Сладоледи за социална справедливост. Фъстъчено масло в подкрепа на нон-байнъри лесбийки от работническата класа. Европейско по футбол и срещу полицейско насилие. Автомобили за свят без въглероден отпечатък. Врати, стени и огради за отворени граници…
Тези и други съвсем леко пародийни вариации звучат все по-малко измислени в „прекрасния нов свят“ на социално ангажираните корпорации. В един момент безброй компании решиха да продават не продукт, а политика. Да агитират, не да рекламират. Партийни лозунги вместо рекламни слогани.
И то винаги в една и съща идеологическа посока. Права на малцинства, бяла привилегия, социално неравенство, сексизъм, трансфобия, климатична катастрофа, културно обогатяване, инклузивитет, репрезентация и всички останали модерни пароли на „прогреса“.
Глобални конгломерати, средни предприятия и малки коуъркинг пространства за крафт сирене и веган салами – търговски организации от всякакъв мащаб и калибър решиха да размахат пръст срещу публиката и потенциалите купувачи в смехотворен жест на морално възмущение. „Клиентът винаги е прав“ стана „Клиентът може би е расист“.
Корпорациите искат да ни задавят с политика. Подчиняват се на малкото, но шумни активисти отвън и в собствените си офиси.
И в същото време се държат открито враждебно към всички онези хора, които просто биха искали да си купят газирана напитка без да минават през тест за подсъзнателни предразсъдъци, или да изгледат спортно събитие, което не включва унизително ритуално пълзене като форма на почит към паметта на улични престъпници и екстремистки движения.
Някои оптимисти смятаха, че политизирането ще стихне след вълната от критики и подигравки към „онази“ катастрофална реклама на самобръсначки, в която прочут бранд се обърна срещу собствените си клиенти с безумна и безвкусна лекция за „токсичното мъжество“. Колко наивни са били.
С риск да загубят пари, те продължават и ескалират процеса. Особено зрелищна е корпоративната среда точно сега. Така нареченият прайд месец като по команда стимулира десетки световни брандове да се „преоблекат“ в иконографията и да повтарят пропагандата на едно меко казано спорно и вече доста твърдо политическо движение, отдавна разделено с пухкаво звучащи фрази като „просто искаме равни права“.
Разбира се, крайно забавно е да се види къде тези компании практикуват ЛГБТИ косплей. В западните държави, където не само, че няма дискриминация и преследване на сексуални малцинства, а вече по-скоро има преследване на хора, които са под подозрение, че не харесват достатъчно сексуалните малцинства като хомогенно политическо тяло.
В регионите, където правата на гейове и лесбийки просто не съществуват дори като концепция и дори има превидени смъртгни присъди за тях, корпорациите сякаш забравят това, което проповядват до повръщане в Европа и Америка.
Какъв е смисълът да врещиш за ЛГБТ там, където движението прави каквото си иска и се ползва с пълната и тотална подкрепа на всяка една институция, а да мълчиш по местата, където хора с различна ориентация действително са в опасност? И да продължаваш да правиш сочен бизнес с подобни брутални анти-ЛГБТ правителства като в същото време публично се гнусиш и от най-малкия нюанс в мнението на случаен западен политик или дори обикновен гражданин.
Към ЛГБТ лицемерието на компаниите този месец добавяме и BLM истерията. Спортисти на колене, правилно освиркани от феновете. Политизацията на престижни първенства от национален и международен характер е жалко и грозно скъсване с реалността.
Милиони нормални хора бачкат здраво и заделят от заработеното, за да подкрепят мултимилонери от стадиона и да избягат от ежедневните грижи с малко елитен атлетизъм.
И какво получават, от хората, които често обожествяват? Символичното презрение на политическа позиция в подкрепа на вече откровено крайно и анти-западно движение.
Повечето играчи, които го правят сигурно се чувстват принудени и не искат загубят спонсорство, или да бъдат очернени в медиите. Което отново ни връща към корпорациите.
Има нещо особено отблъскващо в компании, заставащи с тежкия си капитал зад тълпите, които вчера са изпоторшили, ограбили и запалили техни бизнеси, пребили са техни служители.
Пейзаж на антиутопията. Политическиият продукт на корпорациите е хлъзгаво явление. Но ако се третираше като реална стока, отдавна трябваше да бъде махнат от рафтовете. Защото е развален, дефектен и вреден за здравето.
