fbpx

Медийна теория for dummies

Време за четене: 3 мин.

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското действие и събития остават зад кадър, а на публиката остава просто да си прави предположения.

Събитието, това в медиен план е новината, неутрална до колкото е възможно и фактологична.

Следват анализите. Анализаторите се опитват да разгледате събитието пристрастно и необективно, в светлината на някаква парадигма. В случая е важно не самото събитие, а парадигмата която го разглежда и до колко тя успява да напипа реалните механизми, посредством които работи светът. Работи ли, можем смело да прогнозираме бъдещето и с бодри крачки да пристъпваме в неизвестното. Светът е наш.

След това идват публикации от трети ешалон. Те са замаскирани като новини или анализи, но в действителност не са нито едното. Това са пропагандни текстове, писани не за да тестват адекватността на дадена парадигма, а да удовлетворят инстинктите на емоционално обвързана аудитория, обособена в собствената си ниша. Това е царството на феновете, от почитателите на комикси и супергерои до „порасналите“ им версии: русофили, русофоби, антисемити, но тук са и евро-атлантиците, левите либерали, антифашистите, старите десебари и пропусналите последните 30 години от човешката история комсомолци, хора с комплекс за спасители и/или жертви, поддръжници на какви ли не идеологии и схващания с партизански профил и отдавна погребали критичното си мислене под болните си амбиции: „Власт на съгласните с мен и разстрел на всички останали веднага!“

За тази аудитория работи въпросният „трети ешалон“. Сайтове, несъществуващи извън блогспот и други безплатни домейни, генериращи невъобразими количества кликбейт заглавия, понякога издържащи се от реклама, а друг път просто от партийните си хранилки.

„Разделяй и владей“ гласеше една стара и изпитана сентенция на над 2000 години. Явно в крайна сметка светът и хората не се променят особено.

Тази система в момента работи толкова добре, че на практика се самовъзпроизвежда и за съществуването й не е необходима зла умисъл.

Там няма да прочетете нищо повече от най-болните си копнежи и неудовлетворими желания. Стига да се намирате в целевата група, разбира се. И не се лъжете, всеки се намира в такава група, дори да е само моментно.

Този род публикации де факто не достигат до никой, освен тази така добре премерена малка група, за чиито емоции и психическо здраве служат за успокоение. Това не са новини, и – Боже опази – не са факти, макар и функционално да играят такава роля.

Но пък малката група е все по-искрено убедена, че Путин язди мечки или че Тръмп ще изпрати американски войници да грабят тормозеният от вирусна епидемия Европейски съюз. В този новинарски свят всичко е възможно.

Един любопитен страничен ефект се появява – обществото се разделя на групички, на практика преживящи отделна собствена реалност. Трудно е да знаеш какви са фактите, когато всеки с мнение бива представян гръмко като анализатор.

Ехото от социалните мрежи пък ни дава илюзията, че всеки един представител на интелектуалната прослойка, бил то философ, публицист, икономист, историк или дори лекар, физик, научен работник може да бъде заменен от най-гласовития и агресивен „Работя за фейсбук“ / „Sam sam si 6ef“ сред присъстващите.

Ето как идва и смъртта на експертизата, следствие от липсата на действителна нужда от същевуването й. На ред е свободата на словото, а след нея – демокрацията.

Споделете чрез

Предишен

Следващ