fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Време за четене: 4 мин.

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица:

  1. Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се определя според резултатите по четене, но и в класациите за математика и науки страната ни не се представя цветущо).
  2. Министерството на образованието и науката огласи данни, според които от 60 хиляди първокласници през настоящата учебна година, 20 хиляди трудно говорят български език.

Най-големият проблем на съвременна България не е нито корупцията, нито правосъдната система, нито ниските доходи на значителна част от населението, нито дори административната тежест върху бизнеса (макар последното само по себе си да е сериозен проблем).. Най-големият проблем е демографско-образователен. Или образователно демографски. И се изразява в следните параметри:

  • ниска раждаемост, респективно в бъдеще недостатъчен брой икономически активни хора, които да осигуряват все по-големия дял икономически неактивни;
  • при тази ниска раждаемост се увеличава дела на онези, които имат затруднения с официалния език в България;
  • като следствие от предишното, можем да очакваме когато днешните първокласници станат на 15 години, мястото на България в PISA да падне още (освен ако не се въведе ефективна държавна политика за интегриране на учениците от малцинствата в българската образователна система), което означава, че в един по-следващ момент българският трудов пазар ще е тотално неконкурентен в международен план.
  • дори и българското училище да успее да запълни „празнотите” в подготовката на ученици от други етноси и те да не отпадат преждевременно от образователната система, това не решава основния проблем – резултатите дори и на учениците от мнозинството не са задоволителни, вследствие на вече хроничната разруха в българското образование.

Или, казано по-просто:

1) няма хора, разбери;
2) голяма част от наличните „не стават”.

Не ме разбирайте погрешно. Корупцията, административната тежест и недъзите в правораздаването не бива да бъдат подценявани като проблеми. Само че те не попречиха на България да увеличи четири пъти своя БВП от 1997 г. досега. А това, което за в бъдеще може да „препъне” икономическия ни растеж, са именно демографията и образователно-квалификационния ценз на населението.

Преди около година и половина бе оповестено едно маркетингово проучване сред българския бизнес. В него 40% от анкетираните представители на части фирми са заявили, че биха поемали повече поръчки (което означава по-високи обороти), ако разполагаха с повече работници и служители. Само че откъде да ги намерят? В България всеки, на когото му се работи, вече има работа (някои дори повече от една); безработните в общия случай не притежават дори елементарни трудови умения и навици; като страната с най-нисък стандарт в ЕС, България още не е достатъчно привлекателна за трудова миграция от други държави-членки; а процедурите за внос на работна ръка от държави извън ЕС не са осъвременени според сегашната ситуация на трудовия пазар.

Но е е само това. Функционалната неграмотност (според класацията PISA вече години наред около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни) не е проблем само на икономиката, това е проблем и на националната сигурност. Функционално неграмотните граждани (могат да четат, но не могат да осмислят прочетеното) не са просто в тежест на социалните служби, а в един момент се превръщат и в заплаха. От немай къде, работодателите се принуждават да наемат дори такива хора, достатъчно е те да са физически и клинично здрави. И тогава тези служители се превръщат в постоянен риск – за себе си, за колегите си, за обществото… Представяте ли си какво означава наемането на хора, които не могат да научат (и, ако се наложи, да изпълняват) инструкции за противопожарна безопасност? А какво става, когато такива хора се озоват на ключови позиции в администрацията?

Единственото решение (в две точки) е: повишена раждаемост и подобрено образование. Като двете политики могат да бъдат взаимно свързани. Например, училището да поеме част от разходите на семейството по децата – храна, униформи, учебни принадлежности, екскурзии, спорт, летни и зимни лагери, „зелено училище” и т.н. да бъдат „безплатни” за ученика и неговите родители, т.е. да се покриват от бюджета за образование. Така родителите ще бъдат финансово облекчени и биха могли да се решат да имат повече деца.

Естествено, реализирането на подобна реформа изисква много пари – значително повече, отколкото сега се отделя за образование.

Затова трябва да се промени самата философия на финансиране на образованието. Средствата, които държавата отделя („парите следват ученика”) не просто трябва да се увеличат, а те да формират само половината от сумите, които влизат в образователната система. Другата половина следва да дойдат от частния сектор – дуално обучение, дарения, спонсорство, данъчни облекчения… Да се насърчи култура на ново отношение към училището (всъщност, добре забравена стара, съществувала още през Възраждането) – даряването на средства за образование да се превърне във въпрос на престиж и чест за всеки по-заможен български гражданин. Да се вдигне престижа на учителската професия. Което е възможно, ако учителските заплати (в държавните и общински училища) се определят не от министерството, а от съответното училищно настоятелство. А то, от своя страна, да търси възможности за предлагане на адекватно и конкурентно заплащане на учители и училищен персонал.

Мащабите на една сериозна образователна реформа не могат да бъдат описани в рамките само на една статия. Но отнякъде трябва да се започне.

Споделете чрез

Предишен

Следващ