fbpx

Национализмът няма да умре

Понятието национализъм казва всичко – обич, уважение и респект към нацията, към една общност с общ език и култура, традиции, история, религия.

Проблемът с национализма идва по исторически причини: свързва се до голяма степен с радикални движения, които са расистки по своята същина. Това се сблъсква с концепцията за нация – като нещо, което е по-скоро общност от хора, които чувстват себе си като част от клуб, общност, споделят минало и бъдеще. Например, при националсоциализма на Хитлер расовата теория е силно застъпена, но по същество, освен любовта към нацията и желанието Германия да е най-мощната държава, има много силен социалистически елемент в икономиката, желание за нейното ръчно управление. Неизбежно това води до спад в икономическия продукт, до дезинтеграция, до проблеми за нацията. Национализмът на социалиста е противоречие в термините, защото няма как да обичаш нацията си, но да желаеш де факто тя да е зле икономически, проповядвайки същевременно социализъм.

Национализмът днес е понятие с негативна конотация, защото той е исторически обременен с много лява икономическа политика, социализъм и расова теория, завършила със зверства. Ето защо е стигматизиран масово. Патриотизмът, от своя страна, означава да обичаш страната си, т.е. той е национализъм, но разликата е в това, че вторият е по-склонен да прегърне всичко, което прави правителството. Докато при патриотизма обичаш нацията си и страната си, но можеш да си срещу правителствената политика и да смяташ, че тя вреди на собствената ти нация. Затова много патриоти в САЩ като възгледи са икономически либертарианци, да речем. В културен смисъл огромната част обаче са консерватори – срещу дрогата, проституцията, деморализацията на нацията в културен аспект. Те обичат собствения си народ и нация и са срещу социалистическите мерки на правителството, които винаги водят до обедняване.

Патриотизмът има ключово значение и място в родната политика, колкото и да не се нрави това на някои. Патриотизмът неизбежно черпи сила от консерватизма, който е една концепция за “запазване” и съхранение на нашето културно, политическо, социално и икономическо богатство.

Консерватизмът казва, че ние не сме във вакуум, че нещо смислено преди нас се е случвало и въз основа на него градим. Всичко се върти около това да просперира нашият народ и нация. Да, търгува с другите, да – уважава ги – , но да гледа вътре в себе си. Тръмп предложи на американците “САЩ първо”. И ние трябва да осъзнаем, че България е на първо място. Не Русия, не Щатите, не Европейския съюз, а България преди всичко. Интересът на България понякога може да противоречи на всички тези субекти едновременно. Ние искаме мир, Изтокът и Западът искат напрежение или война в Черно море. Да погледнем историята даже: след Берлинския договор искаме да съединим Княжеството и Източна Румелия, но Великите сили не искат, включително и Русия, която ни помага за Освобождението. Искаме независимост, но Великите сили отново не искат, целокупно. И все пак го правим, защото е правилно. Напук на всички. В светлината на това, най-вече днес, има място за патриотични формации, които гледат първо националния интерес. Не се делят на фили и фоби, а обичат България и изхождат от нейните геополитически и икономически интереси. Унгария, например, търгува с руснаците, приема инвестициите на китайците, но е лидер на много от политиките в ЕС. Думата им тежи, знаят какво искат.

Дори интернационалният социализъм у нас – след Пленума от 1963 г. – също осъзнава, че родолюбието е добра политическа карта, имаща обществен ефект и полезен апел. Живков осъзнава, че темата с Македония всъщност е болната тема за неосвободения български народ, останал извън пределите на България. След предателските акции на Георги Димитров по насилственото обезбългаряване на Пиринския край и харизване на Македония на Титовите разбойници, има катарзис. Самата Комунистическата партия, в рамките на нейното гледище, осъзнава нуждата от националистическия елемент. Той е естествена спойка на хората вътре в обществото. Имаме нужда да се подкрепяме, да сме заедно, да имаме каузи. Това е нещо, което никога няма да изчезне – естествена човешка потребност, ако щете.

Въпросът е, как се представя национализмът на публиката. Дали хората гледат на него като на нещо добро и органично, или на анахронизъм – остарял възглед, радикален и опасен, водещ до тоталитаризъм. Вторият случай е изкривена представа за същината на национализма. Той спокойно може да е мирен и исторически е започнал именно като буржоазен – опитът за освобождение и самоопределение на малките нации в рамките на мултиетническите империи от 19-и век. Едва впоследствие е “овладян и обсебен” от социалистите като случая между двете световни войни в Германия и Италия. При Хитлер конкретно се стъпва на ясно развита расова теория, нямаща нищо общо с концепцията за гражданска нация по модела на класическите либерални мислители от предходните два века като Адам Смит, Рикардо или консерватора Едмънд Бърк.

Трудността за консерватора и патриота днес идва от образователната ни система, която е архаична и преднамерено анти-патриотична. Историята е представена сухо – сглобка от факти, без връзки между събитията. Елементарни процеси и концепции се четат и преподават, без да се осъзнават в контекст. Днес млади хора казват “оставете темата за Македония, какво ни бърка”. Не осъзнават колко близка до сърцето на българите е тя: там започва Възраждането, там е огнище на културата ни още през Средновековието.

Младите са индоктринирани и незапознати с важните теми за отечеството ни.

Много важна крачка е младежта да бъде просветена и запленена по идеята за гордостта от родината. Втора важна крачка е да се използват инструментите на модерните технологии – социални медии, социални мрежи, ако щете – дори аудио-визуалното изкуство. Ние нямаме филми за Гоце Делчев, нито за революционери от световен мащаб като Иван Михайлов, например. Не си познаваме собствената история. Дори не осъзнаваме, че това са наследниците на Левски, отдали живота си за идеята, за която са слушали от баби и дядовци – освобождение и единение на етно-географското българско землище…

Не го ли представяме патриотизма така че да разпали всеки българин – сме обречени на ниско национално самочувствие и пагубна атомизация. В добавка имаме и целенасочена липса на икономическа, философска и политическа грамотност, които да ни изведат на друго ниво. Само снаряжени с тях ще гледаме разумно на възможностите да извисим България. И да бъдем интелектуални и технологични лидери. А не посредствен и беден обект на международните отношения.

Ако ние имахме позитивен идеал за това какво трябва да бъде България, щяхме да осъзнаем, че не е проблем, че сме малки. Вижте Андора, Лихтенщайн, Люксембург, Сингапур. Ако сложим нещата на една здрава основа, ако започнем да разбираме икономиката – ще станем по-силни. Ако започнем да представяме българската история с героиката и с вдъхновяваща сила, които несъмнено притежават, ще създадем естествени патриоти, които обичат земята си, близките си, мястото си, всичко българско. Съвременният патриотизъм се изразява също и в привличането на инвестиции, създаване на предприемачи, на спортисти, които да ни радват. Това би повишило националното ни самочувствие по един по-модерен и устойчив начин.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Кузман Илиев
Икономически и политически анализатор, докторант по финанси, водещ на “Плюс-Минус” по Нова, основател на продуцентска къща Кадре