НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Майските вълнения във Франция

Време за четене: 4 мин.


Почти всеки е чувал за Майските вълнения във Франция от 1968 година – огромна вълна от недоволство срещу политиката на президента Шарл де Гол, което прераства в протест на общо основания срещу капитализма, консумеризма и обществения ред в страната. Това е и събитието, което се явява сериозна разделителна линия във френското общество.

Снимка от манифестацията в подкрепа на президента Шарл де Гол на 30 май 1968 година.


Всичко започва от група студенти, силно повлияни от комунистическата идеология и най-вече председателя Мао в Китай, които окупират няколко студентски помещения по време на месец май.

Няколко дни по-късно цялата страна е де факто парализирана от протести. Основните участници са студенти, работници, синдикалисти, комунистически активисти и радикални анархисти като почти всеки университетски факултет в Латинския квартал е окупиран, 22% от всички работници в страната обявяват безсрочна стачка, окупирайки предприятия и фабрики, икономиката почти спира да функционира, а радикалните лидери на движението призовават за насилствена смяна на “режима”. Сблъсъците с полицията са ежедневие, а разговорите за кървава революция и нов ред са тема на горещи дискусии из почти цял Париж.


На 29 май, Шарл де Гол отменя заседанието на Министерския съвет и се връща в своя дом в Коломбе-ле-дуз-Еглиз, а по-късно тайно се отправя към Баден, Германия, където се намира френската военна база с цел да предотврати ескалация на напрежението. Президентът е решил, че неговото време е отминало и го заявява на премиера Жорж Помпиду: “Аз съм миналото, а ти си бъдещето”. Той обмисля да подаде оставка, но отказва да разпусне парламента от страх, че изборите ще доведат до абсолютна победа на Комунистическата партия.


Съвсем случайно, събитията по същото време в Чехословакия, където с идването на Дубчек е започнала Пражката пролет, създават разкол между Социалистическата партия и комунистите, а социалистите смятам, че веднъж дошли на власт в коалиция с комунистите има опасност от преврат и установяване на комунистическа диктатура в страната.

Социалистът и бъдещ президент на Франция Франсоа Митеран вижда шанс в създалата се ситуация да се превърне в медиатор между двете страни от барикадата.


На 30 май, докато 500 хиляди протестиращи, организирани от Обща конфедерацията на труда (комунистически профсъюз) са излязли по улиците на Париж, Помпиду някак си успява да разубеди генерала да не подава оставка. И до ден днешен не е ясно как той успява в това свое начинание, но на същия ден в 4:30 часа, Шарл де Гол излиза с официално изявление, че той няма да се откаже, а парламентът се разпуска и на 23 юни ще се проведат избори. Президентът заявява на работниците и студентите, че трябва да се върнат към задълженията си и да преустановят протестните си действия или ще обяви извънредно положение в страната.


В същия ден над 1 милион души се стичат на Шан-з-Елизе и околните улици, за да изразят своята подкрепа за френския президент..

Това е най-голямото стълкновение във френската столица от август 1944 година, когато градът е освобден от нацистката окупация. “Де Гол – не си сам!” заявяват неговите подръжници, а самото събитие е повратната точка, с което вълненията са овладени и републиканският ред в страната е възстановен.

През следващите седмици работници се връщат на работа, а факултетите и предприята окупирани от радикално левите студенти и работници са освободени след намесата на полицията.


На изборите, въпреки страховете за катастрофален резултат, партията на президента де Гол Съюз за защита на Франция записва исторически резултат и постига най-голямата си победа на парламентарни избори взимайки 353 от 486 депутатски места.

Страхът от комунистическата заплаха сред френското общество ги кара да се доверят още веднъж на своя лидер. И макар година по-късно да губи референдум за промяна на Конституцията, което ще го принуди и да се оттегли от президентския пост, старият, консервативен, на моменти дори авторитарен де Гол успява година по-рано като за последно да извади своята любима Франция от ноктите на чудовището. Това е своеобразна победа на редът, умереността, реализма и на вярата над хаосът, радикализация, заблудата.

Да, филмите на Жан-Люк Годар или Бернардо Бертолучи, които се превъзнасят по този период, обикновено представят главния персонаж като свободен по дух, намерил куража да се опълчи на смазващия авторитет и опресиращото го общество, но съжаление, истината е различна, а идеализма на този период си остават романтична фантазия. Хилядите хора на изкуството и академичните среди, които отчитат положително ефекта на Майските събития сякаш забравят, истината за тези времена, в които Франция, се е намирала на ръба на пропаст, а всяка следваща крачка е щяла да хвърли страната в хаос, насилие и смърт. Влюбени в представата за нещо, а не за неговата реална манифестация, ние често се захласваме по красивите утопии. Ала естествения ред, фактите, логиката и истината не се вълнува от лицемерните обещания за социална справедливост, абсолютна свобода и повсеместно равенство, скрити зад крилати фрази като “забранено е да се забранява” и “бъдете реалисти, искайте невъзможното”. Всъщност осъзнавайки колко близо Франция е била до бъде прелъстена от един вълшебен, но отровен блян, не е лошо да отдадем почит на генерал де Гол и милионите смели французи, защитили своята страна от надвиснала заплаха.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!