Традиционно, когато температурите в София паднат под 10 градуса, всяка година се подема темата около туристическото развитие на Банско, ски пистите и инвестиционните намерения на концесонера. По същото време определена група хора се сеща, че е дошъл преломен момент, в който сега или никога трябва да се „спаси Пирин“. Изведнъж това се превръща във водеща тема в медиите и завладява умовете и сърцата на умни и красиви хора, които все по-гръмогласно заявяват позициите си и анатемосват всеки, дръзнал да не се съгласи с единствената истина, произнесена от тях. Друга група хора, глупави и грозни, изпитва почти сексуален екстаз да влиза в ожесточени спорове с първите, в разговор, който е по-скоро задънена улица. В тези спорове не се ражда истина, а само шум, който заглушава думите на икономистите, представителите на бизнеса, както и на истинските еколози.
Сблъсъкът тази година доведе единствено до констипация на ума. Вече няма нови тези, всичко звучи изтъркано и двете страни не могат да родят оригинални доводи. В този момент всъщност се оказва, че Пирин е спасен преди много години, концесионерът не e самодържец в региона, а интересите на правителството са ограничени до неговото оцеляване и не е склонно да вземе еднозначно решение. Тази привидна патова ситуация е от полза на всички страни, но може да доведе до фатална обстипация на обществото, да загубим границата между истината и откровената лъжа, да спрем да правим разлика между 48% и 2,96%, да се изгубим безвъзвратно в страната на небивалиците.
Единственото лечение е поставянето на истинските проблеми, а те могат да бъдат най-точно формулирани от представителите на туристическите компании. Единствено бизнесът, като съвкупоност той представлява Пазара на туристически услуги, може да даде обективна и безпристрастна оценка. Нито един туроператор няма интерес туристическите зони да представляват кочина. Нито един турист не би се зарадвал на 48% застроена площ. Нито един хотелиер не би останал доволен от празни стаи. Нито един оператор на ски зона ще остане доволен от празни кабинки и пустеещи писти.
Макар и умни, красивите хора не успяват да осмислят същинските проблеми, пред които сме изправени, тъй като те са по-скоро икономически, т.е. свързани с пари срещу създаване на реален продукт, а не срещу броене на делфини и гребенести тритони.
Няколко са основните проблеми. Първият е свързан с ограничения капацитет на съораженията в Банско. Не само, че са необходими допълнителни лифтове, но и значително повече ски писти. За съжаление се е наложило някакво странно усещане в широката публика, че развиваме курорти за ученически лагери. До известна степен вина за това носят и зелените еколози, които години наред по доста шумен начин дамгсват всички инвестиционни намерения като криминални или олигархични. Противпоставя се туристическото развитие на опазването на околната среда, което е абсурдно. В случая най-добрият гарант за опазването на горите и средата като цяло, е силният бизнес интерес. Както хотелиери, така и чуждестранните туроператори са онази необходима и силна опозиция на всяко намерение, което може да навреди на природната среда. Туризмът е много крехък бизнес и лесно може да бъде разрушен.
Вторият проблем е свързан с недобрата инфраструктура. Най-големият недостатък е липсата на летище в близост до Банско. В момента почти всички туроператори са принудени да осъществяват своите чартърни програми до София или Пловдив. Едва ли много хора си дават сметка колко време отнема един трансфер от летище София до Банско и какъв разход представлява това за бизнеса. Средната продъжителност на престоите на западните туристи е 5 пълни дни, което означава, че почти 10% от почивката си гостите прекарват в път от или до летището. Към това трябва да добавим и липсата на магистрала, както и качеството на пътя.
Годините, които изгубихме в развитието на Банско като туристическа дестинация, определиха и облика на курортния град днес. Макар и да се говори, че има презастрояване, всъщност ние имаме нужда от още хотелски продукти. В последните години наистина имаше бум на строителството в региона, но основно на сгради с ваканционни апартаменти. Те бяха построени с цел да бъдат продавани, а не организирани и предлагани като хотелски продукт. В последствие, когато пазарът изхвърли тези инвеститори от реалната икономика и банките се сдобиха с жилищните им сгради, дойде и резонният въпрос – как ще се възвърне инвестицията? Очевидно няма да се върне в пълен размер и свръхпредлагането доведе до настина ниски цени.
До тук се стигна благодарение на яростната съпротива срещу разширяването на ски зоната и добавянето на нови лифтове. В крайна сметка всички чуждестранни туроператори си дават сметка за капацитета на дестинацията и силно ограничават броя на полетите към България. Това означава силно рамкирано търсене за хотели, което от своя страна води до липса на интерес към инвестиции в подобни продукти. Така се отвориха широко вратите за дребни тарикати, чиито паметници виждаме недовършени в покрайнините на града.
Голяма част от обществото все още не разбира същината на някои икономически процеси. Останало е наследство от преди десетилетия, че парите за зло, а бизнесът – кражба. За съжаление някои самозвани еколози, с политически и може би финансови амбиции, успешно се възползват от този недъг на българското общество.
Ако искаме да опазим красотата на нашата природа, то обезателно трябва да я извадим от ръцете на държавната администрация. Няма достатъчно голям подкуп, който може да склони някого да фалира собствения си бизнес. Не съществува политически довод, който да убеди предприемача, че е в негова ползва да унищожи средата, от която реализира печалбите си. Дали това обаче важи и за държавните чиновници?
