На изборите в САЩ се случи очакваното: демократите спечелиха мнозинство в долната Камара на представителите, а републиканците съхраниха своето в Сената. С оглед на това, че резултатите продължават да пристигат, тепърва ще се уточни големината на техните мнозинства.
Кои са факторите обаче, които допринесоха за това републиканците и Доналд Тръмп да загубят мнозинството си в долната Камара на представителите?
На първо място, подкрепата за републиканците сред белите жени не се оказа достатъчна. На президентските избори през 2016-та година Тръмп спечели 52% от гласовете на белите жени като цяло, а на тези от тях, които са с поне колеж – 44%. На този вот обаче републиканците бележат отстъпление на две нива спрямо белите жени. Според Exit Poll-ът на Fox News белите жени като цяло са разделили вота си поравно между републиканците и демократите (47% на 47%) като републиканците свиват подкрепата си сред тези от тях, които имат завършен колеж (57% на 38% в полза на демократите).
А ако трябва да сме още по-пунктуални: един специфичен сегмент от белите жени, които не толкова отдавна гласуваха предимно за републиканците, в случая изглежда, че не са го направили в достатъчна степен. Този сегмент са т.нар. футболни мамчета (soccer moms), получили този етикет поради прозаичните им ангажименти спрямо спортните занимания на отроците си. “Футболните мамчета” обикновено са омъжени бели жени от средната класа, живеещи в предградията на градовете. Допълните социологически разбивки ще трябва тепърва да покажат точно какъв е спадът в подкрепата им за републиканците. Но че е налице такъв, е факт, понеже в едни от класическите за тях райони (10-ти във Вирджиния и 11-ти в Мичиган) кандидатите на демократите спечелиха срещу опонентите си от консервативната партия, ерго “футболните мамчета” биха дузпата на републиканците.
На второ място, републиканците не успяха да пропагандират в достатъчна степен най-силния си аргумент – състоянието на икономика на САЩ. А то е безапелационно добро (68% от избирателите са доволни от икономиката на страната, според данни на скептичната CNN!). Икономическият растеж на САЩ през второто тримесечие на тази година бе най-добрият от четири години насам (4.2% по-голям БВП). Налице е рекордно-ниска безработица (3.7%, като само за октомври месец бяха добавени нови 250 000 работни места). Вече започва и процесът на увеличаване на заплатите (макар и с малко над 3%, но това се случва за първи път от финансовата криза през 2009-та година).
Или с други думи, републиканците управляват повече от добре, но пропуснаха да се похвалят подобаващо (колкото и да не ви се вярва!). Самият президент Тръмп предпочете да води кампания, основана на националната сигурност на страната, експлоатирайки мотива на идващите към САЩ бежанци и мигранти от Централна Америка. Идеите на Тръмп за изпращането на войски на границата с Мексико (при това такова количество, каквото Вашингтон не е дислоцирал и в Афганистан) и тази за не предоставяне на гражданството на родените от имигранти деца “изядоха” много от ефирното време. Акцентирайки върху негативната вместо върху позитивната кампания, републиканците забравиха за онова прословуто “Икономиката, глупако!”.
На трето място, някои от избирателите, които гласуваха за Доналд Тръмп на президентските избори, не дадоха на тези своя вот за съответния републиканец. Такъв извод можем да направим поне на този етап, гледайки победите на кандидатите за сенатори от Демократическата партия в Пенсилвания, Охайо, Мичиган и Уисконсин (равносметката на изборите за губернатор в тези щати е същата, с изключение на Охайо). А това е Средният запад на САЩ (и по-конкретно т.нар. Rust Belt). Именно в този регион изглежда, че персоналният вот за Тръмп (състоящ се от независими избиратели и от демократи, които в сектори като национална сигурност и културни теми мислят сходно с републиканците) просто не се репродуцира за кандидатите на Републиканската партия. Т.е в Rust Belt Тръмп печели, но Републиканската партия сама по себе си продължава да губи.
Ако Тръмп не е успял да мобилизира личния си електорат да подкрепи републиканците, то изглежда така, че демократите са мобилизирали своите избиратели да гласуват срещу американския президент. Това сочи Exit Poll на СNN, според който 39% от упражнилите правото си на глас всъщност са гласували срещу Тръмп. А едва 26% са дали своя вот, подкрепяйки президента. Но този процент е видимо по-нисък от рейтинга на Тръмп (който е 39% дори според традиционно скептичния към него CNN). Следователно се връщаме на извода по-горе, че далеч не всички, които одобряват Доналд Тръмп, са гласували за републиканците. В крайна сметка излиза така, че идеята на президента да превърне вота като референдум спрямо себе си, по-скоро е донесла негатив на представянето на Републиканската партия: достатъчно демократи са се мобилизирали срещу Тръмп, но недостатъчно персонални привърженици на президента са участвали в изборите (или пък са гласували за Републиканската партия).
Към тези три основни причини за загубата на републиканското мнозинство в Камарата на представителите могат да бъдат добавени и допълнителни такива. Например, на тези избори я нямаше Хилари Клинтън, която да направи така, че да мобилизира десен вот срещу себе си (въпреки опитите на републиканците да вменят тази зловеща роля на Нанси Пелоси). В същото време след утвърждаването на Брет Каваноу като Върховен съдия като че ли видимо спадна мобилизацията на консервативния вот, който прие, че с осигуряването на дясно мнозинство в рамките на Върховния съд, е спечелил по-важната битка за годината. Не на последно място, почти 40 републикански членове на Конгреса (най-вече от Камарата на представителите) се отказаха от това да се кандидатират отново за същата позиция, което лиши партията от опита им в предизборната битка срещу демократите.
Но въпреки загубата на Камарата на представителите, републиканците удържаха (а и по-всичко изглежда, ще увеличат) мнозинството си в Сената. На какво се дължи това?
Преди всичко на това, че те играха “домакински мач”. А именно, демократите трябваше да защитават сенаторски места в щати, които или са предимно републикански (Юта, Мисисипи, Уайоминг и т.н) или поне са били спечелени от Доналд Тръмп на последните президентски избори убедително (Индиана, Мисури, Монтана и т.н). Общо взето, тук “картината” бе обърната спрямо тази на Камарата на представителите.
По-натам, самият президент концентрира усилията си най-вече в кампанията за Сената, посещавайки съответните щати, в които битката между двете партии за Горната камара на Конгреса бе оспорвана (Флорида, Аризона, Индиана, Мисури, Аризона и т.н.).
Не трябва да се подценява и това, че за разлика от кампанията за президент, този път естаблишмънта на партията и президентът работеха заедно (нещо, което бе започнало месеци преди това в съгласуването на кандидати по места за различните изборни длъжности).
Въпреки че все още нямаме окончателните и “замръзнали” числа, можем да кажем, че в крайна сметка големите победители от тези избори са социолозите, които, за разлика от вота за президент преди две години, този път успяха да познаят, че двете партии ще си разделят контрола върху Конгреса на страната.
И въпреки битата дузпа на републиканците по отношение на Камарата на представителите, то този наказателен удар не е решаващ за политиката на САЩ оттук насетне: Сенатът и Белия дом все още са в консервативни ръце. Затова демократите биха излъгали преди всичко себе си, ако помислят, че са спечелили мача.
Те по-скоро намалиха резултата.
