fbpx

Македонският политически рубикон и български червени линии

Само преди месец лидерите на македонските българи дойдоха на своето поредно посещение при отговорните политически фактори в България. След всяка тяхна визита мощно резонират редица въпроси в българското общество. Спрямо техния статут в рамките на Р. С. Македония, актуалните им проблеми и историческите фалишификации и манипулации, които са така перфидно конструирани от югославската антибългарска политическа школа, че продължават да висят като дамоклев меч над главите на българите живеещи там, толкова години след разпадането на Югославия.

Статуята на Александър Македонски в центъра на Скопие

В случая България е изправена пред сложен политически ребус – разумно да балансира между исканията на българите в Северна Македония, позицията на Брюксел и Вашингтон за бърза евроинтеграция на Македония и амбивалентната политика на Скопие – едно в София, друго в Брюксел, трето в Белград…

Сякаш събитията от последните дни навяват на мисълта, че желанията на македонските българи трудно ще се припокрият с официалната политика на българската държава и ние за пореден път ще станем свидетели на разлом в позицията на България и желанията и вижданията на българите в Македония.

Чуват ли се София и Скопие?

И двата отговора са едноременно правилни и грешни. Чуват се, че трябва да се създаде инфраструктура между двете държави, че трябва да се усилят бизнес връзките и културният обмен, но Скопие продължава да гледа с широко затворени очи на въпросите свързани с правата на българите живеещи там, речта на омразата, фалшификациите на историята и стигматизирането на изявените българи. Ако трябва да бъдем по-точни, Скопие чува, това което София казва по тези ключови направления, но ясно разчита българската политическа слабост и не си дава труда да реализира нашите искания. Не е трудно да се съгъласим, че българският политически елит не дава най-доброто от себе си, за да обясни ясно, че проблем с българите в Македония има и компромис с историята ще роди политически мутанти на родната сцена и ще създаде каскада от проблеми, но на проблемите ще се спрем по-късно…

Как възниква антагонизмът между ВМОРО и Върховния комитет? Или защо има проблеми между българите в София и Скопие

Възникването на противоречията родили кървавите конфликти между ВМОРО и Върховния комитет в началото на миналия век се заражда поради желанието на тогавашните лидери на Върховния комитет да диктуват от София едностранно действията на въоръжените чети в Македония. Без оглед на актуалната ситуация там и ключовото разминаване на желаното и възможното с оглед на ситуацията в Османската империя. Да жонглираш с човешки съдби е опасен занаят, а да пренареждаш събития и процеси, без да се съобразяваш с обективната ситуация и реалните човешки потребности по места, води до задънена улица и неминуемо генерира недоверие и напрежение. Историческата аналогия в случая се разтваря като ветрило пред очите ни. В София сякаш са решили да решат въпроса с Македония през просoто и в разрез с желанията на българите оттатък Осогово. Нищо добро не вещае това!

Експанзията на македонизма и реактивирането на ОМО „Илинден“

Най-разумната тактика на един държавник е да изнесе вътрешните проблеми навън. В случая с Македония вместо да се решат проблемите с българите живеещи там, да се създаде по изкуствен начин проблем с „македонците“ в България. Става много лесно. Проблемът отива извън границите на държавата и друг да му мисли как да разплита кълбото от противоречия. Ако няма проблем ще потърсим, ако не намерим – ще създадем…

Първичната реакция на много от българите, когато стане въпрос за ОМО „Илинден“ е, че става въпрос за скромна група от възрастни с хора с мания за македонско величие и международна изключителност. Тази реакция и оценка не е толкова далеч от истината. Въпросът е, че се повиши чувствително залогът на това да има македонци ( в национален смисъл) в България. Темата за правата на „македонците“ у нас стигна и до Европарламента. През 2020-та година български евродепутати проявиха неразумност и вкараха в резолюция за корупцията у нас темата за ОМО „Илинден“, която претендира да бъда флагман на „многохилядното македонско малцинство“ в България. По този начин маргиналната организация бе легитимирана пред европейските институции. В началото на тази години президентът на Р. С. Македония Стево Пендаровски се срещна с ОМО „Илинден“. Според съобщението разпространено от неговия кабинет от ОМО са информирали Пендаровски за своята работа относно правата на човека, толерантността и изграждането на гражданското общество. Сепаратистка организация говори за гражданско общество и толерантност. Колко трогателно!

Паралел между срещата на българския президент Румен Радев с представителите на българските организации от Р.С. Македония и приема на ОМО „Илинден“ от Стево Пендаровски е невъзможен! Повтарям пак – невъзможен! Организациите на българите от Северна Македония са регистрирани по всички правила на македонските закони и не са в разрез с тяхната конституция. ОМО „Илинден“ е организация извън закона. Българските организации в Македония никога не са работили срещу държавните устои там, никога не са призовавали за държавен сепаратизъм или за каквото и да е било отцепване на територия от Северна Македония в полза на България. ОМО „Илинден“ редовно призовава за отделянето на Пиринска Македония и нейното присъединяване към Северна Македония. Нейният лидер бе кандидат за кмет на последните избори в Благоевград през 2020г. и реализира ювелирния резултат от 266 гласа. Наистина впечатляващо постижение! Цялата му кампания бе построена върху българофобски постулати и излияние на македонски национални възжделения. Да се чуди човек защо е събрал толкова скромна подкрепа?

Борбата на македонските българи за права в историята и днес

България респективно и българите винаги са печелили симпатиите на международната общност, когато са се борили за човешки права. Проблемът с правата на българите в Македония е на повече от 100 години. Той е бил решаван в кратки проблясъци на историята, за да потъне след това в нейните най-черните миазми, а с българите да бъде осъществена брутална саморазправа. Още след освобождението през 1878г. и полагането на държавните темели, тогавашният политически елит се заема с въпроса за правата на българите извън граница. Под импулс на непокорните македонски българи и въстанията, които те организират, до голяма степен са обявени в Османската империя „Пъдарските реформи“, „Мюрцщегската реформена програма“ и обявяването на Хуриета (свободата) през 1908г., по-вкъсно Вардарска Македония попада в сръбски ръце, а Егейска Македония – в гръцки. Положението на българите там става нетърпимо. Трудно можем да кажем колко българи са останали в Егейска Македония сто години по-късно, но българите, които не се страхуват да кажат, че са българи във Вардарска Македония са 3504. Колкото и да са те, тяхната борба за човешки права, справедливост и достоен живот на българи, все още продължава. Продължаваме и ние да гледаме на тях с хладна надменност и да ги информираме с бездействието си, че техните проблеми не са наши и ще трябва да почакат да направим магистрала между София и Скопие и самолетната връзка, за да потърсим евентуално начин за гарантирането на техните човешки права и българска идентичност.

Либералната перцепция

„Европа не ни разбира. Ганьо, не е европейско да пречиш на демократичната Северна Македония да стане част от Европейския съюз. Ако не допуснем Северна Македония в ЕС ще увеличим руското влияние на Балканите. Историята не е важна. Ретроградно е да гледаме в миналото. Нека направим магистрала София-Скопие и да я кръстим на името на Гоце Делчев, така ще решим всичките ни проблеми. Комунистите и ченгета пречат на сближаването на България и Р.С. Македония. Всички, които искат Северна Македония да спазва човешките права на българите, да спре да фалшифицира българската история и да спре езика на омразата спрямо България са руски шпиони и путлерови марионетки“. Чували ли сте подобни клиширани фрази? Аз съм ги чувал и съм ги чел. Не намирам логиката, а по-скоро виждам лозунги, които имат за цел да опростят проблема и да го представят в черно-бели краски. Не даваме зелена светлина за старт на преговорите на Р. С. Македония – проблем. Пускаме Северна Македония – няма проблем. Простият човек не се нуждае от детайлно и дълбочинно разглеждане на един въпрос, защото мисленето му причинява болка и той решава да си я спести, като снижава мисловния си процес до нивото на бройлер.

За Миленко, миленковщината като начин на живот, плочата в Клепач…

Спомняте ли си за журналиста Миленко Неделковски? Този, който счупи с чук паметната плоча на падналите войници на връх Каймакчалан.Той представлява същински прототип на античен македонец като излъчване, поведение, вънщност и нравствени и цивилизационни норми. „Мъжественият подвиг“ на Миленко на Каймакчалан бе през далечната 2016г. на 22 септември. Вандалскста проява не бе осъдена в Македония, а много македонци бравурно приеха новината и похвалиха Неделковски, че е наказал плочата на „фашистите“, „татарите“ и „монголоидните бугари“. Миленко не бе санкциониран за вандализма си, защото да се скверни паметта на убити хора в С. Македония не представлява никакъв проблем, особено ако починалите са българи. Дори не бих се изненадал, ако Неделковски по някакъв начин е поощрен финансово за „героизма с чука“ срещу плочата посветена, на падналите войници на Каймакчалан. Нищо лично, както се казва. Просто българофобия.

Случаят в село Клепач също си заслужава да се припомни. Той е поредното доказателство, че в С. Македония, освен че се води война срещу българите, се водят  активни бойни действия и срещу българските паметници на културата и мемориални плочи. Пред очите ни бе унищожен паметник на погребани хора, запомнил влизането на българските войски през Първата и Втората световна война, но запечатал твърде тежко признание за българския характер на войводата Велко Скочивирски, който е бил погребан там, заедно с неговите четници. Посмъртно бяха променени техните имена и им беше добавено към фамилните имена окончанието, което е характерно за днешна Македония „ски“.Но по-важното, беше изличена каузата, за която те са се борили и загинали. „Загинали за свободата на Македония и обединението ѝ с България“. Това пишеше на плочата преди да бъде подменена с македонския фалшификат. Така се изтрива и изкривява историческата памет в Северна Македония, историческа памет, която създава трайна връзка с България. Бог да им прости на вандалите. Това е акт на кощунство!

Ключовата релация: Македония на всяка цена в ЕС – български национален интерес

Македония трябва да бъде част от Европейския съюз. Въпросът е дали, ако България престане да стопира започването на преговори на С. Македония за членство в ЕС, това няма да се превърне в поредната разделителна линия за и без това дълбоко атомизираното българско общество? Дали бърз старт на преговорите, без това да бъде подплатено с нужните политически аргумени, няма да произведе политически мутанти у нас? И тук влизаме в хипотезата това да доведе до най-големия ужас на убедените български евроатлантици – путинизацията на голяма част от българите, които ще реагират емоционално и първично по македонския въпрос и ще се превърнат в лесна плячка на кремълската пропаганда машина за фабрикуване на фалшиви новини и плоски опорни точки по направлението София-Брюксел-Вашингтон?

Изборът ще бъде тежък. Почти толкова тежък, колкото на онези български политици, които ще сторят нисък поклон пред Скопие, без преди това да са гарантирали правата на българите живеещи там, без да са защитили българското културно наследство и без да са прекратили фалшификациите на историята и умишленото насаждане на омраза спрямо българите.

Все пак тежко се живее с такова решение и бреме, защото то е преследвано от лоша карма. Просто си припомнете как свършиха Александър Стамболийски и Георги Димитров…


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Кирил Илиев
Кирил Илиев е завършил Националната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (Бившата Солунска гимназия). Магистър по история от Нов Български Университет. Изследователските му интереси са свързани с нова и най-нова история. Религия и сигурност