НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Майските вълнения във Франция

Време за четене: 4 мин.


Почти всеки е чувал за Майските вълнения във Франция от 1968 година – огромна вълна от недоволство срещу политиката на президента Шарл де Гол, което прераства в протест на общо основания срещу капитализма, консумеризма и обществения ред в страната. Това е и събитието, което се явява сериозна разделителна линия във френското общество.

Снимка от манифестацията в подкрепа на президента Шарл де Гол на 30 май 1968 година.


Всичко започва от група студенти, силно повлияни от комунистическата идеология и най-вече председателя Мао в Китай, които окупират няколко студентски помещения по време на месец май.

Няколко дни по-късно цялата страна е де факто парализирана от протести. Основните участници са студенти, работници, синдикалисти, комунистически активисти и радикални анархисти като почти всеки университетски факултет в Латинския квартал е окупиран, 22% от всички работници в страната обявяват безсрочна стачка, окупирайки предприятия и фабрики, икономиката почти спира да функционира, а радикалните лидери на движението призовават за насилствена смяна на “режима”. Сблъсъците с полицията са ежедневие, а разговорите за кървава революция и нов ред са тема на горещи дискусии из почти цял Париж.


На 29 май, Шарл де Гол отменя заседанието на Министерския съвет и се връща в своя дом в Коломбе-ле-дуз-Еглиз, а по-късно тайно се отправя към Баден, Германия, където се намира френската военна база с цел да предотврати ескалация на напрежението. Президентът е решил, че неговото време е отминало и го заявява на премиера Жорж Помпиду: “Аз съм миналото, а ти си бъдещето”. Той обмисля да подаде оставка, но отказва да разпусне парламента от страх, че изборите ще доведат до абсолютна победа на Комунистическата партия.


Съвсем случайно, събитията по същото време в Чехословакия, където с идването на Дубчек е започнала Пражката пролет, създават разкол между Социалистическата партия и комунистите, а социалистите смятам, че веднъж дошли на власт в коалиция с комунистите има опасност от преврат и установяване на комунистическа диктатура в страната.

Социалистът и бъдещ президент на Франция Франсоа Митеран вижда шанс в създалата се ситуация да се превърне в медиатор между двете страни от барикадата.


На 30 май, докато 500 хиляди протестиращи, организирани от Обща конфедерацията на труда (комунистически профсъюз) са излязли по улиците на Париж, Помпиду някак си успява да разубеди генерала да не подава оставка. И до ден днешен не е ясно как той успява в това свое начинание, но на същия ден в 4:30 часа, Шарл де Гол излиза с официално изявление, че той няма да се откаже, а парламентът се разпуска и на 23 юни ще се проведат избори. Президентът заявява на работниците и студентите, че трябва да се върнат към задълженията си и да преустановят протестните си действия или ще обяви извънредно положение в страната.


В същия ден над 1 милион души се стичат на Шан-з-Елизе и околните улици, за да изразят своята подкрепа за френския президент..

Това е най-голямото стълкновение във френската столица от август 1944 година, когато градът е освобден от нацистката окупация. “Де Гол – не си сам!” заявяват неговите подръжници, а самото събитие е повратната точка, с което вълненията са овладени и републиканският ред в страната е възстановен.

През следващите седмици работници се връщат на работа, а факултетите и предприята окупирани от радикално левите студенти и работници са освободени след намесата на полицията.


На изборите, въпреки страховете за катастрофален резултат, партията на президента де Гол Съюз за защита на Франция записва исторически резултат и постига най-голямата си победа на парламентарни избори взимайки 353 от 486 депутатски места.

Страхът от комунистическата заплаха сред френското общество ги кара да се доверят още веднъж на своя лидер. И макар година по-късно да губи референдум за промяна на Конституцията, което ще го принуди и да се оттегли от президентския пост, старият, консервативен, на моменти дори авторитарен де Гол успява година по-рано като за последно да извади своята любима Франция от ноктите на чудовището. Това е своеобразна победа на редът, умереността, реализма и на вярата над хаосът, радикализация, заблудата.

Да, филмите на Жан-Люк Годар или Бернардо Бертолучи, които се превъзнасят по този период, обикновено представят главния персонаж като свободен по дух, намерил куража да се опълчи на смазващия авторитет и опресиращото го общество, но съжаление, истината е различна, а идеализма на този период си остават романтична фантазия. Хилядите хора на изкуството и академичните среди, които отчитат положително ефекта на Майските събития сякаш забравят, истината за тези времена, в които Франция, се е намирала на ръба на пропаст, а всяка следваща крачка е щяла да хвърли страната в хаос, насилие и смърт. Влюбени в представата за нещо, а не за неговата реална манифестация, ние често се захласваме по красивите утопии. Ала естествения ред, фактите, логиката и истината не се вълнува от лицемерните обещания за социална справедливост, абсолютна свобода и повсеместно равенство, скрити зад крилати фрази като “забранено е да се забранява” и “бъдете реалисти, искайте невъзможното”. Всъщност осъзнавайки колко близо Франция е била до бъде прелъстена от един вълшебен, но отровен блян, не е лошо да отдадем почит на генерал де Гол и милионите смели французи, защитили своята страна от надвиснала заплаха.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!