„Репортери без граници“ е глобална неправителствена организация, базирана в Париж, която изготвя ежегодна класация за свободата на медиите (да не се бърка със свободата на словото). Има консултативна роля в Организацията на Обединените Нации и Съвета на Европа.
Около самата класация витаят немалко митове и заблуди, най-вече защото методологията не е напълно ясна за широката общественост. Нека я разгледаме в детайли.
Методологията в числа
Класацията се провежда в 180 държави (към 2021 г.) и включва два отделни фактора. Първият е количествен анализ на случаите на насилие и атаки срещу журналисти в дадената страна, а вторият е отговор на 87 въпроса от анкетна карта.
Данните за насилие срещу журналисти и представители на медиите се събират от локални кореспонденти в 130 държави, както и от специалисти, отговарящи за по-широки географски локации. Индикаторът отчита отделните случаи на насилие, така и техният интензитет (дали е довело до телесни щети или дори до летален край).
Формулата включва с различна тежест случаите с летален изход, попадналите в затвора журналисти, отвличанията, вандалските прояви, заточенията и случаите на агресия.
Присъдите за журналисти имат различна тежест – в зависимост от срока на наказанията им, което се изчислява допълнително. Всяка година добавя тежест с “diminishing returns”:
Интересно да се отбележи е, че причината за попадането в затвора, както другите описани нарушения и дали това е пряко или косвено свързано с журналистическата работа, зависи изцяло от етиката и добрата воля на регионалните и локални специалисти.
Всички тези посегателства образуват индекс „Посегателства“ (Abuses – scoreExa)
Анкетни карти
Другите шест индекса са изцяло плод на отговорите на въпросника. Самият той се попълва от избрани професионалисти в няколко сфери – журналисти, медийни експерти, адвокати и социолози. Поради съображения за сигурност техните имена не се разкриват, нито медиите или организациите в които работят. Остава отворен въпросът защо не се разкрива техният брой – поне последните от изброените би трябвало да знаят какво означава представителната извадка и че има огромна разлика между 15 и 1000 респондента, особено когато става дума за браншови и силно политизиран сектор като медийния.
Шестте индикатора са:
1. Плурализъм – scorePlur
Измерва доколко различните гледни точки са представени в медиите
2. Медийна независимост – scoreInd
Измерва намесата в медиите от страна на политически, правителствени, бизнес и религиозни кръгове
3. Самоцензура и среда – scoreEA
Измерва средата, в която работят медийните професионалисти
4. Правна рамка – scoreCL
Измерва отражението на законите, имащи отношение към медиите
5. Прозрачност – scoreTra
Измерва процедурите и степента на достъпност до информация
6. Инфраструктура – scoreInf
Измерва състоянието на информационната инфраструктура (интернет, телевизионно и радиопредаване, печатно разпространение и т.н.)
Всеки един от въпросите дава тежест на един или повече от един индекса. Тежестта и отношението на отделните въпроси към индикаторите не са публично достъпни. Въпросите са над 75, разделени в няколко категории B1-10, C1-14, D1-18, E1-20, F1-11. (Някои от тях имат подвъпроси).
Финални резултати
Различните индекси имат различна тежест и се изчисляват по следните формули:
Всичките тези шест индикатора дават резултата ScoA,
а комбинирани заедно с индикатора за „Посегателства“ – ScoB:
Финалният резултат е в границата от 0 до 100, като 0 означава безпроблемна ситуация, а 100, на практика, никаква свобода на медиите.
Въз основа на резултата в тези граници държавите получават цветови код:
0 – 15 – Добра ситуация (бяло)
15 – 25 – Задоволителна ситуация (жълто)
25 – 35 – Проблемна ситуация (оранжево)
35 – 55 – Трудна ситуация (червено)
55 – 100 – Изключително сериозна ситуация (черно)
За 2021 в „бялата категория“ попадат 12 държави, като начело е Норвегия с резултат 6,72. В „жълтата“ категория са 35 държави. В „оранжевата” са 59 държави, в „червената“ – 51, включително България на 112 място. В черно са 20 държави, завършващи със Северна Корея и Еритрея.
Пълната класация, заедно с подробности могат да бъдат намерени на официалния сайт тук.
Въпросникът на английски е достъпен тук.
Who will watch the watchmen?
Друга класация, която изследва медийната свобода, по съвсем различна методология, е тази на „Фрийдъм хаус“. При нея има съществени разлики в позициите на различни държави, включително България. Методологията при FH включва около 100 анализатори, които изготвят резултатите и докладите за всяка държава. Информация от изследвания на място, доклади от местни и международни неправителствени организации, правителства, както и локални и международни новинарски медии. Резултатите се преглеждат индивидуално, и на сравнителна основа, в поредица от седем регионални срещи. Нивото на свобода на печата във всяка държава се оценява чрез 23 методологични въпроса, разделени в три обширни категории: правна среда, политическа среда и икономическа среда.
Повечето от въпросите нямат фактологичен измерител и отговорите зависят изцяло от позицията на този, на когото се задават. Това прави казуса с броя на анкетираните още по-важен, тъй като е възможно при недостатъчен брой респонденти да има изкривяване на резултата, особено на малък медиен пазар като българския – независимо дали нагоре или надолу. Медийната среда в България със сигурност не е цветуща, но причините за това далеч не се изчерпват или обясняват с отговори на въпроси „как се чувствате“, които изразяват най-вече лично мнение.
Което съвсем не означава, че класацията на Репортери без граници е безсмислена – тъкмо напротив. Но винаги трябва да се взема предвид, че е класация на самомнение, а не на обективни фактори извън индексa за посегателства.
Предоставяме ви и пълен превод на всички въпроси от актуалната анкетна карта на „Репортери без граници“:
