НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Конрад Аденауер – строителят на съвременна Германия

Време за четене: 5 мин.

Колко думи са достатъчни, за да кажеш, че си живял пълноценно и активно, но също така, че си бил отдаден и посветен на родината, бога и човека? На кьолнския немски диалект, на които са произнесени, те са само шест, а на български са осем и гласят: „Няма за какво чак толкова да се плаче“. Това са последните думи на великия немски политик Конрад Аденауер. Той е легенда не само за Германия, но и за цяла Европа. Този политик не само смяташе, че човекът е по-важен от всичко, но с живота и постиженията си доказа, че е бил напълно прав.

Роден е през далечната 1876 г. в Кьолн, провинция Рейн, част от кралство Прусия. След, като завършва гимназия започва да следва право и икономика във Фрайбург, Мюнхен и Бон. Като приключва своето обучение той кара стаж в прокуратурата в Кьолн и след една година започва работа в кантора, където стартира и неговата политическа кариера. Шефът му е бил председател на католическата партия, където Конрад започва да членува по-късно.

След няколко години е избран за член на кьолнския градски съвет, а три години по-късно става председател и заместник-кмет. През 1917г. идва и едно голямо признание за него – избран е за кмет на Кьолн. През 1933г. след идването на власт на националсоциалистите и по-точно след посещението на Хитлер в Кьолн, Конрад Аденауер е принуден да освободи поста си и започват репресии, заплахи и арести срещу него. През 1944 г, след проваления атентат срещу Хитлер, е арестуван и изпратен в лагер, където се разболява, а по-късно в абатство в близост до Кьолн, което по това време се е използвало като затвор.

След края на Втората световна война Аденауер, въпреки напредналата си възраст, прави бърза и главоломна политическа кариера. Решаващи за това са неговата жизненост, богатият му политически опит и не на последно място обстоятелството, че умее да се изразява ясно и разбираемо за всеки. През 1945 г. отново е кмет на Кьолн. За много кратко време поема всички ръководни постове в новообразувания Християн-демократически съюз (ХДС). Остава начело на града до идването на британците и заради критиките си към тях е принуден отново да напусне кметския стол.

През 1947 г. Аденауер подписва Парижкият мирен договор. Две години по-късно той става и първият канцлер на Федерална Република Германия (ФРГ). Въпреки напредналата си възраст той се хвърля енергично и реализира много от основните си цели. Той е противник на социалистическите идеи и отхвърля егалитарните масови общества. Той е застъпник на индивидуализма и правовата държава. Според него, държавата трябва да осигури на гражданите свобода за независимо лично духовно и икономическо развитие при строго спазване на закона.

В центъра на вниманието му стои преди всичко външната политика. Той разглежда настъплението на комунизма в Европа като директна заплаха за Запада и неговите ценности и не вярва във възможността за мирно съвместно съществуване на западната демокрация и тоталитарния комунизъм. В резултат на това енергично подкрепя създаването на НАТО. Аденауер поставя началото на формирането на въоръжени сили на ФРГ и влизането на страната в НАТО. Чрез Германски договор със САЩ, Великобритания и Франция, подписан през 1952 година, той по същество постига прекратяване на окупационния статут на Германия. През 1955 г. при посещение в СССР Аденауер успява да издейства освобождаването на последните германски военнопленници, като бройката им достига до внушителните 38 000 души.

Заради огромните си успехи, Аденауер е избран за трети път за канцлер през 1961г. и то на 85години. През тези 14 години на власт, Германия от пълна руина се превръща в истинско световно икономическо чудо, което възстановява напълно доверието си към себе си от останалия свят. По негово време в страната се въвежда социално пазарно стопанство, ражда се стабилната немска марка и още през 1953 г. страната достига предвоенното си благосъстояние.

Един от най-големите успехи на немския канцлер е подписването на Германо-френския договор през 1963г. Този договор става възможен заради добрите отношение между Конрад Аденауер и генерал Шарл де Гол и определено е основен фактор на Европейското обединение. Заедно с политици като французина Робер Шуман и италианеца Алчиде де Гаспери, Аденауер е радетел за европейско сътрудничество. Без неговата дейност съвременният Европейски съюз би бил немислим.

За политиката говори така:

„Никога не лъжи, не лъжи и в политиката! Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал. Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо, защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес, защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка. В представите на мнозина политикът и държавникът е човек, който работи с разум и хладна пресметливост. Това е така. Той трябва да бъде такъв. Но това съвсем не е вярно. Онзи, който е отговорен за благото на един сломен и разпокъсан народ и който работи, за да го върне към свободата и благосъстоянието, трябва да има горещо сърце, сърцето му трябва да гори за неговия народ и страна. Само тогава, когато любовта към отечеството му го тласка непрестанно да опитва онова, което изглежда безперспективно и да върви стъпка по стъпка напред, само тогава той може да постигне нещо.”

За своя народ той казва:

„Те боледуват във всички свои прослойки от едно погрешно разбиране за държавата, за властта и за положението на отделния човек. Държавата трябва да е идол и да се издига върху олтар. Пред този идол се жертват отделните индивиди, тяхното достойнство и тяхната ценност. Материалистическият светоглед принудително довежда до прекалено въздигане на понятието за държава и власт, до принизяване и подценяване на етическите ценности и на достойнството на отделния човек.”

За Аденауер, демокрацията не се изчерпва с парламентарната форма на управление. Това е светоглед, който се основава на разбирането за достойнство, ценностите и неотменимите права на всеки отделен човек. Демокрацията трябва да зачита тези неотменни права в държавния, икономическия и културния живот

Конрад Аденауер умира на преклонна възраст през 1967 г., но делото му остава живо чрез идеите, които се разпространяват днес и в Източна Европа. Безспорно е, че неговата личност, идеи и дело са допринесли за фиаското на комунистическите режими в най-голяма степен и дават пътя за изход от тоталитаризма на обществата, поразени от него през изминалите десетилетия. Аденауер е основният политик на ХХ в. с най-голям принос за развитието на демокрацията, европейското единство, утвърждаването на ценностите като политическо начало и на кооперативността като принцип на съвременната политика.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!