Когато президентът на Словакия нарече опита за убийство на министър-председателя Роберт Фицо миналата седмица „посегателство срещу демокрацията“, всички останали лидери в ЕС кимаха с разбиране. Въпреки това, зад официалните изрази на съчувствие към Фицо двусмислената реакция на нападението срещу избран национален лид от страна на европейския политически и медиен елит ер подсказва, че институциите на ЕС все пак не са толкова твърд защитник на демокрацията. Разбира се, никой от високопоставените лица не изрази подкрепа за убиеца и не каза открито, че словашкият премиер популист е трябвало да бъде застрелян. Но скритото послание е, че такава „разделяща“ и „поляризираща“ фигура като Фицо може би си го е получил. Обобщавайки отразяването на основните новини, десният италиански медиен коментатор Марио Джордано заключи, че „по принцип, дори и да не е изрично написано във вестниците, той е бил почти прав да го застреля и донякъде го е заслужил“.
За брюкселската олигархия и нейните съюзници Фицо представлява „неправилния“ вид демокрация. Неговата социалдемократическа партия СМЕР спечели изборите миналата година с платформа, която се противопоставя на масовата миграция, защитава националния суверенитет срещу централизирания контрол на ЕС и критикува въоръжаването на Украйна.
За тези позиции, популярни сред народите на страни като Словакия, които обаче са противни на брюкселските елити, Фицо беше обявен за „пудел на Путин“ и осъден като политически некоректен демагог, подобно на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Либералните медии не можаха да се въздържат от тези популистки предразсъдъци при отразяването на стрелбата. Както се казва в анализа на BBC от миналата седмица, в ЕС отдавна се опасяват, че Фицо се „сприятелява“ с Орбан и „може би се опитва да открадне управленския модел на лидера, описан от Европейския парламент като управляващ „хибриден режим на изборна автокрация.“
С други думи, по-голямата заплаха за версията на елитите за демокрация в Европа идва не от опита за убийство на министър-председател, а от онези демократично избрани национални лидери, които отказват да се придържат към линията на ЕС по отношение на миграцията или войната. В такъв случай няма ли официална Европа да е по-добре без тях? В момента се водят дебати дали стрелецът е бил „самотен вълк“ или е имал помощници. Но така или иначе реакциите на стрелбата срещу Фицо разкриха, че има цяла група политически и медийни елити, които биха искали да видят подобни популистки лидери канселирани, дори ако това прекрачва границата на убийствата. Най-опасните врагове на демокрацията в Европа не носят оръжие.
Много от медийните публикации след стрелбата описват Фицо като „разделящ“ и „поляризиращ“ – кодови думи, с които на практика се казва, че той е пожънал това, което е посял. Заглавията го нарекоха „приятелски настроения към Русия премиер на Словакия“, което сякаш предполага, че Западът би трябвало да воюва с него. Един от гост-коментаторите на Sky News (както съобщава Брендън О’Нийл за The Spectator) се доближи до това да обясни какво всъщност означава медийният код – възгледите на Фицо са „много разединяващи в Словакия“ и „много разединяващи в ЕС“. В такъв случай очевидно „не е изненадващо, че подобно събитие може да се случи“. И така, ето ви го. Ако се осмелите да спечелите избори в Европа, като изказвате суверенни и антивоенни възгледи, не бива да се изненадвате, че „може да се случи подобно събитие“ и в крайна сметка ще се борите за живота си в болница.
Не става дума само за странни чудаци. Близо до самия връх на политиката на ЕС германският депутат от Зелените Роберт Хабек – вицеканцлер в коалиционното правителство на Олаф Шулц – изпрати в платформата X задължителното послание „Оздравявайте бързо!“ на Фицо. След това водещият германски правителствен министър бързо премина към същинската си точка, като предупреди дясната „Алтернатива за Германия“, че стрелбата по Фицо показва, че „думите водят до действия“. Което вероятно означава, че ако думите ви, да речем по отношение на миграцията, не се придържат към сценария, написан в Брюксел, ще трябва да обвинявате само себе си, ако се окажете от грешната страна на пистолета. Съпоставете всичко това с възмутената реакция на няколко неотдавнашни далеч не толкова сериозни нападения срещу пробрюкселски леви политици в Германия. Никой от медиите не би посмял да намекне, че те са си го изпросили, изразявайки непопулярни мнения. И все пак, когато популистки премиер бъде прострелян, от реакциите почти може да се помисли, че раните му са самонанесени. Подобни двойни стандарти вече са норма в елитарните среди на ЕС.
Страхът и отвращението, които те изразяват към популистки политици като Фицо, са тънка маскировка на страха и отвращението, които те всъщност изпитват към населението – хората, които влагат демоса в демокрацията. Елитите виждат народа като жалка, невежа маса, която е твърде отворена за манипулиране от вулгарната реторика на популистите и „дезинформацията“, разпространявана от техните предполагаеми руски приятели. В края на краищата, защо иначе социологическите проучвания сочат, че мнозина планират да гласуват за десни и суверенни бунтари на изборите за Европейски парламент през юни? Не може да е заради провалите на брюкселския център, нали?
Единственото решение на брюкселската олигархия е да се опита да контролира дебатите и да попречи на хората да се запознаят с посланията на популистите. Както се посочва в новия доклад на MCC Brussels на Норман Люис Controlling the Narrative („Контрол върху говоренето“), Европейската комисия води война срещу свободата на словото онлайн под прикритието на борба с „езика на омразата“ и „дезинформацията“. И това само ще се влошава. Ето защо реакцията на стрелбата по Фицо бързо се превръща в поредното предупреждение за предполагаемата опасност от „разединяващата“ реч на омразата и за необходимостта всеки да внимава какво говори. Не можем да позволим действията на един стрелец да бъдат използвани като оръжие срещу основните свободи на всички нас. Трябва да защитаваме неограничената свобода на словото за всички страни, както и да отстояваме правото на избирателите да чуят всичко, преди да решат сами.
Ако се съди по репортажите от последната седмица, всеки може да си помисли, че „разделяне“ и „разделение“ са мръсни думи. Всъщност разделението на мненията е това, което представлява истинската демокрация: сблъсъкът на конкуриращи се визии за бъдещето, като хората решават какво смятат за вярно или невярно в урните. Алтернативата, при която на хората се разрешава да казват или гласуват само за онези възгледи, които Брюксел смята за безопасни, не предлага на демоса никакъв демократичен избор. Не, елитите на ЕС не искаха Роберт Фицо да бъде застрелян. Но те са щастливи, че той няма да участва в предизборната кампания за ЕП, и биха искали и други популистки критици на брюкселския централизъм да бъдат заглушени по подобен начин, макар и с по-малко насилствени средства. Не можем да им позволим да спечелят. За когото и да планирате да гласувате през юни, не забравяйте да дадете гласа си за националния суверенитет, демокрацията и свободата да се противопоставим на маниаците на контрола.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
