Кураж, г-н Борисов! Те не са толкова зелени, колкото изглеждат

Време за четене: 7 мин.

Да се разберем от самото начало: аз нито се пързалям на ски или на други предмети, нито ходя в планината по работа или за удоволствие. Следователно, не пътувам и с лифт, защото до местата, които ме интересуват, се ходи с по-различни превозни средства. Затова и досега не обръщах особено внимание на напрежението около втората въжена линия в БанскоНо, не щеш ли, във вторник изтече новината, че правителството оттегля точката за изменение на концесионния договор, сиреч, до второ нареждане лифт няма да се строи. Кой знае защо това вбеси колоритния вицепремиер Симеонов, който избухна така, сякаш въжената линия е жизнено важна лично за него, сякаш на върха на планината има болни негови роднини, при които той няма как иначе да иде, освен с втория лифт. Беше толкова яростен, такива неща надума (че Борисов го е „изработил“, затова Симеонов „не иска да го вижда“ и т.н.), че заподозряха премиера и неговия заместник в разиграване на сценката с доброто и с лошото ченге.

Защо постъпи така г-н Борисов? Бях останал с впечатление, че цялата общественост е окей с лифта, с изключение на дежурните НПО, чийто предмет на дейност е да рисуват апокалиптични картини и да спасяват вселената от въображаеми екологични катаклизми – все неща, на които нормалните хора не обръщат внимание.

Оказва се обаче, че въпросните апокалиптични картини стряскат чувствителната душа на министър-председателя. Иначе мъжествен и готов да души бандити с голи ръце, той трепна пред групичка активисти с плетени шапки. Нареди да не се правят промени в концесионния договор за Банско, преди да се обсъдят те на нарочна кръгла маса. На тази маса обаче активистите не седнаха, защото организаторите щели да злоупотребят с присъствието им и да го използват за легитимация на пъклените си планове.

Добре. Не дошли – не дошли. Явно не ги интересува. Давайте да караме без тях. Обаче, не. Министър-председателят наредил да се отложи гласуването, стреснат от двайсетина рутинно протестиращи под прозореца му. Сега ще чакаме да дойде 22 декември, когато ще изтече обявеният срок за обществено обсъждане, и чак след Нова Година, процесът ще продължи оттам, откъдето беше спрян. Не че бързаме за някъде, но изведнъж се оказваме въвлечени в нещо, което не можем да си го обясним какво е ­– един лифт, голяма работа.

Всъщност, какво наистина им е толкова пъкленото на плановете за втора въжена линия? Да, знам, че е дразнещо някой да инвестира и после да печели от дивидентите. Знам, че богаташите-капиталисти са кофти хора, които са готови с голи ръце да късат главите на невинни катерички, само и само да натъпчат банковите си сметки. Знам, че е глупаво и суетно някакви разглезени гражданя, които са си надвили над масрафа, да се катерят по планините и да се спускат оттам за кеф на ски и на шейни, вместо да създадат нещо полезно през това време. Знам. Но така е устроен светът, в който живеем – едни карат ски, а други печелят от това тяхно удоволствие. Пък и нали националният и регионалният туризъм са ни приоритет на приоритетите? Нали привличат инвестиции, отварят работни места, увеличават заетостта и намаляват безработицата, подобряват социалната и икономическата картина…

Помня Банско от времената, преди да стане ски курорт. Затънтена работа. Сега не само то, но и Разлог, и Добринище, и други селища наоколо просперират икономически. Кое е по-добре: банскалии да посрещат туристи или да хлопат за социални помощи?

Дайте да направим така. Ще забраним ските. Край! Пистите ще залесим с мури, които след хиляда години до една ще станат байкушеви. Довчерашните скиори ще бъдат регистрирани и поголовно обложени с данък. НАП ще сметне по колко пари харчат годишно за ски ваканции и такъв ще бъде размерът на данъка им – очевидно тези пари са им в повече и с лекота са готови да се разделят с тях. Така получените допълнителни средства в бюджета ще се насочат за социални дейности предимно под формата на помощи за безработни в Банско, Разлог и Добринище. Всеки политик ще ви каже, че за властта е по-добре населението да взима помощи от нейната ръка и с благодарност да я целува, отколкото да развива някакво предприемачество, да има истинска работа и да печели самостоятелно. Защото печелещото население има опасност да се превърне в свободно население, а свободното население създава неприятности.

Шегата настрана. Сложна материя са отношенията между човека и природата. И въобще не са това, което ги представя модерната екологическа мисъл. Ако щете ме замеряйте с камъни, но както и друг път съм казвал, една от най-големите грешки на съвременния човек е, че е сбъркал обекта на почитта си – покланя се на творението, вместо да се покланя на неговия Творец. Образите на „Майката Природа“ и „Живата Планета“ са кумири. Човекът не е просто едно от всичките животни с малко по-еволюирала жлеза в черепната си кутия. Човекът е уникално създание. Той е стопанинът на творението. Той е сложен да се грижи за него с любов и да го превърне от джунгла и трънаци в градина. Човекът няма власт да твори от нищото, но доколкото е замислен като подобие на своя Творец, има силата да претворява вече сътвореното, да го преподрежда от хаос в космос. Човекът е уникален с това, че единствен в цялото творение има свободна воля и е способен да избере дали да върши добро или да върши зло. Когато върши добро, всичко е наред. Когато върши зло, страда той, както страда и цялото творение заради него. Да, творението страда невинно и това е трагично. Да, с природата понякога се вършат страшни безобразия, но те са само едно от многото изражения на злото. Те са резултат, а не причина. Ако видим, че очите ни са жълти, трябва да се замислим за черния си дроб, а не да си капем капки.

Като един от първите признаци на цивилизация историята сочи отвоюването на обработваеми площи от джунглите. Ама сега сме щели да останем без гори. Глупости! Първо, България е една от най-гористите страни в Европа. Идете в Алпите да видите за какви голи чукари става въпрос. Второ, не е вярно, че губим горите си. Случайно познавам хора, които развиват планинско скотовъдство върху естествени пасбища. Те се оплакват, че не могат да се справят с гората, която ежегодно навлиза все повече и повече в пасбищата им и отнема от тяхната площ. И са готови да го докажат със снимки от въздуха. Ама в Пирин била Байкушевата мура! Чакайте, някой тръгнал ли е да сече Байкушевата мура, за да си дялка ски от нея? Дайте по-добре да се справим с незаконната сеч. Тя пакости повече от лифтовете.

Ясно е, че всички обичаме природата и няма да позволим да се съсипва безотговорно. Но да пазим природата и да се грижим за нея не означава да не я докосваме с пръст. Това, което наричаме природа, е обиталище за нас и за много други същества. А разумният човек се грижи за обиталището си като го обработва, усъвършенства и облагородява. Човекът извлича полза за себе си от природата – все едно дали ще е храна, суровини и пързаляне със ски – и в замяна ѝ връща грижа. Или поне така трябва да бъде. В един развит икономически район дивата природа ще се чувства много по-добре, отколкото в беден край, където ще я оставят да се превърне в пущинак. Защото без труд и без грижа такова е бъдещето на всичко.

Грозното е, че когато в нашия свят на бързи и достъпни комуникации се заговори за природата и нейните страдания, зад едрите и горестни сълзи на чувствителните активисти обикновено прозират съвсем други съображения. Виждате ли уловката? Не трябвало да се допуска втори лифт в Банско, защото той бил бизнес, следователно унищожавал природата. Чакайте сега! Как и откъде едното следва от другото? Нали еколозите са против замърсяването? Ето, лифтът е електрически. Еколозите са и против изсичането на гори? Няма да се правят нови писти. Просто към съществуващите ще се отива по-бързо: за единица време ще се качват повече хора. Те, разбира се, ще си купуват билетче, от което безчувствените капиталисти ще печелят, но пък и любимата държава ще инкасира данъци. Къде е проблемът? По-точно: къде е екологичният проблем? Питам най-сериозно, защото може би такъв има, но само аз не го виждам. И ако проблемът не е екологичен, то какъв е: че някой ще печели пари без наше участие?

Но да оставим тези въпроси. По-интересно е защо министър-председателят толкова много се плаши от еколозите.

Недейте така, г-н Борисов! Посъветвайте се с пиарите си. Те ще ви обяснят, че ако се съобразявате с всеки изнудвач, нормалните хора ще си помислят, че може би наистина сте гузен за нещо. Държавата има политика и по отношение на туризма, и по отношение на екологията. Следвайте тези политики и си свиркайте.

Ако се поддадете на изнудване, ще се намерят и такива хора, които ще си кажат: „Виж как двайсет души побъркаха министър-председателя, как го заставиха да падне на колене. Я дайте и ние да си направим едно НПО, пък все ще измислим за какво да протестираме! Току-виж и на нас ни се отворил парашутът“.

Г-н премиер, една въжена линия не е повод да игнорирате мнението на поне три министерства, оглавявани от ваши министри, тоест от министри, за които лично вие сте поели политическа отговорност. Хайде, сега ще вържете гащите и пак ще стане това, което трябва да стане (и което сигурно вече е договорено да стане). Но вашите зелени опоненти, както се отнасят към въжените линии, така се отнасят и към други неща – например към трансграничните магистрали. Мисля, че това вече е по-сериозно. Освен това мисля, че Картаген – онзи с прекомерно развития и щедро финансиран неправителствен сектор – трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

До 1994 г. е сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания, която успешно управлява и до днес. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на няколко книги и на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEBасоциация и Фондация „БГ Сайт”.

Share This