fbpx

На лов за Хънтър Байдън

Хънтър Байдън е скандалната световна фигура, която българските медии заслужават, но не пожелават.  В този персонаж се пресичат политика, корупция, проституция, секс, наркотици, непотизъм, глобални бизнес сделки за милиарди, международни отношения, модерно изкуство, семейни интриги, американска мечта, станала кошмар, после и карикатура.

Джо и Хънтър Байдън, Източник: Видео USA Today

Човекът е актуален, „топъл, топъл“ производител на бомбастични новини, които очернят Белия дом и хвърлят тъмни сенки от недоспиване и чувствителни данни от забравени лаптопи върху сегашната администрация.

Хънтър е син на президента Джо Байдън и настоящ начинаещ художник, продаващ картини за по 500 хиляди долара, които в никакъв, ама в никакъв случай не биха могли да бъдат форма на търговия с влияние. Хънтър е талантливото пораснало дете, назначено на висока позиция в украинска енергийна компания, без да разбира от енергетика или да знае украински, докато баща му е вицепрезидент на САЩ по времето на „надеждата“ Барак Обама.

Хънтър се замесва в сенчести международни сделки с подозрителни геополитчески актьори, които чак сега хващат интереса на медии като New York Times, но още не достигат в пълния си блясък до българските преводачи и международници. 

Докато се опитва да урежда съмнителни схеми като носител на фамилията Байдън, той намира време да практикува платени полови отношения с екзотични проститутки, да ги снима, а между сесиите да документира и дългогодишната си зависимост от сериозни субстанции като крек. Тези иначе лични вече моменти са елементи от подреждащ се пъзел на подозрения за политическа корупция и търговия с влияние.

Нелицеприятните снимки и съобщения „изтекоха“ от оставен за поправка и забравен лаптоп, но материалите за тях в New York Post бяха удобно цензурирани от технологичните гиганти преди изборите за президент на САЩ в края на 2020-а година.

Сега, месеци след изборната драма, потвърдената от няколко източника информация се излива някак по-свободно в мейнстрийм пространството. Чисто новата книга на журналистката Миранда Девин „Лаптоп от ада: Хънтър Байдън, Биг Тех и мръсните тайни, които президентът се опита да прикрие“ от няколко дни е или на първо, или на второ място сред най-продаваните заглавия изобщо в „Амазон“.

Тази седмица излязоха няколко детайлни разследвания, включително и на про-Байдън вестника New York Times, за съмнителна сделка с кобалтова мина в Африка, която Хънтър Байдън е уреждал в полза на китайска енергийна компания. Паралелно с това вървят разследванията за неговата първа самостоятелна изложба, на която е продавал свои картини на избрани елитни купувачи за по 500 хиляди долара парчето. Не се случва всеки ден син на действакщ президент да реши да се преориентира към изобразителното изкуство и на 50-годишна възраст да дебютира като престижно платен и страшно търсен артист.

И всичко това е подкрепено с изобилие от документи, снимки, изтекли имейли, загатващи за чудовищна корупция и търговия с влияние, в които може да е замесен дори и действащият президент на САЩ.

Това е история в развитие, с динамична и експлозивна структура, с пълна палитра от скандални сюжети, водещи до самия връх на световната политика. От една страна е високопрофилен международен разказ за корупция с шпионски очертания и потенциално сеизмични разкрития.  От друга е слузест булеварден роман за евтин секс и долнопробна дрога, за дегенератщина и излагации. За син на американския вицепрезидент, по-късно и президент, който е наркоман, започнал афера с вдовицата на брат си, забременил стриптизьорка и опитал да се измъкне от признаване на бащинство. Отгоре на това слагаме и дистопичен нюанс с безпрецедентната технологична цензура на взривоопасни и доказано автентични документи.

Кой се отказва от такова злато?

Образът на Хънтър Байдън в българските медии е доста по-постен и стерилизиран, отколкото предполага природата му. В известен смисъл той е статист в международните новини, споменаван основно мимоходом като син на президента Байдън.

Характерът на присъствието на Хънтър по нашите новини е твърде протоколен. В търсачката на „Нова телевизия“ последното споменаване на сина на президента е в материал, озаглавен „Претърсиха апартамента на Рудолф Джулиани в Ню Йорк“ от април тази година. Не се намират актуални включвания за настоящите скандални разкрития за китайската сделка, изложбата, цензурата и книгата, посветена на сенчестите схеми на Хънтър.

В BTV също не намираме изобилие от информация за Хънтър Байдън. Името му пак се появява в материал от април с абсолютно същото заглавие като този на „Нова“: „Претърсиха апартамента на Рудолф Джулиани в Ню Йорк“.

Българската национална телевизия също не предлага особено силна селекция от важни новини за сина на американския президент.

Сайтът „Дневник“ пък предлага интересен ъгъл на отразяване на каскадата от гафове и скандали с бранда Хънтър Байдън. Изданието помества статия в края на октомври със заглавие „Аферата Хънтър Байдън“ – нов повод за обединение на привържениците на Тръмп“. Внушението е ясно – проблемите на пробивния художник с интереси в областта на енергетиката и кобалтовите мини са интерпретирани през     хроничния анти-Тръмп филтър на „Дневник“ и другите прогресивно-либерални издания в България.

Десетки други сайтове все пак отразяват – протоколно-преводно, но пък и неутрално-новинарски – драмите с кобалтовата сделка и скъпите картини. Но липсва големият и детайлен разказ за Хънтър Байдън. Ако разкритията продължават да се разгръщат и натрупват, има все по-солидни спекулации, че скандалите на сина му, заедно с други обстоятелства, могат да станат причина Джо Байдън да не се кандидатира за втори мандат или дори да прилючи предсрочно първия.

Има невероятно много журналистически протеин в историите за Хънтър Байдън. Потенциалните ъгли за отразяване са дори прекалено разнообразни и все автентични. Дори най-сензационно и жълто звучащите заглавия специално за него всъщност се оказват доказани факти.

Малко са образите като Хънтър Байдън в световния информационен пейзаж. В известен смисъл той е уникат. Траектории като неговите са се случвали основно в Третия свят и са типични за африкански и централноазиатски режими на деспотизъм, дисфункция и непотизъм. Малко са обаче и историите за него в медиите, които българските редакции превеждат. Оттам и асиметрията.

Но около Хънтър винаги е интересно, независимо от нагласите на журналистите.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Владислав Апостолов
Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe