fbpx

Консерватизмът като италианско катеначо

Време за четене: 3 мин.

Помните ли италианското катеначо във футбола?

Това е консерватизмът днес: дефанзивна философия срещу атаките на либерализма и национализма. Няколко примера, с които по-скоро ще потопим глезени в темата, отколкото да я преплуваме.

Първо, консерватизмът днес има широка интерпретация на това какво е обществото. Мнозинството и малцинството биват приети като равноправни сегменти (макар и не като
равносилни). На този фон, либералите и националистите отдават приоритет на определени групи от обществото, полагат ги на витрината, смъкват им цените и ги посочват като модели, готови за продажба. Либералният манекен е пъстър и плакатен хомосексуалист. Националистическият манекен е словесен вегетарианец с плосък космос.

Консерваторът, при все че приема наличието на тези прототипи, не може да приеме никой от тях като ролеви модел. В такава ситуация консерваторът не естетизира, а действа прагматично: той борави с това, с което разполага. Консерваторът знае, че обществото е по-сложно от горепосочените модели и че то не се редуцира до тях. Затова консервативната представа за обществото е ОРГАНИЧНА, a не ограничена, какъвто е случаят на либералния и националистическия прочит. Оттук консерватизмът се опитва да парира социалното инженерство на другите ценности системи.

Второ, консерватизмът днес е либерото (последният защитник), което играе на шпагат срещу атаките на либералните и националистически нападатели спрямо индивида и индивидуализма. И либералите, и националистите се опитват да екстраполират групови права върху всички индивиди, т.е. да наложат тясна (сектарна) интерпретация като универсална. Националистите гледат под чаршафите на хората, докато либералите дори не използват и такива. Нахлуването в личното пространство на човека е споделената мода на популистите, ляво-либерални или националистически. Ако можеха, либералите щяха да направят секса извращение, националистите – скука, а социалистите – да му наложат данък.

Консерваторът обаче съхранява личния периметър на човека, в който нямат място нито фетвите на либералните аятоласи, нито скандиранията на националистите. Консерватизмът чисти всяка топка, която идва от мултикултурализма в политиката на либералите или от етатисткия синдром на националистите в икономиката*. Консерваторът брани човека и от стадния диктат на мнозинството и от революцията на еректиралото малцинството**. За разлика от либерала, консерваторът ще защити човека от колектива и, за разлика от националиста, колектива (семейството) от държавата.

Трето, консерватизмът борави с морал, който не зависи нито от времето, нито от мястото. Затова консерваторът е против релативизацията на ценностите (срещу либералите), така както е и срещу екстраполацията на ценностите (срещу националистите). По отношение на морала, либералите са като бебешки лигавник, който може да бъде изцапан с всичко. А националистите: като джихадисти, които взривяват всичко, което противоречи на шариа.

За разлика от либералите и националистите обаче, консерваторът предлага, но не налага морала си и ценностите си (и в замяна иска същото). Защото достойнството на индивида трябва да бъде пазено и понеже обществото е органично. Когато стане дума за морал, консерваторът е готов да го защитава и от свои, и от чужди, защото не етносът или сексуалната ориентация, а принадлежността към ценностите са важни. В това отношение консерватизмът може да бъде глобален (макар и не универсален).

Консерватизмът просто иска нормалност, защото тя е отражение на естествения порядък на нещата. И когато тази нормалност бива застрашена, консерватизмът излиза с вратар и десет защитника.

*В политиката консерваторът е патриот (но не и националист). В икономиката консерваторът е класически либерал (но не и либертарианец).
**Консерваторите са единственото малцинство, което има програма за мнозинството.


* Текстът е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на „Консерваторъ“

Споделете чрез

Предишен

Следващ