 година, в статия, специално посветена на македонския език. В нея аз написах – „Въпреки значителното диаметрално разнообразие, македонските говори представляват собствено единство и забележимо се отличават от народните говори на Тракия, Мизия, Родопите и Балкана“ – Македонски език – Г. С. Е.(5), т. 37, стр. 743.

Подпис: Професор Бернщайн

Москва, ул. Герцена6 5, кв. 24

Професор Бернщайн Самуил Борисович


Бележки и важни уточнения

1 – Райко Жинзифов (1839 – 1877). Роден във Велес, но заминава за Москва още през 1859 година. Тамошната му просветна дейност го прави много познат на руснаците, но некоректният начин по който проф. Бернщайн я представя е смайващ. – Жинзифов действително пише на по-разговорен език, но първата му книга въобще се нарича „Новобългарска сбирка“ и започва с цитата „…О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш по своя език и не думаш…“. Можете да прочетете книгата в оригинал тук.

2 – Носовите гласни (носовките) са вече архаичните букви Ѫ и Ѧ (голям и малък юс). Буквата Ѫ, обаче, заедно с буквата Ѣ (ят)  са били актуални в българския до 1945-та година и са играли ключова спояваща роля между говорите в Източна България и Западна България и македонския край. Именно затова, вероятно, са премахнати от българския език при правописната реформа от 1945-та година – с цел изкуственото разделение между българския и бъдещия „македонски книжовен език“. В настоящия документ от 1944-та година виждаме зародиша на тази идея. Съответно, до 1945-та година общият, българо-македонски, правопис на горепосочените думи е бил: „гѫсеница“ и „не знаѫтъ“. По същия начин, премахването на буквата Ѣ води до разцепление. Думите хлѣбъ и дѣдо, например, стават „хляб“, „дядо“ в новия български и „хлеб“, „дедо“ в новия македонски език.

3 – Петар Прерадович, хърватски поет.

трага – следа (сърбо-хърватски, македонски)

ќерки – щерки (македонски, сърбо-хърватски – кчерки)

куќа – къща (македонски, сърбо-хърватски – куча)

4 – Не е написано кои букви да се отхвърлят, тъй като печатната машина на автора не разполага с тях. По същия начин, в следващите скоби не е написано кои са „архаичните букви на българската графика“.

5 – Голяма Съветска Енциклопедия. Том 37 действително излиза през 1938-ма година и включва на руски думите от „Лилль“ до „Мамалогия“, следователно има и статия за „Македония“. Това говори за достоверност на документа по-горе.

6 – Днешната ул. „Большая Никитская“

Темата е особено актуална в момента, когато въпросът за същността на езика в Република Северна Македония е обект на официален и много разгорещен дебат между нашите две страни. На този фон, съвсем наскоро, посолството на Русия в Македония публикува следният поздрав по случай 5-ти май, ден на македонския език.

Организацията МПО „Пирин“ – Чикаго системно публикува интересни разкрития относно създаването на македонския език. Ето още от последните и находки:

(Международната организация на македонската диаспора си честити 75 години от приемането на македонската азбука и показва документа, с който е приета през май 1945 година)

Това приемане на азбуката и правописа на новия македонски език през 1945 г. е отразено и на първа страница на този вестник на федералната единица Македония във федеративна Югославия:

Споделете чрез

Предишен

Следващ