По някаква причина човек се чувства по-мъдър, когато цитира нечия чужда мъдра мисъл. По този начин той показва, че се присъединява към мъдростта и едва ли не се издига до нивото на онзи, който я е отронил. Често обаче (и аз не знам защо) под формата на мъдрости се появяват абсурди и абсолютни глупости, даже и когато авторът е доказал се през вековете гений. Според мен става дума или за неточен превод, или направо за лъжа, за слагане в устата на човека на думи, които той никога не е казвал.
Имам си един файл, в който, като чуя някоя глупост, представена за мъдрост в афористичен стил, си я записвам. Със сигурност съм чул много повече глупости, отколкото съм записал и то е защото не съм си поставил за цел да правя такава колекция или такова проучване. Но като гледам с какво настървение се споделят мъдрости в социалните мрежи, може би ще преосмисля отношението си към този феномен. По-долу предлагам събраното досега с кратък коментар, предназначен да напомня преди всичко на мен защо съм записал едно или друго.
Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския ѝ облик. Така е и с приятелите. (Андерсен)
Когато се отдалечиш от човек, бил той приятел или просто познат, не само че не виждаш истинския му облик, но с времето все повече изкривяваш спомена за него, обвивайки го в собствените си митове.
Това, което не те убива, те прави по-силен.
Военна кола минава през мина. Оцелява само един войник без крака, със силно изразен посттравматичен синдром и непрестанни страхови неврози. Колко по-силен е станал този войник?
Целта е нищо, движението е всичко.
Наистина постигнатата цел вече не е цел, но и движение без цел е безцелно движение. Брауново движение. Безсмислено. Тоест – нищо.
Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.
Всъщност се случва много често. Зависи от контекста. Ако чукаш с чук един камък на едно и също място по един и същи начин, в един момент камъкът ще се спука, а това е твърде различен от предишните резултат.
Глас народен – глас Божий.
Точно обратно. Гласът на народа почти винаги е в противоречие с гласа (заповедите, закона) на Бога. Затова във Византия, когато се наруши таксиса (йерархичният ред във войската, а оттам и в обществото), се казва, че е настъпила атаксия или демократѝя. Демократията (демокрацията), с изключение на атическия си смисъл, който няма почти нищо общо със съвременността, е синоним на охлокрация, диктат на тълпата.
Надеждата умира последна.
Ако беше вярно, не би имало понятие безнадеждност, защото безнадеждност и смърт биха означавали едно и също. Често окончателната смърт настъпва след смъртта на надеждата. На входа на Дантевия ад пише: „Надежда всяка тука оставете“. Вечният живот в ада е живот без смърт и без надежда.
Днес е първият ден от остатъкът на твоя живот.
Просто изящен каламбур, който може да се отнесе към абсолютно всеки ден от живота, стига на уточниш кое ще наричаш „остатък“ и кога започва той. Създаден е да ободри човека в труден момент, когато е изгубил почни всичко и да породи у него желание за ново начало.
Ти си това, което четеш (девиз на Медиапул)
Този крилат тъпизъм принадлежи към едно по-голямо семейство, което включва „ти си това, което ядеш“, „ти си колата, която караш“ и т.н. Очевидно не е вярно, дори и не е правдоподобно. Ако чета готварска книга, готвач ли съм? Или ако съм учител, който всеки ден чете глупавите съчинения на учениците, глупак ли съм?
Бъди себе си!
Че кой друг може да бъдеш! Всъщност това е призив да не се развиваш, да не се каеш. Ако днес си различен от вчера, това означава, че си се променил, а не че си станал някой друг. Ако се преструваш, не значи, че не си себе си. Щирлиц не престава да бъде Максим Исаев или най-точно – съветският шпионин Всеволод Владимиров. Не спира да бъде себе си, без някой да го кара, защото не може иначе.
Целта оправдава средствата.
Понякога звучи вярно, макар и цинично, но не е така. Винаги целта трябва да бъде съпоставена със средствата за своето постигане и ако е по-малко осъдителна от тях, средствата не могат да бъдат оправдани. Ако изпусна портфейл с пари, кредитни карти и лични документи в яма с крокодили, то да скоча за него надали ще бъде оправдано средство за постигане на целта да си го върна. Както и постигането на добро по принцип не оправдава извършването на зло, макар че мнозина се оправдават по този начин. А според античното мислене, когато въпреки всичко това се случи, нарича се „трагическа вина“ и виновника си понася наказанието, независимо какво добро е постигнал, дори и в случаите, когато е изпълнявал дълг и е нямало как другояче да постъпи. Има цяла трагедия от Есхил на тази тема – „Евменидите“.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Това е тъпизъм от такъв порядък, че трудно може да бъде коментиран. Ако приемем „утрото“ за метафора на началото на нов етап от живота, а „вечерта“ за неговия край, е точно обратното, най-малкото заради натрупания между двете опит. Виж, ако се има предвид пиянска вечер и изтрезняване на другата сутрин – тогава може.
Всичко съществуващо е разумно и всичко разумно е съществуващо. (Хегел)
А пък това е толкова тъпо, че подозирам някакво недоразумение или грешка в превода. Ако го приемем за вярно, ще излезе, че всичко, което не е разумно, просто не съществува. Тогава ще трябва да наречем разумни клозета, облаците, протоните и електроните, водата и въздуха. Скалистите планини в Колорадо също ще трябва да обявим за разумни.
Няма лоша реклама.
Ако рекламата е публичност (publicité), то може да има много лоша реклама. Затова първата мярка, която пиарите предлагат на сериозните си клиенти е мълчанието. Затова в много случаи е по-добре да предотвратиш нежелана публикация, отколкото в последствие да я опровергаваш. Например смъртоносно лоша реклама е тази на продукт, който още го няма на пазара. Имал съм на младини такъв случай с маратонки.
Това е. Като се съберат още, ще ги покажа и тях. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
