НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Когато имаш чук

Време за четене: 5 мин.

На 23 януари парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на личните данни, отразяващи (според правната комисия) изискванията на европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR).

За какво става дума?

За закон произтичащ от печално известния европейски регламент за защита на личните данни (GDPR) 

При обсъжданията на регламента на европейско ниво се появи аргументът, че опазването на личните данни често влиза в конфликт със свободата на словото – и в някаква степен, това бе оставено за решаване от законодателните органи на страните-членки.

В България, първите опити за въвеждането на европейския регламент в националното законодателство беше направен през април 2018 година, под формата на Закон за изменение и допълнение на закона защита за личните данни (ЗЗЛД). След поредица от обсъждания и промени, ЗЗЛД придоби малко по-нормален вид, спрямо първоначалния си ужасяващо неграмотен текст. 

Най-важният, по отношение медиите, е член 25, който се изменя по този начин:

Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:

1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;

2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Изменението на закона дава право на Комисията по защита на личните данни (КЗЛД) да налага глоби в случай, че свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание.

Глобите за медии, блогове и други субекти, боравещи със словото, са до 5000 лв. за първо нарушение и двойно при рецидив.



Какъв е проблемът?

Проблемът е овластяване на институция като на КЗЛД да налага глоби над “четвъртата власт”. Дори да подходим с максимално доверие към професионализма на КЗЛД, никой не може сериозно да се довери на капацитета на подобна комисия да отговаря за такова изключително чувствително към качеството на демокрацията съдържание.

Дори към момента в българското законодателство има достатъчно текстове, които защитават от клевета и уронване на престижа на всеки гражданин – с арбитър българския съд, а не комисия със съмнителен интегритет и функция.

Дори да не се стигне до пряка цензура, както твърди председателят на КЗЛД, остава случаят с автоцензурата – най-разпространения вид, поне в България. Всеки един журналист би имал страха, че може да се стигне до непосилни глоби, особено за по-малките медии – често по съвсем субективни критерии. В GDPR, макар ЕС да си е измил ръцете, оставяйки отделните държави да го интерпретират, както намерят за добре, фигурира ясен постулат, че защитата на личните данни не е абсолютна и не бива пречи на работата на медиите.

Как се стигна дотук?

 Проблемът е далеч по базов и както обикновено – принципен. Ако пропуснем цялото бърборене за велики идеали като реална защита на важните личните данни, GDPR е регламент, създаден с една единствена цел – да служи като оръжие на Европейския съюз в продължаващата му война срещу големите технологични компании – Google, Facebook, Amazon, Microsoft, Apple и т.н. Свързана тема, която може да се разгледа е, защо в Европа не се появява нито един технологичен гигант.

 „В какво се превръщат мечтите“ – преди няколко години, след изключителен натиск от страна на основни европейските институции, една американска партия, която не знае как да губи с достойнство и присъдружните им медии, успяха да създадат достатъчна истерия, за да накара корпорациите като facebook, например, да се борят с вятърни мелници на „фалшиви новини“. Последното означаващо все по-често „неудобни новини“. Европа добави и друг компонент – „реч на омразата“. Резултатът беше, че една социална мрежа с доминиращо пазарно положениесе превърна в министерство на истината – безконтролно и без право на обжалване.

Доволни ли сте от резултата?

Случаят с GDPR и волната му интерпретация от българския парламент е аналогичен.

„Когато имаш чук, всичко ти изглежда като гвоздей“ – предаването на изключително мощни оръжия на държавата или наддържавните обединения е път към самоунищожение. Когато се въвежда законодателство и се оставя свободна интерпретация винаги трябва да се подхожда с мисъл за най-лошия възможен вариант, използван от най-лошите възможни хора за най-лошите възможни цели. Наглед идеалистичните цели, които нямат връзка с реалността се превръщат в най-големите провали.

Журналистическата професия в България не е престижна – и в голяма степен за това сме виновни и самите ние. Често дори се пристъпват, действително, границите на чисто личното.

Въпреки това, всяко посегателство срещу свободата на словото от политиците – български или европейски, трябва да бъде посрещнато с война.

**

Разширено за правния аспект – Емил Георгиев

Оригинална публикация

Снимка: pravatami.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!