НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Монархист или националист

Време за четене: 7 мин.

Преди няколко дни, с цел да видя кой какво ще каже, написах в социалните мрежи следното:

За българския консерватор е много по-важно да е монархист, отколкото националист“.

Забележете, че това съвсем просто съждение не изтъква предимствата на монархията пред републиката, нито пък казва, че консерваторът трябва да избере само едно от двете – да бъде или монархист, или националист. То просто казва кое от двете е по-важно, по-характерно за човек, който е избрал модата да се представя за консерватор. Защото май не на всички е съвсем ясно, което пролича и от реакциите.

Съществува ли национализъм у нас?“ – попитаха.

Да, дори и най-различни видове. Друг е въпросът, че продължават да го бъркат с патриотизма, когато разликата между тях е съществена както исторически, така и съдържателно. Но като цяло под „национализъм“ е прието да се разбира изборът да се гордееш не с индивидуални постижения, а с групова принадлежност, да издигаш в култ определени митологеми, които понякога нямат нищо общо с историческите си съответствия, да се посветиш (или поне да заявяваш, че си се посветил) на преследването на някакъв идеал, на някаква „национална“ кауза, да заклеймяваш като безродник и предател всеки, който не споделя възторга ти. Напоследък в рамките на Европейския съюз националистите се отличават с евроскептицизъм или по-точно – с антифедерализъм. Така че, да, у нас съществува национализъм.

Значи не може да е консерватор който не е религиозен?“ – имаше и такъв въпрос.

Макар че отношението „монархист-националист“ не предполага разглеждането на признака „религиозност“, има такива хора, които се дразнят от вярата и църквата и се хвърлят да воюват, без да са ги предизвикали или пък някой да е проявил желание да им отговаря. Но въпросът, без да иска, засяга нещо важно. Политолозите са почти единни в определението си, че консерватизмът се крепи на три „стълба“: религия, капитализъм и национализъм, макар че май иде моментът, когато и политолозите ще се саморевизират – ще преосмислят капитализма, но ще оставят религията и национализма, поне докато националистите имат електорална тежест. Ако това е така, отговорът на въпроса е: „Не, не може“.

Къде видяхте български консерватори? Във фабриката за консерви може би“ – с изискан хумор отбелязва друг.

Изглежда питащият е представител на онази група, според която българите са ужасно прости и онтологично неспособни да възприемат сложни неща като консерватизма. Всъщност доколкото консерватизмът е и уважение към традициите, всеки, който желае да живее в хетеросексуално семейство, да не се развежда и да възпитава децата си така, както го е възпитавала баба му, е някакъв вид консерватор. Всеки, който играе хоро независимо от подигравките на някой „просвещений европейц“ – той също е парче консерватор. Изобщо, да си консерватор не означава да изглеждаш като член на британската камара на лордовете. Може да си много прост и пак да си с консервативна нагласа. Тъй че български консерватори могат да се видят навсякъде, не само във фабриката за консерви.

Къде е дефинирано понятието „български консерватор“?“ – хубав въпрос.

Все още няма общоприета дефиниция за това що е консерватор. Има няколко книги, включително и от български автори, които правят силни опити да опишат консерватизма и консерваторите. Но не това е въпросът. Въпросът е можем ли да приемем, че за българския консерватор (пък и за всеки друг) е по-важно да е монархист, отколкото националист.

Ако не е лесно да се определи консерватизмът идеологически и политически, то е твърде лесно да бъде определен исторически. Консерватизмът е реакцията срещу Френската революция, която се поражда у несъгласните с нея. Толкоз. Това е консерватизмът.

От своя страна национализмът е продукт на всички обществени тенденции, довели и до Френската революция. Самата идея за нация върви заедно с идеите за модерна държава. Протонационализмът е бунт срещу католическия универсализъм и свързания с него папоцезаризъм. Мечтата на Хилдебранд за Respublica christiana очертава една наддържавна духовна империя начело с папата, който помазва крале и императори и легитимира властта им. Очевидно това положение се е видяло дразнещо за мнозина и още през XII-XIII век се разразяват борбите първоначално между гвелфите и гибелините, а после между черните и белите гвелфи за това кой да раздава властта – папата или свещеният римски император, като първоначално ябълката на раздора е бил спорът за инвеститурата, тоест кой ще назначава епископите. Така се оформя онзи своеобразен сепаратизъм, от който по-късно ще се роди национализмът.

По време на Френската революция сблъсъкът е вече между буржоазията от една страна и аристокрацията и духовенството от друга. Буржоазията иска да отнеме властта от монархията и аристокрацията, но за целта ѝ е необходим легитимен претендент, от чието име да я поиска. Така се ражда идеята за народа, демокрацията и в крайна сметка за нацията с всичките нейни трикольори, кокарди и други финтифлюшки. Претенцията народът да бъде суверен, субект на властта, ражда национализма.

И ако консерватизмът е реакцията срещу всичко това, то той е движение в защита на монархията срещу национализма. И затова казах, че за един истински консерватор е много по-нормално да бъде монархист, отколкото националист.

Разбира се, както и всяко друго нещо, което иска да остане живо, и консерватизмът е принуден да се приспособява. Днес тези, които се наричат консерватори, са преди всичко националисти, защото пък техните опоненти – глобалистите – са „културни“ марксисти, които наричат себе си либерали. Имената се променят по-лесно и по-бързо от същностите. И когато имената с бързината си изпреварят същностите дотолкова, че се превърнат в тяхно отрицание, тогава настъпва поголовно объркване и човек не знае какъв да се пише.

Как стои въпросът с национализма в България? Съвсем иначе. Нашата буржоазия не се бори да отнеме държавата от собствената си аристокрация. Нашата буржоазия просто си няма държава и горещо желае да придобие.

Прието е да се смята, че българският национализъм (респективно българското Възраждане) започва с Паисиевата История. И действително тя прилича на националистичен манифест. Истината обаче е, че Историята е манифест за еманципация от Изтока, като тогава под Изток не се подразбира Русия като сега, а Османската империя. Паисий се опитва да създаде така необходимите за консерватизма митологеми, които логически водят към идеята за възстановяване на държавността. Нека не се заблуждаваме. Историята е един странен за времето си документ. Тя се появява в изключително неразвита книжовна среда. Познати са 70 преписа. Хайде да речем че са изгубени още толкова и да ги закръглим на 150. Това е нищожен тираж, който е стигнал до неколцина образовани интелектуалци и духовници. Смело може да се каже, че народът по времето на Паисий така и не е разбрал, че е започнало неговото Възраждане. А пък за поява на национализъм е нелепо даже да се говори.

Но идеята избуява в средите на интелигенцията и буржоазията – две прослойки, според мен несправедливо подценявани от инерционната историография. Скоро интелигенцията и буржоазията решават, че трябва да се сдобият със собствена държава на всяка цена. По онова време модерните държави вече са национални и пред България няма друг избор освен и тя да стане такава. Затова интелигенцията и буржоазията тръгват по пътя на либерализма и национализма – тогава национализмът е все още либерален, консервативен започва да става едва през следващия век.

После идва възстановяването на държавността под формата на Трето българско царство, а след него Съединението, Независимостта, Балканските и двете световни войни. По време на всички тези събития българският национализъм възмъжава, променя се, обаче остава неизменен в едно – идеала за обединение на Отечеството в етническите му граници (границите на Българската екзархия от 1870 г), и превръщането му в доминираща политическа и военна сила на Балканите. Тогава монархията и национализмът наистина вървят ръка за ръка.

След Втората световна война за половин век национализмът е изместен от интернационализма, но въпреки това в края на тоталитарния период режимът се опитва да търси нова легитимност чрез обръщане към национализма – траки, прабългари, Людмила Живкова и духовния кръжец около нея, НДК с прилежащите му архитектурно-художествени съоръжения и т.н.

Най-сетне в годините на демокрацията българският национализъм претърпя последната си метаморфоза, за да се превърне в това, което познаваме днес. Той е пъстър. В него има и проруско, и прозападно крило, настроенията варират от традиционно родолюбие до безпросветен шовинизъм.

През цялото време от Паисий до Валери Симеонов и Волен Сидеров в българския национализъм има както либерални (стремеж за модернизация на държавата и установяване на западноевропейски обществени отношения), така и консервативни елементи (изместване на фокуса на нравствения ангажимент от индивида към общността). Днес той е безспорна част от онова, което наричат консерватизъм. За това допринася и обстоятелството, че в Царство България от края на XIX до средата на XX век монархията заставаше зад един много благороден, чист и красив национализъм, насочен към велика и обща цел – освобождението на всички българи и обединението на Отечеството.

Тъй че, господа модерни консерватори, бъдете преди всичко християни, бъдете националисти, бъдете капиталисти, но не изключвайте възможността да бъдете и монархисти. Така подобава на консерваторите (някой път ще поговорим отделно за демонизираната от комунистическата пропаганда монархия).

Ето това исках да кажа с малката си провокация в социалните мрежи, пък всеки да го разбира както ще. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!