fbpx

“Ляво” и “дясно” в осем измерения

Близо три десетилетия след падането на комунизма в нашето общество продължават да битуват погрешни представи за това какво е “ляво” и какво е “дясно” в политиката. Тъй като комунистите се позиционират в лявата част на политическия спектър, то всичко, което се явява отрицание на комунистическата теория и практика, автоматично беше приемано за “дясно”. Така например се оказа, че дясно е както да си християнин, така и да си хипар. Дясно е хем да си националист, хем да се възмущаваш от “Възродителния процес” (като идея, не само като изпълнение). Дясно е да си против Русия/СССР, дясно е да си за ЕС и НАТО, дясно е да харесваш Америка (и тази на Рейгън, и онази на Клинтън, и доскорошната на Обама, и сегашната на Тръмп). Дясно било да си за абортите, защото дясното означавало демокрация, свобода и личен избор. Дясно е да почиташ жертвите на т.нар. “народен съд” и в същото време е дясно да уважаваш личности като д-р Г.М.Димитров и Никола Петков, защото са се борили против две диктатури (преди и след 09.09.1944г.). Без значение, че те са се борили в услуга на чужди държави срещу българския национален идеал, заради който са разстреляни жертвите на “народния съд”. А отгоре на всичко вторият е подписал “Наредба-закон за Народния съд”.

За справянето с тази мисловна каша на помощ идват политическите тестове, които безпристрастно, на базата на политологически понятия показват какви са убежденията на отделния човек и къде се намира по оста “ляво –  дясно”. Тестът, на който бих искал да ви обърна внимание, се нарича “PolitiScales” (http://www.politiscales.net/) и представлява по-детайлна версия на адаптирания “8 values”, който можете да намерите в сайта “Консерваторъ”. По-детайлен, защото разглежда политическите убеждения не в 4, а в цели 8 измерения. Става дума за 8 скали, всяка от които има своето политическо “ляво” и политическо “дясно”. Кои са те?

  1. Конструктивизъм – Есенциализъм

Тази дихотомия се явява основополагаща за политическото разделение “ляво – дясно”. Конструктивизмът залага на човешкото начало, приемайки, че Човекът създава света, какъвто е. Есенциализмът е Божието начало, според което светът е изначално подреден от Бога. Това е дясното, консервативно виждане, защото консерватизмът се изразява в следане на естествения, създаден от Бога ред, докато към човешката природа е скептичен. Оттам идва и разликата в отношението към идеологиите. За десния човек (консерватора) идеологиите (комунизъм, социализъм, либерализъм, нацизъм, фашизъм, републиканизъм, социалдемокрация и т.н.) са несъвършени, защото са продукт на човешката мисъл, т.е. левичарство (макар че комунизма понякога се възприема дори не като човешко, а сатанинско творение). Докато консерватизмът не е идеология, а светоусещане. Самите понятия “ляво” и “дясно” се появяват в политиката непосредствено след “великата” френска революция, когато в лявата част на парламента са седели привържениците на републиката, демокрацията и революцията (човешкото начало), а в дясната част – на монархията, Църквата и традицията (Божието начало). Не е случайно също, че в някои европейски езици има една и съща дума за “дясно” и “правилно”.

  1. Рехабилитация – Наказание

Тази опозиция се отнася конкретно до роляата на правосъдието в обществото. Лявата концепция приема, че човек, дори и да е извършил престъпление, не е задължително да е виновен (може да е жертва на социалната среда, която го е подтикнала да наруши закона) и трябва да му се помогне да влезе в “правия път”. Дясната концепция акцентира върху деянието – наказва престъпника и го изолира (за да предотврати рецидив), предупреждава останалите членове на обществото какво ги чака, ако “сгазят лука”, а също косвено поощрява поведението в рамките на закона (суровите наказания за престъпниците се превръщат в привилегии за почтените хора).

  1. Прогресизъм – Консерватизъм

Прогресизмът залага на индивудиалния избор, на новостите, на социалните експерименти. Консерватизмът се обляга на традициите, на вече наложените обществени норми, а понякога и на реставрация на отминали такива. Дясно е да следваш религията, традициите и обичаите на своя род, на своята общност, на своята нация. Включително и да споделяш предразсъдъците им (които са натрупаната мъдрост на предците). Ако решиш да следваш личчен избор в разрез с изброеното и да се доверяваш на нови, непроверени във времето идеи – това е ляво.

  1. Интернационализъм – Национализъм

Кое е по-важно – моята нация или човечеството като цяло? Десните казват “първото”, левите – “второто”. Тук отново идва тезата за несъвършената човешка природа. Различните човешки общности много по-лесно се конкурират (включително чрез война), отколкото се кооперират. И е далеч по-естествено да си подозрителен към чужда общност, отколкото да очакваш, че всички ще се обедините под твоите ценности, които си решил, че следва да бъдат общи. Кооперирането е възможно в рамките на империя или федерация (например, Евроопейският съюз), но само при задаването на ясни параметри кои сме ние и кои са “другите”.

  1. Комунизъм – Капитализъм

Разликата между двете идва от разбирането чия собственост трябва да бъдат средствата за производство – обществена или частна. Оттам идва и (не)равенството. Тук поне за всички би трябвало да е ясно кое е “ляво” и кое – “дясно”.

  1. Регулации – Свободен пазар

Държавните регулации са “ляво”, свободният пазар – “дясно”. Това може би е единствената скала, при която “дясно” и “консервативно” не се припокриват изцяло. Консерваторът приема регулациите за досадна, но понякога неизбежна необходимост. По принцип колкото по-малки са регулациите, толкова повече се дава възможност за неравенство, което пък е дясна, консервативна ценност. Но пълната липса на регулации води до анархия и разпад на държавността и обществото. Базовият минимум, при който консерватори, либертарианци и класически либерали можем да си стиснем ръцете, е вярата, че човекът, който произвежда, има по-важна роля в икономиката в сравнение с държавата, която преразпределя (регулира).

  1. Екология – Продуктивизъм

Съществува разбиране, че човешката дейност (и като производство, и като потребление) нарушава екологичното равновение и застрашава други видове, затова тази дейност трябва да бъде ограничавана в името на съхраняване на застрашени екосистеми. Това разбиране е левичарско, защото разглежда човека като вредител, като враг на природата. Дясното разбиране приема, че единствено човекът, като най-висш биологичен вид, може да се погрижи за останалите видове. След като се е погрижил за собственото си оцеляване и просперитет.

  1. Революция – Реформи

Революцията е левичарско, рушително действие. Тя прибързано ликвидира досегашния ред (с неговите обективни недъзи), но няма капацитет да го замени с нещо по-добро. Реформите са бавни и добре премислени стъпки към подобряване на действителността.

След всички тези разяснения можете обективно да разберете дали сте с леви или с десни убеждения (или сте някъде по средата). Естествено, по една скала може да излезете вляво, а по друга – вдясно. Но ако досега сте имали едно самоопределение, а тестът ви изкара нещо различно, значи сме помогнали да се отървете от някои свои заблуди.

Споделете:
Димитър Петров
Димитър Петров

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.