Едно плашило броди из света — плашилото на капитализма. В днешно време капитализмът често е сочен като виновник за всяко събитие, което бъбрещите класи определят като “проблематично”. Капитализъм ли е обаче обществената система, в която живеем?
Да, частната собственост е привидно защитена от модерните конституции, но до каква степен реално можем да разполагаме със собствеността, животите и мислите си? Имат ли тежест написаните в основния закон думи или са просто мастило на хартия?
За да започнем да отговаряме на тези въпроси, ще се обърнем към изконния враг на класическия либерализъм и капитализма – социализма, и конкретно към “Манифест на Комунистическата партия” като основополагащ документ за целите, които трябва да бъдат изпълнени от политическите активисти на лявото, за да бъде унищожена капиталистическата система.
Първо, нека дефинираме какво е капитализъм:
Капитализмът означава равенство пред закона, защита на частната собственост и свобода на собственика да решава как да използва и да се разпорежда със своята собственост, независимо в паричен вид или на основание друг разменен критерий (размяна в натура, дарения, кооперация или комуна). Частната собственост като такава е единствената гаранция на най-малкото малцинство – индивидът, да разполага с живота и мислите си, независимо дали е на страната или в разрез с преобладаващото обществено мнение и интелектуалните тенденции на деня. Частната собственост не означава “всичко да има цена”, а дава суверенитет на индивида да използва произведеното със собствени усилия както намери за добре, без някой да го задължава да подкрепя продукти и инициативи, които не харесва. В това се състои и двояката природа на капитализма като обществена система – индивидите са свободни да разполагат със собствеността си, а неприкосновата частна собственост гарантира свободата на индивидите да действат според собствените си приоритети. Капитализмът гарантира еднаква свобода, независимо от материалното състояние на отделния човек.
Въпреки това сравнително просто определение, сред интелектуалните среди в целия свят цари масово неразбиране относно какво е и какво не е капитализъм. Нека проследим целите на комунистите от края на 19 век и съвременното положение на обществената система. Ако Карл Маркс можеше да се върне от гроба, той несъмнено би се зарадвал, че повечето от 10-те точки на Манифеста му са въведени или поне подкрепяни в съвременните общества.
- Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.
Напълно въведено за определени категории собственост, частично за останалите. Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Държавата има право да отчуждава имоти на частни лица за държавни цели (например строеж на магистрала). Защитените територии обхващат 5,3% от територията на България. Общо в България са установени защитени зони от Натура 2000 покриващи общо 34,4 % от територията на страната
- Висок прогресивен данък.
Преобладаващо въведено. По-голямата част от държавите са въвели прогресивно облагане на доходите, България за щастие е от малкото изключения. В много от развитите държави данъците върху труда надвишават 30%(под формата на осигуровки и данък общ доход). Това не включва данъците върху използването на разполагаемия доход след данъци върху труда. Плащаме допълнителни данъци под формата на ДДС, акцизи върху определени продукти. Допълнително се облага разпореждането с частна собственост – при продажба на имот или дори при дарение и наследство. В много държави общата данъчна тежест за физическите лица надхвърля 40%, а в някои и 50% от брутно изработеното.
- Отмяна на правото на наследство.
Частично въведено. Данък наследство е облагане на собственост, за която вече е платен данък, на практика държавата ни краде два пъти. В същото време не са спирали призивите от маргинални крайно леви идеолози за отмяна на правото на наследство или увеличаване на данъка върху наследството.
- Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.
Напълно въведено в частта за бунтовниците с чл. 114 от Наказателния кодекс.
- Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.
Напълно въведено, на практика във всички държави. Централните банки имат монопол върху издаването на фиатни пари и в повечето случаи приемат плащане на данъци само в същите фиатни пари. Те не са обезпечени от нищо (напр. злато), освен от заплахата за държавна репресия при неплащане на данъци в съответните пари (или въобще). Извършването на банкова дейност в разрез с регулациите се преследва като престъпление.
- Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
Преобладаващо въведено. Държавата има монопол върху всички значителни автомобилни пътища, често върху железопътните линии, напълно върху въздушното пространство. В много случаи предоставя субсидиран държавен транспорт (напр. БДЖ), по правило на загуба или с нискокачествена услуга. Държавата има монопол и върху транспорта на информация – върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита.
- Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.
Частично въведено. Въпреки че България се отърва от значителна част от централното планиране, държавата продължава да се меси в свободата на сдружаване на хората и на разполагането със собствеността им, в голяма степен чрез пречещи на оборота и естественото развитие на човешките отношения регулации, но също и чрез поддържане на редица държавни предприятия. Налице са множество ограничения върху използването на земеделски земи. Дори в момента продължават опитите за прокарване на безумни регулации от членове на самозвано-дясното правителство. Множество безсмислени институции продължават да оперират с нулева добавена стойност, освен за паразитите, хранещи се от тях – Министерство на Туризма, Министерство на Труда и Социалната Политика, НЗОК, НОИ, КЗК, КЗП, държавни синдикати и др.
- Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.
Трудовите лагери са в миналото, но държавата отнема над 30% от доходите на наетите на трудов договор само като данък върху труда (ДОД и осигуровки). Увеличаващият се дял на паразитиращите върху социалната държава на практика гарантира задължителен труд за частта от населението, което създава стойност. Високите данъци гарантират липса на възможност за спестяване и оттам на повече свобода за индивидите и семействата. Високите данъци водят до невъзможност на семействата да се размножават при само един работещ родител, което води както до демографски срив, така и до унищожаване на всякакви инициативи за домашно образование, далеч от държавната индоктринация. Политиките за внасяне на икономически мигранти само влошават това положение, тъй като държат ниски заплатите на по-ниско квалифицираните. Налице са множество ограничения на пазара на труда.
- Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.
Частично въведено. Институтът на “жителството” е премахнат, но през централния бюджет продължават да се преразпределят пари от по-продуктивни към западащи области на страната, които в повечето случаи се пропиляват. За регулациите върху земеделската земя и индустрията писах по-горе.
- Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.
Напълно въведено. Държавното образование е на практика 12-годишно (и по-дълго) робство, което произвежда в голяма степен функционално неграмотни и неспособни да се справят с истинския живот граждани. Всички работещи плащат данъци за държавното образование, без значение дали имат деца, дали пращат децата си в държавно училище или са против съществуването на такова. Детският труд е универсална човешка институция до индустриалната революция. Единствено развитието на производството в рамките на капиталистическа система позволява децата вместо да работят за оцеляване, да бъдат пращани в училище за квалификация.
Затова следващият път, когато някой ви каже, че живеем в див капитализъм, пратете му тази статия.
Вдъхновено от едноименната статия в mises.org
