fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Време за четене: 6 мин.

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на месец март, когато основните борсови индекси отбелязаха значителен спад, то световният политическия елит, умело направляван от здравните специалисти и притесненията на обществото от непознатата болест, избра да обърне поглед на другата страна и най-достъпно казано, да игнорира икономическите проблеми, поне за известно време.

За добро или лошо, това, смело можем да заявим, историческо решение, съвпадна с приключването на първото финансово тримесечие на 2020 година. На практика данните за това тримесечие по никакъв начин не отразяваха адекватно състоянието на националните икономики навсякъде по света. В повечето от тях периодът на т. нар. локдаун (замразяване на икономическите процеси с цел ограничаване на разпространението на пандемията) обхвана едва последните две седмици на месец март, а в държавите, в които този процес закъсня, въобще не бе отразено в данните за първото тримесечие на 2020 година.

Към началото на месец август вече разполагаме с относително пълна картина, за да пресметнем щетите, които коронакризата, а в частност и по-специално решенията на вече споменатия политически елит нанесе върху световната и европейската икономика. Данните за срива в Брутния вътрешен продукт както на САЩ, така и на Еврозоната и целия ЕС бяха публикувани преди дни и те напълно потвърждават прогнозите, че се намираме в най-сериозната финансова криза от десетилетия, а може би дори и от Голямата депресия, стартирала през 1929 година и продължила цяла декада.

Според данни на Американското бюро по икономически анализи сривът на брутния вътрешен продукт на САЩ за второто тримесечие на 2020 година е в размер на 32.9%, изчислено на годишна база. Това означава, че ако американската икономика продължи да се срива със същите темпове до края на годината, една трета от нея ще се е изпарила. Трудно е да предвидим дали сривът ще продължи и с какви темпове, особено на фона на несигурната и все още неразрешена ситуация около COVID-19.

Ситуацията в Европа не е много по-различна, макар процентите да не са толкова стряскащи. Според публикуваните от Европейската статистическа служба данни икономиките на страните от Еврозоната са се свили сумарно с 12.1% за второто тримесечие на 2020 г., а този процент е 11.9 за Европейския съюз в неговата цялост. Тук е важно да отбележим, че обявените в САЩ данни са за кумулативен годишен спад на годишна база, докато за Еврозоната на сравнителен анализ на база тримесечие. Уточнението е важно, за да не се остави впечатление, че ситуацията в Европа се различава значително от тази в САЩ, тъй като тя е същата.

Данните са изключително притеснителни на фона и на сравнението с последната голяма криза през 2007-2009 г., когато свиването на европейската икономика за едно тримесечие не е надхвърлял 3-4%.

По-внимателен анализ на статистиката ни показва, че държавите от Еврозоната и ЕС, които налагат по-строги мерки за ограничаване на вирусната инфекция, са пострадали по-тежко от тези страни, в които режимът е бил по-либерален. Показателен пример в това отношение е Испания, където административното блокиране на икономическите процеси бе сред най-тежките, а този удар върху икономическия живот на страната бе съчетан с редица вредни социалистически практики, сред които забраната фирмите да освобождават своите служители заради ситуацията с COVID-19, практическото суспендиране на фондовите пазари чрез забраната на късите позиции (залози за спад в цената на индексите) и частично национализиране на медицинския и фармацевтичен сектор. Резултатите от тези политики са видни – Испания е сред най-засегнатите страни в ЕС по брой случаи и смъртност вследствие на COVID-19 и същевременно е с най-катастрофален спад на БВП от 18% за второто тримесечие на 2020 година.

Тук е много важно да обърнем внимание на един все по-лесно потвърдим факт. Финансовата и икономическа криза, които са неизбежен и дори здравословен елемент от системата на капитализма, не биха имали толкова катастрофални размери без административната помощ през първите шест месеца на 2020 година. Точно както изследванията на икономисти като Мъри Ротбарт и Лудвиг фон Мизес неопровержимо доказват, че до Голямата депресия през 30-те години на XX век се достига след опитите за правителствена намеса, то и сега очакваната от всички Рецесия, повече от десет години след последната такава, с бързи темпове се превръща в Депресия заради административно наложените забрани за функциониране на икономиката. Ако на този процес бъде сложен край в кратки срокове, то ефектът от предстоящото разгръщане на икономическата криза със сигурност би бил смекчен.

Доказателство за тази теза можем да открием в публикуван преди дни доклад на международната консултантска фирма „Оливер Уайман“, оценяващ състоянието на европейския банков сектор месеци след избухването на кризата. Наред с други заключения експертите посочват, че по отношение на удара върху европейските банки ситуацията наподобява по-скоро миникризата в периода 2012-2013 година, отколкото тази през 2007-2009 г. Всъщност, въпреки безпрецедентния спад на БВП и замразяването на икономическите процеси в продължение на месеци, банките поемат повече от два пъти по-лек удар отколкото този по време на Голямата рецесия. В съчетание с променената регулаторна уредба след 2008 година и по-високите изисквания за капиталова адекватност, европейският банков сектор се оказва изненадващо стабилен. Изключение от това твърдение не правят и българските банки, които според данни на БНБ поддържат по-висока капиталова адекватност от голяма част от банките в Еврозоната. След последната сделка за набиране на капиталов буфер от Първа инвестиционна банка, подпечатала влизането ни в Банковия съюз и приходящите с него допълнителни регулации, можем да сме убедени, че ситуацията в българския банков сектор остава стабилна както досега.

Въпросните анализи обаче се правят на фона на очакването, че до нова икономическа блокада няма да се стигне, независимо от това как се развива ситуацията с вирусната инфекция. Ако се стигне до нова административна забрана за функциониране на цели сектори от икономиката, то никоя регулаторна рамка не би била достатъчна, за да гарантира стабилността на стопанския живот във всичките му проявления. Отново според доклада на „Оливер Уайман“ щетите върху европейския банков сектор могат да се удвоят ако се стигне до нов локдаун – решение, което изцяло зависи от политическия елит на континента.

Друг важен извод при анализиране на икономическата ситуация в Европа и България е да бъде акцентирано върху предстоящото развитие на ситуацията.

Икономическата криза не просто не е приключила, но все още не се е достигнало до нейното пълно разгръщане, което ще настъпи в края на 2020 година и ще се развие в началото на следващата година. В този контекст е изключително важно българските управляващи и европейските им колеги да спазват консервативна фискална политика и да не разчитат прекалено много на субсидираната заетост. Подпомагането на най-засегнатите сектори от икономиката е жизнено необходим в този момент, но не и за сметка на нарушаване на фискалния баланс, още повече с оглед на значително по-малките постъпления в хазната от началото на годината. Усилията на държавниците следва да бъдат не толкова насочени към удовлетворяване на желанията на всички засегнати от COVID-19, а в рестартиране на икономиката и повишаване на потреблението. През месеците май и юни Националния статистически институт отчита дефлация, което е ясен сигнал към финансовите и икономически власти, че има криза в потреблението. От началото на годината отчетената дефлация е в размер на 1%.

В този дух част от обявените социално-икономически мерки могат да допринесат за повишаване на потреблението, но не и да бъдат трайно решение на този проблем. По-либералната политика в България, относно забраната за икономически дейности по време на извънредното положение, със сигурност ще се отрази на удара върху икономиката ни в края на годината. Тази тенденция следва да бъде запазена и дори надграждана, а на всеки опит за въвеждане на на нова икономическа блокада да се противодейства с фактите. А за съжаление фактите от второто тримесечие на финансовата 2020 година са достатъчно плашещи, за да бъдат игнорирани.

Споделете чрез

Предишен

Следващ