fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Конрад Аденауер – строителят на съвременна Германия

Време за четене: 5 мин.

Колко думи са достатъчни, за да кажеш, че си живял пълноценно и активно, но също така, че си бил отдаден и посветен на родината, бога и човека? На кьолнския немски диалект, на които са произнесени, те са само шест, а на български са осем и гласят: „Няма за какво чак толкова да се плаче“. Това са последните думи на великия немски политик Конрад Аденауер. Той е легенда не само за Германия, но и за цяла Европа. Този политик не само смяташе, че човекът е по-важен от всичко, но с живота и постиженията си доказа, че е бил напълно прав.

Роден е през далечната 1876 г. в Кьолн, провинция Рейн, част от кралство Прусия. След, като завършва гимназия започва да следва право и икономика във Фрайбург, Мюнхен и Бон. Като приключва своето обучение той кара стаж в прокуратурата в Кьолн и след една година започва работа в кантора, където стартира и неговата политическа кариера. Шефът му е бил председател на католическата партия, където Конрад започва да членува по-късно.

След няколко години е избран за член на кьолнския градски съвет, а три години по-късно става председател и заместник-кмет. През 1917г. идва и едно голямо признание за него – избран е за кмет на Кьолн. През 1933г. след идването на власт на националсоциалистите и по-точно след посещението на Хитлер в Кьолн, Конрад Аденауер е принуден да освободи поста си и започват репресии, заплахи и арести срещу него. През 1944 г, след проваления атентат срещу Хитлер, е арестуван и изпратен в лагер, където се разболява, а по-късно в абатство в близост до Кьолн, което по това време се е използвало като затвор.

След края на Втората световна война Аденауер, въпреки напредналата си възраст, прави бърза и главоломна политическа кариера. Решаващи за това са неговата жизненост, богатият му политически опит и не на последно място обстоятелството, че умее да се изразява ясно и разбираемо за всеки. През 1945 г. отново е кмет на Кьолн. За много кратко време поема всички ръководни постове в новообразувания Християн-демократически съюз (ХДС). Остава начело на града до идването на британците и заради критиките си към тях е принуден отново да напусне кметския стол.

През 1947 г. Аденауер подписва Парижкият мирен договор. Две години по-късно той става и първият канцлер на Федерална Република Германия (ФРГ). Въпреки напредналата си възраст той се хвърля енергично и реализира много от основните си цели. Той е противник на социалистическите идеи и отхвърля егалитарните масови общества. Той е застъпник на индивидуализма и правовата държава. Според него, държавата трябва да осигури на гражданите свобода за независимо лично духовно и икономическо развитие при строго спазване на закона.

В центъра на вниманието му стои преди всичко външната политика. Той разглежда настъплението на комунизма в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и тоталитарния комунизъм. В резултат на това енергично подкрепя създаването на НАТО. Аденауер поставя началото на формирането на въоръжени сили на ФРГ и влизането на страната в НАТО. Чрез Германски договор със САЩ, Великобритания и Франция, подписан през 1952 година, той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в СССР Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски военнопленници, като бройката им достига до внушителните 38 000 души.

Заради огромните си успехи, Аденауер е избран за трети път за канцлер през 1961г. и то на 85години. През тези 14 години на власт, Германия от пълна руина се превръща в истинско световно икономическо чудо, което възстановява напълно доверието си към себе си от останалия свят. По негово време в страната се въвежда социално пазарно стопанство, ражда се стабилната немска марка и още през 1953 г. страната достига предвоенното си благосъстояние.

Един от най-големите успехи на немския канцлер е подписването на Германо-френския договор през 1963г. Този договор става възможен заради добрите отношение между Конрад Аденауер и генерал Шарл де Гол и определено е основен фактор на Европейското обединение. Заедно с политици като французина Робер Шуман и италианеца Алчиде де Гаспери, Аденауер е радетел за европейско сътрудничество. Без неговата дейност съвременният Европейски съюз би бил немислим.

За политиката говори така:

„Никога не лъжи, не лъжи и в политиката! Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал. Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо, защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес, защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка. В представите на мнозина политикът и държавникът е човек, който работи с разум и хладна пресметливост. Това е така. Той трябва да бъде такъв. Но това съвсем не е вярно. Онзи, който е отговорен за благото на един сломен и разпокъсан народ и който работи, за да го върне към свободата и благосъстоянието, трябва да има горещо сърце, сърцето му трябва да гори за неговия народ и страна. Само тогава, когато любовта към отечеството му го тласка непрестанно да опитва онова, което изглежда безперспективно и да върви стъпка по стъпка напред, само тогава той може да постигне нещо.”

За своя народ той казва:

„Те боледуват във всички свои прослойки от едно погрешно разбиране за държавата, за властта и за положението на отделния човек. Държавата трябва да е идол и да се издига върху олтар. Пред този идол се жертват отделните индивиди, тяхното достойнство и тяхната ценност. Материалистическият светоглед принудително довежда до прекалено въздигане на понятието за държава и власт, до принизяване и подценяване на етическите ценности и на достойнството на отделния човек.”

За Аденауер, демокрацията не се изчерпва с парламентарната форма на управление. Това е светоглед, който се основава на разбирането за достойнство, ценностите и неотменимите права на всеки отделен човек. Демокрацията трябва да зачита тези неотменни права в държавния, икономическия и културния живот

Конрад Аденауер умира на преклонна възраст през 1967 г., но делото му остава живо чрез идеите, които се разпространяват днес и в Източна Европа. Безспорно е, че неговата личност, идеи и дело са допринесли за фиаското на комунистическите режими в най-голяма степен и дават пътя за изход от тоталитаризма на обществата, поразени от него през изминалите десетилетия. Аденауер е основният политик на ХХ в. с най-голям принос за развитието на демокрацията, европейското единство, утвърждаването на ценностите като политическо начало и на кооперативността като принцип на съвременната политика.

Споделете чрез

Предишен

Следващ