Може ли учен да вярва във Възкресението

Големият популяризатор на науката Карл Сейгън е твърдял, че „изключителните твърдения изискват изключителни доказателства“. Разбира се, не бихме могли да кажем, че той е изобретил фразата – подобна мисъл е изказвана от Лаплас и от Дейвид Хюм, за когото ще стане дума след малко. Това няма значение – от всички учени се очаква да бъдат скептици по отношение на изключителните твърдения. Може ли тогава един истински учен да вярва във Възкресението на Христос – а ако това не е изключително твърдение, какво друго би било?

Но макар че изследователите сме призвани да бъдем скептици, ние нямаме право да сме отрицатели и циници. Ние сме длъжни да изследваме всеки проблем в светлината на доказателствата и ако има достатъчно доказателства, може да приемем дадено твърдение за истина. Не може да си позволим да си кажем „независимо от доказателствата, аз няма да повярвам“. Нужно е да подходим към доказателствения материал с отворено съзнание. В противен случай ще попаднем в един кюп с псевдоучените – антиваксъри, плоскоземци и т.н., при които, няма значение какво доказателство им представиш, те все ще твърдят, че твоите доказателства не са никакви доказателства и че всъщност няма доказателства.

Затова е хубаво, преди да поразсъждаваме по темата за Възкресението на Христос, да си зададем въпроса: ние готови ли сме да си изградим обосновано мнение на базата на доказателствата, независимо от това накъде ще ни насочат? Наистина ли искаме да знаем дали Христос е възкръснал или не, или вътрешно в себе си сме предубедени и търсим да подберем само тези доказателства, които да наклонят везната в едната или другата посока?

Но най-важното: какво би било достатъчно, за да повярваме във Възкресението?

Много изследователи са предубедени натуралисти. Те следват философията на същия този Дейвид Хюм, един от патроните на скептицизма и натурализма. Хюм е твърдял следното: чудесата противоречат на природните закони, поради това не съществуват. Но това е аксиома, която се приема априори. Ние отворени ли сме към това да повярваме в съществуването на събитие, което може да се приеме за чудо? Ако сме предубедени – т.е. вярваме в чудеса по принцип или не вярваме по принцип, значи съзнанието ни не е достатъчно открито. Резултатът от нашите „проучвания“ ще е нещо като прочутата „Библия на Джеферсън“. За незапознатите пояснявам – американският президент Томас Джеферсън е решил, че няма как Иисус да е творил каквито и да е чудеса, следователно решил да изреже всички части от Евангелията с препратки към свръхестественото и накрая сглобил една история какъв е бил според него истинският живот на Христос.

Очевидно е, че няма как да задоволим най-строгите изисквания на натуралистите. Нямаме машина на времето и няма как да пратим камера в момента на смъртта на Христос, за да видим дали той ще възкръсне. По онова време не е имало лаборатории и микроскопи, че да анализираме процесите на клетъчно ниво. Единственият човек, който е изразил желание да бръкне в раните и да провери дали наистина тая работа е реална, си е отишъл отдавна от този свят.

Но това не означава, че положението е безнадеждно. Възкресението на Христос е историческо твърдение и като такова ние следва да се позовем на историческите находки. А има твърде много находки – както археологически, така и текстуални (от библейски, небиблейски, апокрифни източници), които си струва да бъдат обсъдени.

За много хора това не би било достатъчно – нали става въпрос за индиректни сведения, а не за директни. Нека обаче да кажа следното: когато дискутираме дадена проблематика, би следвало да се отнасяме с единен стандарт към това, в което избираме да вярваме. В продължение на дълги години учените нямаха пряко изображение на черна дупка – и все пак съществуването на черните дупки се приемаше за даденост на базата на изчисления и индиректни сведения. Първата снимка на черна дупка бе получена преди броени дни – при това не става въпрос за истинска снимка, а за визуализация на данни, получени от радиовълнови наблюдения.

Същият стандарт трябва да се приложи и в сферата на историята. Не може към Христос да подхождаме по-иначе, отколкото към другите исторически личности.

Нека да започнем от лесното – Христос е историческа личност. Той не е митологична фигура. Налага се да започна оттук, защото не само многоуважаемият атеист проф. Ричард Докинс е привърженик на схващането, че съществуването на Иисус е измислица. Към този момент разполагаме с над 5 700 древни манускрипта за  Христос, повечето от тях датирани от II и III век. Няма друга историческа личност, за която да има толкова много сведения. За сравнение до ден днешен са останали 3 манускрипта от Тацит, 200 от Светоний, 75 от Херодот и 20 от Тукидид. Никой обаче не подлага на съмнение съществуването на Херодот или Тукидид.

Най-древният археологически фрагмент от Евангелието, P52, се датира на около 100-175 г. сл.н.е. Това означава, че са минали около две поколения от живота на Христос до появата на първото археологическо доказателство за неговото съществуване. За някои това е достатъчно дълъг период, за да се усъмним. Но в сравнение с други исторически личности, периодът е много кратък! Най-ранните запазени свитъци за Тацит и Светоний се датират от IX и XI век, а те са живели 800-1000 години преди това. И въпреки това много историци считат Тацит за достоверен.

По данни от Livescience, има исторически консенсус за множество факти от живота на Христос: за това кога е роден, за кръщението му от Йоан Кръстител, за това, че скоро след кръщението си е започнал да проповядва за Божието царство, за това, че е станал известен изцелител (много повече истории за изцеления са разказвани за Иисус, отколкото за всяка друга личност в еврейската традиция), за екзекуцията му от римските власти, както и за това, че след кръстната смърт Иисусовите ученици са преживели откровения, че той е жив, след което започнали да го провъзгласяват за Господ и Син на Бога.

Нека да не забравяме и празната гробница – факта, че труп никога не е бил намерен. Според изследване от историка Гари Хабермас, публикувано в рецензираното списание Journal for the Study of the Historical Jesus, има преобладаващ консенсус за съществуването на празна гробница. В един свят, който е бил толкова враждебен, че безцеремонно е екзекутирал Христос, най-лесното нещо, което властта би могла да направи за дискредитиране на ученията му (особено твърденията, че ще възкръсне), е ако трупът му си е стоял там и се е видяло, че нищо свръхестествено нямало да стане. Но труп така и не се появил. Всякакви алтернативни теории за изчезването на тялото са несъстоятелни – включително тази, че учениците са го откраднали. Самото Евангелие на Матей повдига въпроса за евентуална кражба, само за да го обори, тъй като не се вписва в общата картина. Първо отчитаме, че гробът е бил охраняван от римски войници. Второ, екзекуцията на Христос е била шокираща за учениците, те са били уплашени, че скоро и те са щели да бъдат погнати, следователно е нямало смисъл да са ровичкали из гробницата и да се преструват, че Христос е възкръснал.

Текстуалните доказателства за наличието на необичайно събитие са много силни. Към тях можем да добавим и необичайната промяна в последователите на Христос. Истината е, че хората се променят твърде рядко – те си имат устойчив светоглед, който е непоклатим до момента, в който не преживеят някакво преломно събитие. А първоапостолите са се превърнали от наплашени и колебливи хора в нахъсани евангелизатори, готови да си дадат живота за него.

Има твърде много сведения, които, взети заедно, осигуряват сериозно основание да се вярва във Възкресението. Биха ли убедили те крайните отрицатели? Лично аз се съмнявам. Човешката природа е такава, че всеки от нас е склонен към измислянето на рационализации за всяко едно твърдение, дори ако тези рационализации не са подплатени с факти. Така например историкът и атеист Барт Ерман е бил привърженик на схващането, че Иисус е погребан в общ гроб. По-късно Ерман се отказал от мнението си за общия гроб и станал поддръжник на идеята, че вероятно Христос е бил оставен да бъде изяден от животните като част от кръстното наказание, тъй като дори в Античността хората са държали на приличните погребения.

Изключително ли е твърдението, че Иисус е възкръснал от мъртвите? „Безспорно“, пише Денис Александър, директор на института Фарадей за наука и религия. „В науката се сблъскваме с множество изключителни твърдения: че Вселената е започнала с Голям взрив, че модерните хора са резултат от продължителен еволюционен процес, простиращ се 3.8 милиарда години назад в миналото. Тези събития не могат да бъдат възпроизведени по експериментален път. Затова ние, учените, вярваме в подобни исторически събития на базата на процеси, които следват философската рационализация, известна като „заключение според най-вероятното обяснение“.“

Така Възкресението на Христос може да се възприеме като най-вероятното обяснение за случилото се. Иисус е бил измъчван, умрял е, а тялото му е било вардено от римски войници. Въпреки това гробницата се оказала празна. Ако тялото е било откраднато, със сигурност властите са щели бързо да го открият. „За разлика от останалите велики религиозни лидери в човешката история, днес няма гробница на Иисус, която да бъде посещавана от поклонници“, категоричен е Александър.

„По отношение на Възкресението на Иисус, няма доказателство за противното – т.е. идентифицируемо тяло“, категорична е Сара Роелс, еволюционен биолог. „Като свръхестествено, случило се еднократно историческо явление, ние не може да очакваме да бъде дефинитивно потвърдено или отречено от научен опит. Това обаче не отхвърля наличието на друг тип доказателства, които подкрепят вероятността за съществуването на Възкресението като истинско събитие, вплетено в цялата история на Евангелието. Доказателствата включват, но не са ограничени до: записи на показания на свидетели, странности на Библейския текст в сравнение с други исторически и религиозни текстове, личен опит. Когато бъдат осмисляни поединично, тези доказателства не са поразяващи, но взети заедно клонят към реалността“.

„Една от причините, поради които намирам свидетелствата в Новия завет за разпятието и възкресението за достоверни, е че концепцията за разпънат месия не е това, което израилтяните от онова време са очаквали и за което са мечтаели. Ние сме свикнали като чуем „месия“ да си представяме нещо духовно, но то просто означава човешки лидер, помазан от Бога, когото израилтяните са очаквали да бъде издигнат, да премахне чуждото иго и да възстанови славната епоха на царството на Давид. Кръстното разпятие не е било част от тази картина. Не без основание Павел казва, че идеята за разпънат месия е „глупост за езичниците“ и „съблазън за юдеите“. В евангелията виждаме как повечето от последователите на Иисус са го зарязали след арестуването. Петър се отрекъл публично, а останалите мъже се разбягали. Само жените и Йоан, който вероятно е бил твърде млад, за да се приеме от властите за заплаха, са останали верни на него, но не защото са го виждали като месия, а защото са го обичали“, твърди проф. Денис Венема от университета Тринити Уестърн. „Имало е и други претенденти за месии, за които знаем около този период, и някои от тях са пострадали от римляните по подобен начин. Но както можем да предположим, че е станало, последователите им се разбягали след смъртта на лидера им. Това, което виждаме в християнството, е различно от предишните месиански течения. Виждаме жени и мъже, които са били ученици на Иисус, да твърдят, че са го виждали повторно. Апостол Павел в своите писания се позовава на очевидците на възкръсналия Иисус – в един от случаите 500 души едновременно са го видели. Павел отбелязва, че повечето от тези свидетели са били все още живи във времето, когато е писал. Ние забелязваме доскоро деморализирани и разпръснали се последователи, които вече публично и смело прокламират, че Иисус е Господ и Спасител – политически термини, които следва да бъдат отправяни само към Цезаря.  С други думи те са прокламирали, че разпънатият Иисус не е бил провален месия, а истински император на целия свят. Това е била огромна дързост“.

Оригинална публикация

Споделете:
Светослав Александров
Светослав Александров

Доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярните книги “Космическа колонизация – неосъществената мечта”, „Аз, виртуалният астронавт“ и художествената “Сред пясъците на Саркания”, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС).