НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Време за четене: 3 мин.

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види власт, но и това не е най-важното. Брекзит ще се случи скоро, но дори това не е най-важното.

Най-важното е, че демокрацията победи „либерализма“.  Или по-скоро – либералния елит, който се опитваше всячески да подкопае решението с референдум за Брекзит. Да го заобиколи, да не се съобрази с него, да протака и подменя. В това, в никакъв случай не бяха замесени само обявилите се за либерали, а и лейбъристите, тотално попаднали в сплавта между модерния марксизъм, парадиращ под маската на либерализъм, само обявилите се за такива, но дори и в самата консервативна партия.

Всичко се промени с идването на Борис Джонсън. Той може да не е перфектния политик, може да е неконвенционален, но точно това го прави единствения, който е способен да унищожи статуквото на елита, който правеше всичко възможно да пренебрегне решението на британския народ. Референдумът, добър или лош беше свикан и резултатът от него – ясен.

Несъобразяването с него, можеше да има огромни последици, не само на Острова, но и навсякъде в т.нар. „либерални демокрации“. Които са все по-„либерални“ и все по-малко демокрации. Защото съвременните апологети на „либерализма“ искат всичко друго, но не и демокрация. Всеки техен представител изпитва презрение към собствения си народ, както и към собствените си избиратели.

Не вярвате? Вижте ги. Тези седмици – вижте дори родните „инфлуенсъри“, които за втори път ще обявят британците за „тъпи“, „необразовани“ и „неинформирани“. Други „лузъри“ ще привидят пак някаква чужда намеса. Тези, които обявяваха, че резултатите от референдума са невалидни и че е нужен втори такъв, всячески ще се опитват да изкарат черното-бяло и да обяснят как изборите не са втори такъв. Разбира се, това е напълно нормално, все пак не е далечна връзката, която може да се направи между фондациите, които финансират тях и тези, които наливаха пари в “Remain” кампанията.

А тези избори бяха втори референдум и в това не може да има никакво съмнение. Победата е категорична – по-категорична дори от тази на Референдума. Защото хората решиха да накажат самозабравилия се политически елит, който си мислеше, че може да не се съобрази с тях. Да използва всеки парламентарен и легалистки трик за да подмени легитимността на решението им. И народът ги наказа – наказа не само пародийната фигура на Корбин, но разликата между предишните избори и тези, праща и колаборационисти като Тереза Мей на бунището на историята.

Всеки, който не беше съгласен с правата вяра на събрани от могъщи медийни машини кухи звезди, живеещи в затворени комплекси беше заклеймяван като „расист“, „ксенофоб“ и какво ли още не. Бележити философи, учени, говорители и полици бяха отстранявани и подменяни от пропагандната машина на глобализма и политическата коректност. Да ви напомня на нещо?

Всички тях обаче ги застигна „отмъщението на демокрацията“* – която още веднъж оказа последният бастион пред тиранията, която се опитват да наложат, иронично, „либералите“ – самозабравилия се елит, презиращ народа си.


* revenge of democracy – по Брендан О’Нийл, Spiked

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!