Трудно е да се преувеличи медийното значение на сделката за „Туитър“ и влизането във власт на ексцентричния технологичен мултимилиардер Илон Мъск. Най-богатият човек на планетата най-накрая плати тези 44 милиарда долара и взе любимата социална мрежа на „медийните хора“ и политическите инфлуенсъри. Още по-трудно е да се преувеличи и сеизмичният спазъм на пронизваща паника, преминал през колективния организъм на корпоративния „журнализъм“.
От The Atlantic до CNN, от BBC до The Guardian, от The New York Times до The Washington Post – водещите „пера“, „саби“ и „спринцовки“ на прогресивното съобщително съгласие почувстваха как едновременно земята под краката и бюрата под клавиатурите им пропадат в нелибералното небитие. Истеричните реакции на лица и микрофони от някога авторитетни информационни институции накараха изтерзания персонаж от „Викът“ на Едвард Мунк да прилича на безгрижен мъпет от „Улица „Сезам“. Заглавието на британския орган на глобалното ляво „The Guardian, „Туитър“ на Илон Мъск ще бъде бедствие“, стои някак незавършено. Трябваше да бъде „Туитър“ на Илон Мъск ще бъде бедствие… за нас“. Но да не прекаляваме, очаквайкичестност и интегритет от модерна прогресивна медия.
Ясно е, че корпоративните издания се страхуват от перспективата новият голям шеф да върне дори подобие на плурализъм и свободното изразяване в тяхната любима платформа. Въпросът е дали имат основание за тази паника. Ще бъде ли Мъск медиен месия, призван да възстанови поне фракция от необходимия за нормалното съществуване на цивилизацията ни баланс на гледните точки, или дори и този потенциален колонизатор на Марс ще се окаже смлян, редактиран и форматиран от могъщата, но безлична машината за производство на консенсус?
Засега сигналите са едновременно обнадеждаващи, но и разнопосочни. Илон буквално влезе в централата на новата си технологична придобивка с една бяла мивка в ръце и така материализира шеговитата фраза с двойно значение „Let that sink in“(„Пуснете мивката вътре“/„Осъзнай какво се случи“), като в същото време даде зрелищна заявка да бъде Тролът Император на „Туитър“.
„Предприемачът от Претория“, шеговито описван като „афро-американец“, заради корените си в ЮАР, веднага уволни висшето ръководство и дори се говори, че е намерил начин да не им плаща твърде тлъсти суми на раздяла. Временно назначи себе си за единствен директор и триумфално провъзгласи „Птичето е свободно!“ Малко по-късно сякаш даде назад като написа, че платформата ще продължава да следи за „слово на омраза и тормоз“, както и за „електорален интегритет“ преди идващите междинни избори за американския Конгрес на 8 ноември. Това е особено забавно като се има предвид „електоралния интегритет“ на „Туитър“ по време на последните президентски избори през 2020-а, когато платформата цензурира потвърдените и истински информации за лаптопа на сина на Джо Байдън Хънтър, съдържащи данни за потенциална корупция и злоупотреба с влияние от страна на станалия в крайна сметка нов президент на САЩ, кандидат от Демократическата партия. Както и за множество други престъпления с вече токсичната запазена марка на президентския син Хънтър.
Мъск разочарова опозицията на доминиращия режим в САЩ и като обяви, че се консултира с водещи леви активисти и организации за регулацията на съдържанието в „Туитър“. Той няма и намерение веднага да върне хилядите забранени и премахнати акаунти, сред тях и този на бившия президент Доналд Тръмп. Засега Мъск залага на създаването на нов борд, този път „с различни гледни точки“, който да прецени кои потребители да бъдат върнати в платформата.
От друга страна Илон зарадва много хора като направи директен „факт чек“ на някои от многото неверни твърдения на президента Джо Байдън и Хилари Клинтън. Доскоро това беше немислимо и донякъде обяснява суровата животинска паника в средите на корпоративните медии, превърнали себе си в мегафон на управляващата засега Демократическа партия.
Картината определено не е еднозначна и еднопластова. Самият Мъск е особено волатилен образ и олицетворява клишетата тип „очаквай неочакваното“. Помним как в един момент той изглежда се беше отказал от покупката. Но в крайна сметка „птичето“ вече е в неговите ръце. Той определя себе си за центрист в политическо отношение, но в последните месеци изрази подкрепа за Републиканците, беше силно критичен към повечето от водещите разкази и политики на доминиращия конгломерат, състоящ се от партия, корпорации, институции, служби за сигурност, академия, шоубизнес, медии и неправителствени организации. Това автоматично го превръща в най-могъщия враг на споменатата вече машина за производство на публично съгласие.
А „Туитър“ е ключов инструмент в тази информационна индустрия. Купената от Мъск социална мрежа има по-малко потребители от други платформи, но е особено ефективна в създаване и управляване на наративи, послания и кампании, най-често с политически измерения. Неслучайно това е основната трибуна на повечето корпоративни журналисти и активисти. Беше предпочитаната социална мрежа и на бившия президент Доналд Тръмп, махнат и забранен от предишното ръководство, уволнено на свой ред от новия собственик Мъск.
В известен смисъл целият сюжет прилича на поредица от безкръвни дворцови преврати в епохата на една постмодерна и дигитална империя. Илон Мъск вече е централната фигура в технологичния пейзаж – ракети, автомобили, сателити… Медиите са липсващото парче от пъзела. Най-проблемното. Илон рекламира себе си като абсолютист на тема свободно слово. Обратното на това, което доскоро беше „Туитър“. В „Ах, тези медии“ ще проследим дали наистина „птичето ще бъде освободено“.
Изображение: Twitter
