fbpx

Крясъците не са решение

Време за четене: 3 мин.

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като климатичните промени. В последно време Европейският парламент е арена на немалко подобен алармизъм.

Да сложим проблема на масата

Въглищата и петролът изкараха човечеството от „каменната ера“ по време на индустриалната революция. Почти всичко, за което се сещате и ползвате в ежедневието, е продукт на едно от двете.

Да, точно така – от светлината и топлината във всеки дом, през слънчеви очила, компакт дискове, четки за зъби, парашути, обувки, дрехи, телефони, козметика, въдици, лекарства, хранителни добавки, контактни лещи до земния нектар, който движи света през последните повече от 100 години – бензинът. Преди да стигнем до там да съдим „алчното поколение на нашите родители“, е хубаво да си дадем сметка, че благодарение точно на това поколение, ние наследяваме свят, в който продължителността на живота се е увеличила с 25 години и не се налага да си връзваме конете пред мола, докато пазаруваме.

Казвайки това си давам сметка, че бъдещето принадлежи на екологията в почти всяко отношение. Не може да се откажем от реформи и човешки прогрес в науката, да допуснем да се трови околната среда поради мързел или навици.

Популизъм на анаболи, обаче e, докато шумно се бориш за екология, да мълчиш за това какво ще се случи с животите на буквално милиони семейства в Европа, които се радват на просперитет и достойни приходи десетилетия наред, точно благодарение на индустрията, която искаш да затриеш, като не създаваш алтернатива.

Отличителен белег на „зелените“ политики е, че имат смисъл само ако са групово упражнение. Остава неясно какъв ще е нетният ефект върху планетата, ако в Европа се забрани горенето на въглища и газ, но няма никакъв проблем да се горят на 5 км. отвъд границата ѝ. Мисля, в 8-ми клас се учеше физика на телата и свойствата на газовете, едно от които е, че не можеш да ги връзваш с въжета там, където са отделени.

Какво е решението тогава?

На първо място – спокойно да се приемат фактите и да се поставят изпълними цели. Сред фактите, които трябва да се приемат, е този, че когато добиваш половината си електроенергия от въглища, не можеш да се трансформираш за няколко години, отказвайки се едновременно от останалите източници на енергия, които човечеството познава – газ и силата на атома. Опитвам се да си представя свят, в който влаковете тръгват по релсите, само когато има вятър или имаш отопление само през деня, докато има слънце. И понеже не ми липсва въображение, това, което си представям, не е бъдещето, което бих искал да оставим на децата си.

Европейският съюз трябва да задели толкова пари за смяната на енергийните източници от „мръсни“ на „чисти“, колкото са високи и целите, които си поставя. И ако в центъра на тази реформа са хората, то тогава да я направим човешка и да не лишаваме от работа стотици хиляди хора, заети в тази индустрия. Когато можем да им предложим нови и добре платени работни места, на които биха се справили, тогава можем да правим планове за съкращения.

По-спокойно с въглищата. Крясъците не са решение. Дори когато идват от пленарната зала на Европейския парламент. Или средно училище в Швеция.

Споделете чрез

Предишен

Следващ