НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Защо политиците лъжат?

Време за четене: 4 мин.

През 1973 година Майкъл Уолзър, американски политически философ пише своята статията „Политическото действие: проблемът за мръсните ръце“. Уолзър е инспириран от пиесата на Жан-Пол Сартр „Les mains sales“ (Mръсни ръце), която се появява малко след Втората световна война. В нея един комунистически лидер пита: Ръцете ми са изцапани до лактите. Потопил съм ги в мръсотия и кръв. Мога ли да управлявам честно? Уолзър нито смята, че политиката е възможна без лъжата, нито допуска, че хората искат да знаят истината. Убеден е, че мръсните ръце в политиката са неизбежно правило.

Подобни констатации можем да срещнем и при Макиавели, където въпросът как да бъдем честни в среда на толкова много мръсници съпътства неговите беседи. Е, възможно ли е моралния политик да оцелее в борбата за слава и политическа власт, където всяка цел оправдава средствата? Могат ли политиците да печелят избори ако казват истината и само истината на избирателите? От така поставените въпроси виждаме, че участниците в политическата лъжа са както политиците, защото се опитват да убедят гражданите в честността си, така и избирателите, които гласуват, когато са добре излъгани.

Бихте ли подкрепили политик, който заявява, че не е по силите му да се справи с бедността и корупцията, но обещава, че ще направи всичко възможно, за да реши тези проблеми? Или пък направи признание подобно на това на бившия министър-председател на Унгария, социалистът Ференц Дюрчани, който признава че е лъгал своите избиратели, сутрин, обед и вечер. Вероятно ще ви направи впечатление, в някакъв смисъл може и да ви трогне, но в деня на изборите ще предпочетете друг кандидат с по-голяма тежест и категоричност.

Обикновено добрите политиците съдържат чертите на победителя, на покровителя, на бащата на народа, а такива политически имиджи се създават посредством методите на политическата манипулация и реклама. Хората изграждат мислена представа за даден политик и дори да поставят под съмнение образа му, онова което ги мобилизира да гласуват, все по-често е функциониращия мит и емоцията, а не разума.

Ако приемем, че най-влиятелните, тъй като са и най-големи партии в България са ГЕРБ, БСП и ДПС, то можем ли да смятаме, че техните лидери са най-големите лъжци? И обратното, ако посочените три партии са с най-много поддръжници, то бихме ли могли да предполагаме, че техните симпатизанти най-много обичат да бъдат лъгани?

Ако оставим настрани политическа партия ГЕРБ, тъй като тя е в управлението на страната в последните години и не е била в коалиция, и проследим историята на БСП и ДПС ще видим някои забележителни нива на лъжата. Какво имам предвид? Допускам лъжата в политиката или нека я наричам заобикалянето на истината, защото ясно си давам сметка, че във времето на консуматорското общество, където партиите се избират по същия начин както пастата за зъби е почти невъзможно политиците да стоят встрани от методите на убеждаващата комуникация. Онова обаче, което не допускам е политическия цинизъм, той се проявява разбира се във всекидневната реторика на почти всички политици, но най-ярко се откроява при стремежа за взимане на властта или при сключването на коалиции.

На 17 август 2005 г. е сформирано правителство с министър-председател Сергей Станишев (лидер на БСП) и мандатоносител Движението за права и свободи. Коалиция между тези субекти е недопустима по всички правила на политиката. Проблемът не е в съюза между лявото и центъра, такова партньорство е съвсем обяснимо, а в характера на тези партии. Припомням, че членовете и избирателите на БСП бяха крайно възмутени от подобна конфигурация. От данните на социологическите проучвания става ясно, че ниските резултати (освен резултатите от слабото управление на страната) за БСП по време на изборите през 2009 година се дължат именно на сближаването на БСП с партията на Ахмед Доган, който по време на предизборната кампания заявява (и може би за първи път не лъже), че той е инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата.  Предполагам, че за електората на ДПС подобна коалиция е стряскаща. Именно партията виновна за изселването и смяната на имената на българските турци, знаем значителен процент от електората на ДПС, се намира в приятелската прегръдка с „врага“.

Няколко години по-късно същите тези избиратели, особено на БСП са отново жестоко подмамени не просто заради назначаването на неприемливи министри, шефове на агенции, областни управители и други, а с допускането на най-антибългарската, както често бива определяна в медиите, коалиция между Станишев (социалист), Местан (либерал) и Сидеров (националист). Публичното извинение за възродителния процес на лидера на БСП по време на масовия контра-протест през ноември миналата година е просто гарнитура към основното ястие, което управляващите поднасят не само на собствените си симпатизанти, а и на целия български народ.

Разбира се има и много други циници в българската политиката, един от новопоявилите се е Николай Бареков, но той ще бъде обект на друга статия.

Този текст няма за цел да омаловажава лъжата в политиката, а да открои по-скоро допустимите от недопустимите нейни граници. Ако приемем, че на политиците им е позволено да казват на избирателите, оново което те искат да чуват, то абсолютно нередно е да търгуват политическите ценности и вярвания на собствените си поддръжници. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!