НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Време за четене: 4 мин.

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица:

  1. Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се определя според резултатите по четене, но и в класациите за математика и науки страната ни не се представя цветущо).
  2. Министерството на образованието и науката огласи данни, според които от 60 хиляди първокласници през настоящата учебна година, 20 хиляди трудно говорят български език.

Най-големият проблем на съвременна България не е нито корупцията, нито правосъдната система, нито ниските доходи на значителна част от населението, нито дори административната тежест върху бизнеса (макар последното само по себе си да е сериозен проблем).. Най-големият проблем е демографско-образователен. Или образователно демографски. И се изразява в следните параметри:

  • ниска раждаемост, респективно в бъдеще недостатъчен брой икономически активни хора, които да осигуряват все по-големия дял икономически неактивни;
  • при тази ниска раждаемост се увеличава дела на онези, които имат затруднения с официалния език в България;
  • като следствие от предишното, можем да очакваме когато днешните първокласници станат на 15 години, мястото на България в PISA да падне още (освен ако не се въведе ефективна държавна политика за интегриране на учениците от малцинствата в българската образователна система), което означава, че в един по-следващ момент българският трудов пазар ще е тотално неконкурентен в международен план.
  • дори и българското училище да успее да запълни „празнотите” в подготовката на ученици от други етноси и те да не отпадат преждевременно от образователната система, това не решава основния проблем – резултатите дори и на учениците от мнозинството не са задоволителни, вследствие на вече хроничната разруха в българското образование.

Или, казано по-просто:

1) няма хора, разбери;
2) голяма част от наличните „не стават”.

Не ме разбирайте погрешно. Корупцията, административната тежест и недъзите в правораздаването не бива да бъдат подценявани като проблеми. Само че те не попречиха на България да увеличи четири пъти своя БВП от 1997 г. досега. А това, което за в бъдеще може да „препъне” икономическия ни растеж, са именно демографията и образователно-квалификационния ценз на населението.

Преди около година и половина бе оповестено едно маркетингово проучване сред българския бизнес. В него 40% от анкетираните представители на части фирми са заявили, че биха поемали повече поръчки (което означава по-високи обороти), ако разполагаха с повече работници и служители. Само че откъде да ги намерят? В България всеки, на когото му се работи, вече има работа (някои дори повече от една); безработните в общия случай не притежават дори елементарни трудови умения и навици; като страната с най-нисък стандарт в ЕС, България още не е достатъчно привлекателна за трудова миграция от други държави-членки; а процедурите за внос на работна ръка от държави извън ЕС не са осъвременени според сегашната ситуация на трудовия пазар.

Но е е само това. Функционалната неграмотност (според класацията PISA вече години наред около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни) не е проблем само на икономиката, това е проблем и на националната сигурност. Функционално неграмотните граждани (могат да четат, но не могат да осмислят прочетеното) не са просто в тежест на социалните служби, а в един момент се превръщат и в заплаха. От немай къде, работодателите се принуждават да наемат дори такива хора, достатъчно е те да са физически и клинично здрави. И тогава тези служители се превръщат в постоянен риск – за себе си, за колегите си, за обществото… Представяте ли си какво означава наемането на хора, които не могат да научат (и, ако се наложи, да изпълняват) инструкции за противопожарна безопасност? А какво става, когато такива хора се озоват на ключови позиции в администрацията?

Единственото решение (в две точки) е: повишена раждаемост и подобрено образование. Като двете политики могат да бъдат взаимно свързани. Например, училището да поеме част от разходите на семейството по децата – храна, униформи, учебни принадлежности, екскурзии, спорт, летни и зимни лагери, „зелено училище” и т.н. да бъдат „безплатни” за ученика и неговите родители, т.е. да се покриват от бюджета за образование. Така родителите ще бъдат финансово облекчени и биха могли да се решат да имат повече деца.

Естествено, реализирането на подобна реформа изисква много пари – значително повече, отколкото сега се отделя за образование.

Затова трябва да се промени самата философия на финансиране на образованието. Средствата, които държавата отделя („парите следват ученика”) не просто трябва да се увеличат, а те да формират само половината от сумите, които влизат в образователната система. Другата половина следва да дойдат от частния сектор – дуално обучение, дарения, спонсорство, данъчни облекчения… Да се насърчи култура на ново отношение към училището (всъщност, добре забравена стара, съществувала още през Възраждането) – даряването на средства за образование да се превърне във въпрос на престиж и чест за всеки по-заможен български гражданин. Да се вдигне престижа на учителската професия. Което е възможно, ако учителските заплати (в държавните и общински училища) се определят не от министерството, а от съответното училищно настоятелство. А то, от своя страна, да търси възможности за предлагане на адекватно и конкурентно заплащане на учители и училищен персонал.

Мащабите на една сериозна образователна реформа не могат да бъдат описани в рамките само на една статия. Но отнякъде трябва да се започне.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!