Доналд Тръмп най-накрая намери единствената група бежанци, родени в чужбина, която американската левица не харесва: бели южноафриканци.
Президентът приветства няколко десетки африканерски фермери във Вашингтон тази седмица, предлагайки им убежище от смъртоносно преследване в родината им, Южна Африка. Медиите, естествено, полудяха, намеквайки, че Тръмп трябва да е расист, задето е довел бели хора, докато едновременно с това ограничава притока на небели търсещи убежище.
Епископалната църква, националният знаменосец на пробуденото християнство, прекрати десетилетния си договор с правителството на САЩ за подпомагане на бежанците да се установят в Америка след пристигането на африканерите, позовавайки се на „морално противопоставяне“ на помощта им за преселване. Епископалистите – богата, но бързо намаляваща деноминация, чието членство в САЩ е 90% бяло – са развълнувани да проявят милост към чужденците, бягащи от преследване… но не и към белите.
Нека няма съмнение, че африканерите (южноафриканските бели с английски произход), страдат много. След края на апартейда през 90-те години на миналия век, страната е в упадък както икономически, така и по отношение на безопасността. Престъпността се е увеличила драстично, засягайки южноафриканци от всички раси, но с особена жестокост срещу белите фермери, които са били убивани в голям брой от черни банди в продължение на години.
Криминалното насилие засяга всички южноафриканци. Но самата управлявана от чернокожи държава се готви да отнеме земята на фермерите. По-рано тази година южноафриканският президент Сирил Рамафоса подписа закон, позволяващ на правителството да експроприира „бели“ земи без обезщетение. Вярно е, че по-голямата част от земеделската земя там се държи от бели. Това е правено и преди. През 1980 г., когато управляваната от белите колониална държава Родезия става Зимбабве, черният марксистки диктатор Робърт Мугабе налага поземлена реформа, за да вземе земя от белите собственици и да я разпредели на чернокожите. Режимът на Мугабе отнема земя от хората, които знаят как да я направят плодородна, и я дава на хора, които не знаят. Резултат: За двадесет години страната, някога наричана житницата на Африка, претърпява икономически колапс и огромен глад.
Южна Африка знае как ще завърши тази история. Днес белите фермери произвеждат почти всички зърнени култури в страната и 66% от производството на говеждо месо. Невъзможно е да се преместят чернокожи южноафриканци, които имат малък или никакъв опит в управлението на големи ферми, върху отчуждена земя и да се запази тяхната продуктивност. Но това не спира правителството да продължи със своята схема за равенство.
Ето как работят нещата в Южна Африка след апартейда. Съгласно еквивалентните закони за разнообразие (Diversity, Equity, Inclusion – бел.ред.) белите южноафриканци, независимо от способностите и постиженията им, са систематично дискриминирани при заетостта и училищното настаняване. В много случаи резултатите не са овластяване на обикновените чернокожи южноафриканци, а предоставяне на привилегии на лоялистите на управляващата партия.
Никоя държава, управлявана по този начин, не може да процъфтява. Помислете за съдбата на държавната енергийна компания Еском. Към края на апартейда Еском беше най-големият производител на електроенергия в цяла Африка. След това, от 1998 г., чернокожото правителство започна да уволнява белите си мениджъри и инженери, заменяйки ги с чернокожи, които нямаха опит в управлението на комунална компания, но имаха политически връзки с чернокожи политици. Както съобщих в The European Conservative през 2008 г.:
До 2008 г. Южна Африка започна да страда от първото си по рода си „прекъсване на товара“ – прекъсвания на електрозахранването, необходими за предотвратяване на колапса на цялата електропреносна мрежа. При изключително корумпираното правителство на президента Джейкъб Зума (2009-2018), Еском почти се разпадна, тъй като прекъсванията на захранването на 60-милионната нация заплаши основите на най-голямата икономика в Африка.
През 2019 г. правителството на Рамафоса, отчаяно да реши проблема, нае бял южноафрикански изпълнителен директор Андре де Рюйтер, за да преобрази Еском. Джулиъс Малема, марксистки активист, който ръководи една от най-големите политически партии в страната, протестира срещу наемането на бял мъж да управлява Еском. Но де Рюйтер прие работата.
Той се провали. В „Истина към властта“, мемоарите си за времето си там, де Рюйтер казва, че антибелият расизъм, некомпетентността и корупцията – всички подкрепяни от правителството – обричат компанията на провала, който се случи. Той пише:
Сега, не съм наивен: разбирам, че във всяко общество има определено ниво на корупция. Независимо дали в САЩ, Франция, Германия или Великобритания, корупцията изглежда е повсеместно явление. Разликата е, че дори ако корумпиран служител в чужбина вземе 5% подкуп, мостът все пак се строи, електроцентралата все пак се ремонтира. В Южна Африка корупцията е станала толкова доминираща, че системата, която захранва корумпираните, е започнала да се проваля.
В началото на 2023 г. де Рюйтер подаде оставка с поражение. На следващия ден някой в офиса му се опита да го убие с кафе, обогатено с цианид. Еском продължава да се олюлява от криза в криза. Това е Южна Африка днес.
Ами Джулиъс Малема? Той е известен с това, че води политически митинги на пълни стадиони, скандирайки „Убийте бурите!“ („Бур“ е холандска и африкаанс дума за „фермер“.) Въпреки че западните медии омаловажават расисткия ужас от тези неприлични скандирания, истинските бури, които живеят в Южна Африка, не могат да си позволят да игнорират заплахата.
Наистина ли е толкова изненадващо, че някои бури бягат от страната, където техните предци са мигрирали от Холандия преди четири века? Да, те са дошли като колонизатори, точно както англичаните и други северноевропейци са дошли в Северна Америка по същото време. Колкото и несправедливо да е било управлението на белите, Южна Африка е и тяхната страна. Както Пол Мариц, африканер, учещ в Европа, каза в интервю за The European Conservative от 2023 г.:
В Южна Африка броят на хората, които искат апартейда обратно, е незначителен. Никой не го иска обратно. Това, което искаме, е работеща страна. Ако кажете, че компания, собственост на бял баща и неговия бял син, не може да работи с правителството заради цвета на кожата им – и точно това казва южноафриканското правителство – тогава казвате, че способностите са пренебрегнати от расови съображения.
В Южна Африка, хора от различни раси се разбират добре един с друг. Но съществува сериозна заплаха от радикална идеология (като EFF, която пя „Убий бурите“) и сериозна заплаха от колапс на държавата поради неспособността ѝ да изпълнява основни отговорности.
Това е лесно обяснимо: защото жертвите са бели, а насилниците са чернокожи. По същия начин нещата се случват и на Запад. Омразата, която либералните медии, либералните църкви и други левичари сега изригват срещу президента Тръмп за това, че е дал подслон на тези малцина африканери, бягащи от преследване, разкрива моралното гниене в основата на прогресивната политика. За днешната левица бежанците са свещени, стига да не са християни от европейски произход. Няма никой, когото белият западен левичар да мрази повече от собствения си народ.
Ако гледате видеото на 59-те африканери, посрещнати в САЩ тази седмица, ще забележите, че за разлика от повечето небели търсещи убежище, те са семейства на различна възраст – не мъже на военна възраст. Те развяват американски знамена. И е малко вероятно те да бъдат бреме за системата за социално подпомагане, а по-скоро да притежават ценни умения, които могат да използват, за да отглеждат храна и добитък, за да изхранват своите сънародници американци.
Повечето южноафрикански бели предпочитат да останат и да се борят да запазят земята си, дори когато собственото им правителство ги презира, опитва се да ги лиши от собственост и да ги направи бедни (Бог да им е на помощ, ако Джулиъс Малема някога дойде на власт). Но за тези, които приемат предложението на администрацията на Тръмп за убежище, добре дошли в Америка. Ако Тръмп продължи да ускорява имиграцията на квалифицирани, продуктивни бежанци от европейски произход, които бягат от обедняването и преследването на враждебни и некомпетентни „будни“ правителства – е, Киър Стармър (премиерът на Обединеното кралство – бел.ред.) ще има голям проблем.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
