НОВО

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Подмененият дебат за раждаемостта

България, 2019 година. Населението е в състояние на нещо средно между демографски срив и демографска катастрофа – през последните 30 години броят му е намалял от почти 9 на по-малко от 7 милиона, като само през предходната 2018 година се е стопил с над 7%, а тази...

За новата европейска аристокрация

На първото тайно гласуване за председател Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия. Промяната в процедурата беше направена тихомълком още през изминалия мандат. Идеята на тайното гласуване е да позволи нарушаване на партийната...

Джони Деп в „Превъзходство“: Не човек, а машина

Време за четене: 2 мин.

Ирина Иванова

Можеш ли да отделиш човешкото съзнание от човешката биология и какво губиш, ако го направиш? Кое би следвало да развиваме – човека, тоест себе си или технологиите? Докъде можем да си позволим да стигнем в така наречения наш прогрес? Това са въпросите, които поставя новият филм на Кристофър Нолан (продуцент) и Уоли Пфайстър (режисьор) „Превъзходство“ (Transcendence).

Директно към феновете на хитовия „Генезис“ от 2010 г. (на който пък Нолан беше режисьор, а Пфайстър – оператор) – „Превъзходство“ е абсолютно вашият филм.  Ако пък по принцип харесвате научно-фантастично-философски кинотворби като „Изкуствен интелект“ на Спилбърг, „Матрицата“ на братя Уашовски или класическия „Космическа одисея 2001“ на Стенли Кубрик, също ще се зарадвате на „Превъзходство“. Защото дискусията, която се води във всички тези филми е сходна – това е дискусията за бъдещето на човечеството. Ние винаги малко или много се страхуваме от бъдещето. Просто защото е неизвестно. Така че филмът е и за страха от неизвестното.

Действието се развива в едно съвсем близко „утре“. Джони Деп и Ребека Хол са Уил и Евелин – семейство учени, които си живеят прекрасно (Уил е нещо като учен със статута на рокзвезда, раздава автографи и прочие), докато анти-технологична терористична групировка организира масирани атаки в няколко изследователски центрове в цялата страна, избива куп учени и унищожава огромно количество информация и научни разработки, правени години наред. Уил е ранен. Оказва се, че тялото му е заразено с бавнодействащ смъртоносен токсин, който ще го убие за няколко седмици. И понеже ние, простосмъртните, можем да се борим само за живота си, но те, учените, могат да се борят за безсмъртието си, Уил, Евелин и техният приятел Макс (Пол Бетани) решават да „съхранят“ Уил под формата на информация, на компютърна памет – всяка негова мисъл, всеки негов спомен, всяка характерна особеност на неговата личност… (Не ме питайте как го правят, въобще не разбрах). И така той се превръща в нещо като „дигитално същество“, но с душа, с чувства, със собствени мисли. Може ли да ни даде това дигитално същество усещането за общуване с човек от плът и кръв? Можем ли да повярваме в него?

Всеки честен филм, който се занимава с подобни теми, би следвало да не дава отговори, а само да поставя въпроси, и то много въпроси. „Превъзходство“ е честен филм. И слава Богу не е схематичен, макар че лично аз до този момент не съм гледала Джони Деп в такъв.

Лично аз си поплаках накрая, тъй като има една особена тъга в представата, че в някакъв бъдещ момент човекът може би ще се раздели със смъртната си обвивка, която иначе му причинява толкова страдания.

От eva.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!